Определение № 549 от 05.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 234/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Е. К.-Й., Л. О. О. и С. Л. Б. са подали касационна жалба срещу решение от 02.12.2011 г. по гр. д. № 2071/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 14.02.2011 г. по гр. д. № 5450/2009 г. на СРС, І-8 с-в и е постановено друго по съществото на спора, като е отхвърлен предявения от касаторите срещу В. И. Г. и С. Т. С. ревандикационен иск за апартамент №..., вх. .., ет. .., в [населено място], [улица] като неоснователен. Касационните доводи са за необоснованост и незаконосъобразност на решението. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по въпроса тече ли придобивна давност по отношение правоимащите лица, позоваващи се на реституция по ЗВСОНИ, когато те оспорват валидността на придобиването на имота след одържавяването му с иск по чл. 7 ЗВСОНИ. Поддържа се липса на съдебна практика или еднозначно тълкуване на характера и последиците на иска с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ. Мотивира се въпросът с това, че искът по чл. 7 ЗВСОНИ е конститутивен, защото нормата съдържа особена хипотеза на възстановяване на собствеността, относно недвижими имоти, които към момента на влизане в сила на реституционния закон, не са били в патримониума на държавата, тъй като са били продадени от нея на трети лица. Преди влизане в сила на решението на такъв иск, не може да се установи дали са налице всички предпоставки за реституция на одържавения имот и правото на собственост не може да бъде защитено по исков ред. В изложението са формулирани 12 въпроса, които се определят като съществени за изхода на спора и се поддържа, че съдът се е произнесъл по тях в противоречие с формирана практика или се решават противоречиво. Ответниците по касация намират жалбата за неоснователна като мотивират отсъствието на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното: От фактическа страна по делото е установено, че ищците основават активната си легитимация по предявения ревандикационен иск за описания недвижим имот на настъпила в тяхна полза като наследници на М. Л. на основание чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ реституция. За установяване на факта, че имотът се намира в патримониума на държавата към момента на влизане в сила на реституционния закон, се позовават на влязлото в сила решение на 11.07.2006 г. по гр. д. № 1979/2003 г. на СГС, с което по предявен от тях иск по чл. 7 ЗНСОНИ е прието за установено, че договорът, с който държавата, представлявана от СГНС, е продала на 28.03.1968 г. спорния имот на ответниците по иска, е нищожен като сключен при нарушаване нормите на НПЖДЖФНС от 28.03.1968 г. Ответниците са противопоставили възражение за придобиване на имота на основание давностно владение, което са упражнявали от момента на придобиване на имота до предявяване на осъдителния иск на 23.07.2009 г. Считат, че придобивната давност е изтекла и за времето от 23.11.1997 г. (влизане в сила нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ) до предявяване на иска. В. съд е намерил за основателно възражението за придобиване имота на основание давностно владение. С гласни доказателства е било установено, че владението е осъществявано в посочения период от 23.11.1997 г. до 23.07.2009 г. Прието е, че предявяването на установителния иск по чл. 7 ЗВСОНИ няма за последица спиране течението на давностния срок на основание чл. 115, ал.1, б. „ж” ЗЗД, тъй като той има за предмет установяване нищожност на договор за покупко-продажба, а не защита на вещни права върху описания недвижим имот. Допълнил е мотивите си и с това, че не е имало пречка ревандикационният иск да бъде съединен с установителния иск по чл. 7 ЗВСОНИ, в който случай течението на давностния срок би било спряно. Относно елементите на фактическия състав на давностното владение е приел, че снабдяването с констативен нот. акт не е елемент от фактическия състав на този придобивен способ. Елементите включват владението на имота с намерение да бъде придобит и изтичането на определения в закона срок, поради което с осъществяването им правото на собственост се придобива автоматично. С въззивното решение съдът се е произнесъл по въпросите: тече ли давност в полза на лицата, установили владение върху имота на основание договор за покупко-продажба сключен с държавата, по времето на висящ спор по иск по чл. 7 ЗВСОНИ, спирали течението на давностния срок предявяването на този специален иск за установяване нищожност на договора и от кой момент може да се противопостави придобивния способ давностно владение за имот, който е бил предмет на такъв спор от черпещите права от договора за продажба, предмет на иска по чл. 7 ЗВСОНИ. Следващата група въпроси разрешени от съда са за това, следва ли да се противопостави намерението да се владее имота за себе си на правоимащите – ищци по иска по чл. 7 ЗВСОНИ. Наличието на висящ процес между страните по иск по чл. 7 ЗВСОНИ смущава ли владението или то е спокойно. Противопоставимо ли е владението на имота, предмет на посочения иск, за времето до приключване на спора с влязло в сила решение, тъй като едва след уважаването на иска, правоимащите лица могат да се позоват на реституция и да бранят възстановените им по силата на закона права. Въз основа на така разрешените въпроси е формирал решаващите си изводи, поради което те обуславят общата предпоставка по чл. 280, ал.1 за допускане касационна проверка по тях. По изброените въпроси следва да се допусне касационна проверка на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК тъй като те са от значение за точното прилагане на ЗВСОНИ и института на давностно владение. Не следва да се допуска касационна проверка по следните формулирани в изложението въпроси: Първият въпрос е за това има ли разлика в предпоставките за възстановяване правото на собственост по ЗВСОНИ върху отчуждени имоти в зависимост от това дали при влизане в сила на реституционния закон се намират в патримониума на държавата или общината или са били продадени на трети лица. Този въпрос не е решаван от съда. Съдът е приел, че касаторите, ищци по иска, извеждат легитимацията си на собственици от реституционния закон след уважен иск по чл. 7 ЗВСОНИ, обстоятелства, заявените в исковата молба. Няма произнасяне от съда по трети и пети въпроси: дали искът по чл. 7 ЗВСОНИ съдържа в себе си и ревандикационен иск и дали този иск е специален по отношение на основанията за нищожност по чл. 26 ЗЗД. Въпросът формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК следва да е разрешеният от съда и той да е обусловил решаващите му правни изводи. След като по изброените няма произнасяне, те не обуславят общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по тях. По тези въпроси има формирана задължителна практика, израз на която е ТР № 1 от 1995 г. на ОСГК на ВС на РБ. В това решение е определен и характера на иска по чл. 7 ЗВСОНИ – установителен за нищожност. По въпросът от кой момент, черпещите права по реституция за имот, одържавен и продаден от държавата на трети лица, могат да се легитимират като собственици на това основание, има формирана многобройна практика, която е безпротиворечива. Тя приема, че позоваването може да се направи след успешно проведен иск по чл. 7 ЗВСОНИ, тъй като с него се установява нищожност на разпореждането с имота, от което следва, че правото на собственост за него е останало в държавата при влизане в сила на реституционния закон и възстановено по силата на закона на правоимащите. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.