Определение № 3180 от 24.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4275/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. А., чрез процесуалния му представител адвокат М. Д., против решение № 260244 от 26.08.2022г., постановено по в.гр.д. №287/2021г. на Бургаския оръжен съд, с което е потвърдено решение №260047/20.11.2020г. по гр.д.№1296/2019г. на РС – гр.Карнобат, с което е: ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. С. А., [ЕГН], че ЕТ“Генгер – Георги Георгиев – Тодор Георгиев“, ЕИК 201233155, със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, обл. Бургас ул. Сакар планина № 11, е собственик на основание покупко-продажба на следните движими вещи: сеялка марка KUHN модел GS 2, 3 м., серия К № 0004740, рама № ****, цвят - червен и сеялка марка MASKAR, модел FUTURA 6 C TОР, КАТО Е ОТХВЪРЛИЛ иска по чл. 108 от ЗС в останалата му осъдителна част, с която се иска осъждането на М. С. А., [ЕГН] да предаде владението на описаните движими вещи; ОСЪДИЛ М. С. А., [ЕГН] да заплати на ЕТ“Генгер – Георги Георгиев – Тодор Георгиев“, ЕИК 201233155, със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, обл. Бургас ул. Сакар планина № 11, сумата от общо 21 550/двадесет и една хиляди петстотин и петдесет/лв., от която: 8 700/осем хиляди и седемстотин/лв. представляваща равностойността на подлежащата на предаване вещ сеялка марка KUHN GS 2, 3 м., серия К № 0004740, рама № ****, цвят- червен; 12 850 лв. представляваща равностойността подлежащата на предаване сеялка марка MASKAR модел FUTURA 6 C TОР. Постъпил е отговор от ЕТ“Генгер – Георги Георгиев – Тодор Георгиев“, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, и е подадена от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че е сезиран с: главен иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението на сеялка марка KUHN GS 2, 3 м., серия К № 0004740, рама № ****, цвят- червен и сеялка марка MASKAR модел FUTURA 6 C TОР; евентуален иск с правно основание чл.521, ал.2 от ГПК за осъждане на ответника да заплати сумата от 21 550лв., представляваща равностойността на описаните вещи в случай, че не се намират в негово държане или са развалени изцяло или отчасти. Въззивният съд е установил следното от фактическа страна: С договор от 25.07.2019г., рег. № 2774/26.07.2019 г. по регистъра на нотариус Н.С. ЕТ„Генгер – Георги Георгиев – Тодор Георгиев“ е закупил от ЗК „Церковски“ правото на собственост върху десет земеделски машини, сред които и механична сеялка марка KUHN GS 2, 3 м. серия К № 0004740, рама № ****, цвят - червен. Представен е приемо- предавателен протокол от 11.07.2019 г., в който представителите на продавача и купувача по гореописаната сделка са заявили, че на посочената в протокола дата е извършено приемане и предаване на земеделската техника, описана в договора, с изключение на процесната механична сеялка марка KUHN GS 2, 3 м., серия К № 0004740, рама № ****.Било е отразено, че тази сеялка се намира в трето лице - М. С. А. от [населено място], [община]. Прието е за неоснователно становището на ответника, че само поради това, че липсва нотариална заверка на подписите на страните, подписали приемо - предавателния протокол, следва да се приеме, че документът е съставен единствено за нуждите на настоящото производство.Същият следва да бъде ценен наред с останалите доказателства, а в случая това е нотариално заверения препис от тристранното споразумение между „Севан“ООД, ЕТ„Генгер – Георги Георгиев – Тодор Георгиев“ и ЗК „Церковски“, с дата 11.07.2019 г., в т. 16 от което споразумение фигурира процесната сеялка KUHN GS 2, 3 м.От него се установява, че ЗК „Церковски“ е имала задължения към „Севан“ООД в размер на 98 270.88лв. по три договора, сключени 2016г. и 2017г.Същевременно „Севан“ООД е имало задължения към ЗК „Церковски“ в размер на 90 000лв. по сключени предварителни договори за продажба на недвижими имоти /с дата 28.08.2017 г. / и земеделска техника /с дата 28.08.2017г./.Те са извършили прихващане между насрещните си вземания, след което ЗК „Церковски“ е останала задължена към „Севан“ООД за сумата от 8 270.88 лв.Севан „ООД“ е прехвърлило на ЕТ„Генгер – Георги Георгиев – Тодор Георгиев“ вземането си към ЗК“Церковски“ по двата предварителни договора /за покупка на земя и земеделска техника/, сред което е и това за придобиване собствеността върху процесната сеялка KUHN GS 2, 3 м. за сумата от 78 270.12 лв., която сума цесионерът е следвало да заплати на цедента в срок до 15.08.2019 г. Прието е, че ЗК“Церковски“ е била собственик на сеялката, която е била записана по счетоводна сметка 2040 „Производствени машини“ от м. август 2005г., като е била задължена с предварителен договор да я прехвърли на „Севан“ ООД.Това вземане на дружеството е било прехвърлено на ищеца по делото, който е закупил сеялката от ЗК „Церковски“ с договора от 25.07.2019г./с нотариална заверка на подписите от 26.07.2019г./. Приет е за неоснователен довода на въззивника, че договорът за продажба на процесната сеялка KUHN GS 2, 3 м. е нищожен поради липса на предмет.От самия договор, както и от приемо- предавателния протокол към него не може да се направи извод, че вещта, предмет на договора не е съществувала в правния мир към този момент.Това, че към датата на сключването на договора за продажба сеялката не е била в държане на продавача, не означава, че вещта не е съществувала и не е могла да бъде предмет на прехвърлителни сделки.Договорът за продажба е консенсуален, а не реален. Втората сеялка MASKAR FUTURA 6 C TOP е придобита от ищеца с договор с нотариална заверка на подписите на страните от 16.10.2019г. с рег. № 4020/16.10.2019г. по регистъра на нотариус Н.С..Вещта е продадена на ищеца от ЗК „Церковски“, заедно с още една движима вещ. В т. 3 от този договор също е посочено, че при подписването на договора продавачът предава фактическата власт на купувача. Ищецът е представил и приемо- предавателен протокол от 16.10.2019 г. /л. 11/, в който е посочено, че купувачът е получил от продавача движимите вещи- предмет на сделката, с изключение на сеялка MASKAR FUTURA 6 C TOP, тъй като последната се намирала в трето лице- била предадена за послужване от ЗК „Церковски“ на ответника М. А.. Въззивният съд е приел, че от показанията на св. И. - председател на кооперацията, се установява, че сеялките, предмет на договорите с ищеца са били дадени за временно ползване на ответника, който извършвал балирането на кооперацията в продължение на две години.Неговите синове също извършвали услуги в полза на кооперацията. Документ за предаването на техниката не бил съставен.Този свидетел твърди също, че след като продал техниката на ищеца, двамата ходили при ответника, за да я потърсят, той обаче отговарял уклончиво и не им дал ясен отговор къде е тя.Показанията на този свидетел се потвърждават и от показанията на св. Ж., който заявява, че е земеделски производител и живее в селото, в което живее ответника.Твърди, че разпознава и е виждал двете процесни сеялки в двора на кооперацията в с. Церковски, а през 2019г. забелязал, че същите са пред двора на ответника.Този свидетел заявява, че през есента на 2019г. ответникът сеел есенна култура с първата сеялка /KUHN/, а през април- май 2020 г. сеел своята земя с втората сеялка /MASKAR/.Сочи също, че не му е известно къде се намират двете сеялки към момента на разпита му. При тези данни въззивната инстанция е приела, че ищецът е собственик на процесните сеялки, поради което ревандикационната претенция е основателна и следва да бъде уважена в установителната й част.С оглед обстоятелството, че сеялките вече не се намират в държане на ответника, осъдителната част от ревандикационния иск следва да бъде отхвърлена, поради което следва да се разгледат евентуалните искове за присъждане на равностойността на вещите.Ответникът следва да заплати на ищеца, който е собственик на процесните сеялки, тяхната равностойност, определена с помощта на вещо лице, а именно- 8700 лв. без ДДС за първата сеялка- марка KUHN GS 2, 3 м. серия К № 0004740, рама № ****, цвят червен и 12850 лв. без ДДС за втората сеялка- MASKAR FUTURA 6 C TOP. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси като твърди, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК: 1/По иск с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на движими вещи задължен ли е ищецът да посочи всички индивидуализиращи белези на вещта, за да се приеме, че исковата молба е редовна 2/Следва ли в производството по чл.108 от ЗС ищецът да посочи всички относими към претендираното си право на собственост документи, респ. до кой етап на процеса може да стори това.Неизпълнението на това му задължение води ли до нередовност на исковата молба. 3/Съставлява ли неизготвянето на изчерпателен доклад от първоинстанционния съд и неизпълнение на задълженията му по чл.146, ал.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 и ал.2 от ГПК процесуални нарушения по смисъла на чл.266, ал.3 от ГПК, обуславящи възможността за събиране на доказателства във въззивното производство и навеждането в това производство на правни и фактически доводи; 4/При изготвяне на неизчерпателен доклад по делото допустими ли са нови доказателствени искания пред въззивния съд.Следва ли съдът да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна на всеки един етап от производството; 5/Какви са правомощията на въззивния съд при доклад по делото, който е непълен и или неточен.Ако ответникът пропусне да подаде отговор на исковата молба в предвидения от процесуалния закон срок, но депозира становище по делото, следва ли последното да бъде включено в доклада и какви са задълженията на съда във връзка с това процесуално действие. 6/Какви си задълженията на въззивния съд при постановяване на решението си – задължен ли е да извърши анализ поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства.Следва ли да се изложат мотиви защо едно доказателство се кредитира, а друго – не. 7/Ако за един и същи факт се сочат три писмени източника, от които двата са нотариално заверени документа, а единият от тях не е, задължен ли е съдът да изолира някой от тях и защо.Частните договори – договор и споразумение, които са нотариално заверени имат ли качеството на официални документи и по отношение на тяхното съдържание. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по първия от поставените въпроси, тъй като обжалваното въззивно решение не е постановено в отклонение на посочената в изложението практика на тричленни състави на ВКС, които са разглеждали въпроса за задължението на ищеца да индивидуализира вещта, която е предмет на спора с насрещната страна.В трайната си съдебна практика ВКС приема, че индивидуализацията на спорната вещ предпоставя посочване на основните индивидуализиращи белези, които следва да са такива, че да са достатъчни за отграничаването й от всяка друга такава от същия вид.В процесния случай ищецът е претендирал предаване владението на две механични сеялки, които са вещи, неподлежащи на регистрация по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях.За тях не се издава свидетелство за регистрация, което да има посоченото в чл.33 от цитираната наредба съдържание.По отношение на първата механична сеялка са посочени модел, цвят, сериен номер и номер на рама, а на втората модел и сериен номер/стр.100 и стр.101/.Направената инвидидуализация позволява тези вещи да бъдат отграничени от други вещи от същия вид, поради което довода за нередовност на исковата молба е неоснователен. Вторият от поставените въпроси е неотносим, тъй като с исковата молба са били представени договори за продажба от 25.07.2019г. и 16.10.2019г., с които ищецът е придобил от ЗК“Церковски“ и Г. Й. И. правото на собственост върху процесните механични сеялки. На формулираните въпроси по п.3-п.5 от изложението на касационните основания следва да се даде общ отговор, тъй като са сходни по съдържание и са свързани с неизпълнението на задължението на първоинстанционния съд да изготви пълен и точен доклад по делото, респ. за правомощията на въззивния съд при наведен довод в жалбата за допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд във връзка с изготвяне на доклада/чл.146, ал.1 и ал.2 от ГПК/. Според т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК „докладът на делото е от особено значение за постановяване на правилно и съобразено с обективната фактическа действителност решение по материалноправния спор.Докладът е насочен да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права.Регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. а допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно / чл. 269, изр. 2 ГПК /.Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция.В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. По делото е безспорно, че на ответника М. А. е бил връчен препис от исковата молба и доказателствата по делото на 15.06.2020г., но същият не е подал отговор в предвидения от закона месечен срок.Според Решение № 67 от 6.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 898/2009 г., I т. о., ТК: „Неподаването на писмен отговор по чл. 131 ГПК не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по представените доказателства, включително по тяхната относимост“.В процесния случай ответникът е депозирал писмено становище, в което е възразил срещу искането на насрещната страна за разпит на свидетели, тъй като според него с това се нарушава установената в разпоредбата на чл.164 от ГПК забрана, както и е оспорил твърдението на ищеца, че процесните движими вещи се намират в негова фактическа власт.Доказателствени искания не са направени. Безспорно е по делото, че първоинстанционният съд не е изготвил доклад, който да отговаря по съдържание на разпоредбата на чл.146 от ГПК, което в конкретния случай не е довело до нарушаване правото на защита на ответника.Както бе посочено по-горе ако първоинстанционният съд не изготви доклад, респ. докладът му е непълен или неточен, въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи в условията на пълно доказване, че: придобил е правото на собственост върху спорните вещи на твърдяното придобивно основание; вещите се владеят или държат от ответника по делото; равностойността на претендираните от ответника вещи, ако те не се намират у него или са развалени.При липсата на възражение от страна на ответника, че владее/държи/ процесните вещи на вещно или облигационно основание, то не е имало факти, които същият да носи тежестта да установява.С оглед на горното следва да се приеме, че допуснатото от страна на първоинстанционния съд процесуално нарушение във връзка с изготвяне на доклада в случая не е довело до нарушаване правото на защита на ответника.Отказът на въззивния съд да уважи поисканите от последния нови доказателствени искания е бил съобразен с процесуалния закон.Отчетено е, че ответникът не е участвал в производството пред РС-гр.Карнобат, поради което е била преклудирана възможността му да оспорва доказателствата, които установяват, че ищецът е собственик на процесните вещи, да се изслушват свидетели, които да установят, че тези вещи никога не са били в негово държане, както и за допускането на повторна оценителна експертиза, която да установи пазарната стойност на двете сеялки. Шестият въпрос отговоря на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, но не е налице специалната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК.Касаторът не е посочил дали поставеният от него процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994г. /отм./; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Не следва да се допуска касационно обжалване по седмия поставен въпрос.В първата си част същият е абсолютно неразбираем, а във втората е неотносим, тъй като в мотивите си въззивният съд не е приел, че представените по делото частни документи/договори и споразумение/, които са с нотариална заверка на подписите имат характер на официални свидетелстващи документи и се ползват с присъщата им материална доказателствена сила. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на въззивното решение. Предвид горното, Върховният касационен съд