Определение № 22 от 22.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2388/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 555 от 07.03.2019 г. по в.гр.д. № 690/2018 г. на Софийски апелативен съд е отменено решение № 4220 от 13.06.2017 г. по гр.д. № 3068/2011 г. на Софийски градски съд в обжалваната му част, с която по иск с правно основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на Н. Т. Т., че Л. С. М. и М. Н. С. са собственици по наследство от С. /С./ Н. С. на недвижим имот пл.№ .... в кв. .... по плана на [населено място], м. ”М. - изток”, с площ 1 791 кв.м, за който е отреден УПИ .... с площ 1 444 кв.м, с неуредени сметки по регулация, и ответникът Т. е осъден да им предаде владението върху този имот, и е постановено друго, с което предявявеният от Л. С. М. и М. Н. С. иск за признаване правото им на собственост на основание наследствено правоприемство от С. Н. и за осъждане на ответника да им предаде владението върху този имот, е отхвърлен като неоснователен. С допълнително решение № 728 от 14.04.2020 г. по същото дело въззивният съд е отхвърлил предявеният от Л. С. М. и М. Н. С. против Н. Т. иск за ревандикация на описания недвижим имот, основан на заявеното от тях при условията на евентуалност придобиване на правото на собственост на основание придобивна давност, като неоснователен. Поставените от въззивния съд основно и допълнително решение са обжалвани с касационни жалби от ищците Л. М. и М. С.. Наведени са доводи за необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че изводът за липса на идентичност между процесния имот и този, придобит през 1957 г. от техния наследодател по замяна от ТПС комисия, е направен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд е назначил служебно съдебно - техническа експертиза със задачи, които предрешават изхода на делото. Освен това считат, че във връзка с изясняване на този спорен въпрос решаващият съд превратно е интерпретирал заключенията на приетите по делото съдебни експертизи и не е обсъдил всички събрани доказателства. Обосновават искането за допускане на касационно обжалване с твърдение, че основното и въззивното решение са очевидно неправилни - основание по смисъла на чл. 280, ал.2, изр. последно ГПК. Позовават се и на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. В отговор на касационните жалби ответникът по касация Н. Т. Т. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за достъп до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбоподателите са наследници по закон на С. /С./ Н. С., починал през 1965 г. С нотариален акт за собственост на недвижим имот по замяна от ТПС комисия № .... г. той бил признат за собственик на ливада от 5 дка в землището на [населено място], м. ”К.” при съседи: наследници на Н. Б., Ц. Н. С. и К. А., даден му в замяна срещу друг негов имот в същата местност, включен в блок на ТКЗС. През 1977 г. наследниците на С. Н. - Л. С. С. и Н. С. Н. /наследодател на ищцата М. Н. С./ продали по реда на ЗСГ чрез ОНС- гр. София по 1/4 ид. част от празно неурегулирано дворно място, цялото от 3 160 кв.м, находящо се на ул. ”....”, сега ул.”....” в м. ”К.”, Б., съставляващо имот пл.№ ...., кад. лист .... М, при граници на целия имот: наследници на Н. Б., Ц. Н. С. и К. А., на определените за купувачи Ж. М. Б. и Л. Р. С.. Продавачите се легитимирали като собственици на продаваемия имот с посочения по - горе нотариален акт № ....г. През 1981 г. между Ж. М. Б. и съпругата му С. Ж. Б., Л. Р. С. и Т. К. С., и още две физически лица - К. А. В. и С. М. С., е сключена съдебна спогодба по гр.д. № 16 676/1980 г. по описа на Софийски районен съд за делба на имот пл.№ ...., кад. лист ...., като имотът е разделен на четири реални дяла всеки с площ по 790 кв.м. По силата на тази спогодба К. А. В. е получил дял І по заключението на вещото лице, имот пл.№ .... от кв. ...., при съседи :С. М. С., Н. С. С., АПК „Средец” и Ж. и С. Б., който попада в югоизточната част на целия поземлен имот. Ж. и С. Б. са получили дял ІІ - имот пл.№ .... по заключението на вещото лице, в югозападната част на имота, при съседи: Л. и Т. С., К. А. В., АПК”Средец” и П. В. С.. Съделителят С. М. е получил дял ІІІ - имот пл.№ ...., в североизточната част, при съседи: улица „....”, Н. С. С., К. А. В. и Л. и Т. С.. Последните двама - съпрузите С. са получили дял ІV, имот пл.№ .... по заключението на вещото лице, при съседи: улица „...., С. М. С., Ж. и С. Б. и П. В. С.. Тезата на ищците е била, че след като наследниците на С. Н. са се разпоредили с 3 160 кв.м от придобития през 1957 г. от техния наследодател земеделски имот с площ 5 000 кв.м, са останали собственици на непродадената реална част с площ 1 791 кв.м, съставляваща имот пл.№ .... по плана на [населено място], м.” М. - изток”, за която е отреден УПИ .... с площ 1 444 кв.м. За този имот ищците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по наследство № .... г. Спорен по делото е бил въпросът дали процесния имот е идентичен с имота, описан в нотариален акт № .... г. За изясняването му при разглеждане на делото в първата инстанция са назначени две съдебно - технически експертизи - основна и допълнителна, изготвени от в.л. инж. И. Д.. Това вещо лице е дало заключение, че имотите, предмет на делбата от 1981 г., се идентифицират както следва: Дял І - с УПИ ...., записан на името на К. А. В.; дял ІІ- с УПИ ...., записан на името на Ж. и С. Б.; дял ІІІ - с имот пл.№ ...., за който е отреден УПИ ...., записан на името на С. М. С., и дял ІV- с имот пл.№ ...., за който е отреден УПИ ...., записан на Л. Р. С. и Т. К. С.. Имот пл.№ ...., за който е отреден УПИ ...., предмет на спора, е записан на името на А. А. Д., на основание нот. акт № .... г. Съпоставяйки границите на имота, описани в нотариален акт № .... г. с границите на имота с площ от 3 160 кв.м, предмет на разпоредителните сделки през 1977 г., и границите и конфигурацията на реалните дялове по делбата от 1981 г., вещото лице е заключило, че при идентичност на три от границите местоположението на неразпоредената част от около 1 840 кв.м от имота по нот. акт № .... г. би могло да бъде единствено в южна посока, където са разположени имоти с пл.№ ...., .... и .... За да направи извод, че не е доказана идентичност на процесния имот с имота, описан в нотариален акт № .... г. въззивният съд се е позовал на заключението на назначената от него повторна съдебно - техническа експертиза, изпълнена от в.л. Б.. Вещото лице е установило, че до 1991 г. ливадата от 5 дка не е била нанесена в кадастралните планове нито самостоятелно, нито като отделни по - малки имоти съответно с пл. № ...., ...., .... и ..... Тези имоти са заснети за пръв път в неодобрен кадастрален план от 1991 г., но не са попълнени в кадастралната основа на действащия към този момент план, одобрен през 1979 г. Посочило е също, че не може да се идентифицира местоположението на празното дворно място с площ от 3 160 кв.м, идеални части от което са продавани от наследниците на С. Н., в границите на имот пл.№ ...., кад. листове .... и .... по кадастрален план от 1974 г., който е с площ 28 400 кв.м, записан в разписната книга на ТКЗС, тъй като липсват данни за собственици на съседни имоти с посочените в актовете имена. Според вещото лице идентичност на процесния имот с този, придобит от наследодателя на ищците по замяна от ТПС комисия през 1957 г., не може да се установи и на база посочените в протокола за съдебна делба - спогодба от 1981 г. граници на новообразуваните имоти, тъй като ако поделеният имот с площ от 3 160 кв.м е част от ливадата от 5 000 кв.м, и разликата от 1 840 кв.м е останала собственост на наследниците на С. Н., последните би следвало да бъдат посочени като съседи на частта от 3 160 кв.м, респ. на някой от новообразуваните имоти, но такова отразяване липсва. Скицата на вещото лице, послужила за извършване на делба през 1981 г., не е приложена като доказателство по настоящото дело, но на база описанието на границите на образуваните 4 самостоятелни имота, разпределени между съделителите, вещото лице е посочило тяхното евентуално разположение - имоти пл.№ .... и ...., придобити съответно от Л. Р. С. и от С. М. С. граничат от север с улица „...”, а от юг с другите два имота - пл.№ .... и ...., които от своя страна имат за южна граница имот на АПК ” Средец”. Първото графично отразяване на имотите в кадастрален план през 1991 г. не съответства на тази конфигурация. Променени са изцяло границите и местоположението на имоти пл.№ .... и .... дял ІІ и дял ІV по спогодбата/, като същите са „преместени” на югоизток върху имот пл.№ .... и вече се явяват разположени южно спрямо дял І и ІІІ, а не в западна посока, както е определено при делбата. По този начин е изместено и местоположението на евентуалната южна граница на частта от 3 160 кв.м, предмет на делбата. Въз основа на тези констатации на вещото лице въззивният съд е приел, че не е доказана идентичност на процесния имот с ливадата, придобита от наследодателя на ищците през 1957 г., поради което същите не могат да се легитимират като собственици на първото заявено от тях основание- наследствено правоприемство. С постановеното по делото допълнително решение въззивният съд е приел, че ищците не са придобили правото на собственост и на основание придобивна давност. След обсъждане на събраните по делото гласни доказателства е направил извод, че не се установява по несъмнен начин същите да са упражнявали фактическа власт върху недвижимия имот предмет на спора. Разпитаните свидетели не са посочили точните граници на оградения от ищците имот, нито местоположението му в границите на имота с площ от около 20 дка, бивша собственост на „Ин транс маш”. Обсъждайки показанията на свидетелите на ищците въззивният съд е констатирал и противоречие относно сочения от тях период, през който ищците са упражнявали фактическа власт върху реална част от имота на „Ин транс маш”, ако се приеме условно, че тя е идентична с процесния. Посочил е, че според единия свидетел/ Б./ през 1991 г. имотът е бил ограден от ищците с колове на всеки ъгъл и лента, които били премахнати от тях през 1996 г., а според другия свидетел /В./, чиито впечатления са от 2000 г., към този момент мястото било заградено с метални колове, които били премахнати през 2006 г.- 2007 г. Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, изр. последно ГПК- поради очевидна неправилност, се обосновава от жалбоподателите лиляна М. и М. С. с твърдението, че като е назначил служебно повторна съдебно- техническа експертиза със задача да установи налице ли е идентичност на УПИ .... с имота, описан в нотариален акт № .... г., въззивният съд е предрешил правния спор, което съставлява съществено процесуално нарушение. За да се квалифицира като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал.2, изр. посл. ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. При проверка на обжалваното решение настоящият състав не констатира същото да е засегнато от такива пороци. Според указанията, дадени в т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато във връзка с наведено с въззивната жалба оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение възникне необходимост да бъде установен даден факт, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт. В случая подадената от ответника Т. въззивна жалба съдържа оплакване за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за идентичност на процесния имот с част от този, получен по замяна от ТПС комисия от наследодателя на ищците, тъй като изводът се основава на предположение на вещото лице, което не почива на конкретни доказателства. Въззивният съд е приел, че делото действително не е изяснено от фактическа страна, доколкото изслушаните пред първата инстанция съдебно - технически експертизи са дали заключение, че не са налице данни за графично нанасяне на ливадата от 5 дка или части от нея в кадастралните и регулационни планове на местността, поради което нейното местоположение и местоположение на неразпоредената реална част не могат да бъдат точно установени. Мотивиран от тези съображения, въззивният съд е назначил повторна съдебно - техническа експертиза, която подробно да проследила отразяването на процесните имоти в кадастралните и регулационните планове за местността след 1956 г., като съпостави и границите и площите на ливадата и реалната част от 3 160 кв.м, която е била продадена. Като е сторил това, въззивният съд е процедирал в съответствие с разясненията, дадени в т.3 от цитираното тълкувателно решение, тъй като въпросът за идентичността на процесния имот с част от ливадата от 5 дка е съществен за изхода на делото. За пълнота на изложението следва да се посочи, че заключението на вещото лице Б. не противоречи на заключенията, дадени от в.л. Д., тъй като и двамата сочат, че единственото възможно местоположение на непродадената част от ливада е на юг от южната граница на дял І и дял ІІ от протокола за съдебна делба - спогодба, който имот е бил записан на АПК” Средец”, и където понастоящем са ситуирани имоти с пл.№ ...., .... и .... По делото е установено и това не се оспорва от ищците, че местоположението на имоти пл.№ .... и .... изцяло не съответства на местоположението на дял ІІ и ІІІ от делбата, придобити съответно от Ж. Б. и Л. Р. С.. С изместване на тяхното местоположение се променя изцяло западната и южната граница на реалната част от 3 160 кв.м, поради което не може да се направи обоснован извод, че непродадената част е идентична именно с имот пл.№ ...., а не например с имоти пл.№ .... и .... Не е налице и соченото от жалбоподателите основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК. Жалбоподателите не сочат кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на европейския съюз. Само поради това, че исковете за собственост на лицата, които през 1977 г. са придобили от ищците идеални части от празно място с площ 3 160 кв.м, са били уважени, а искът на ищците по настоящото дело е бил отхвърлен, не може да се приеме, че ищците са били лишени от право на справедлив процес, тъй като изходът на всяко дело зависи от събраните по него доказателства. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на допълнителното решение жалбоподателите поставят следните въпроси:1/ Следва ли един имот да е ограден, за да се приеме, че собствениците упражняват фактическа власт и го своят за себе си. 2/ Възможно ли е при отменен нотариален акт за собственост, основан на давностно владение, въз основа на влязло в сила решение, решаващият съд да приеме обратното- че давността е изтекла в полза на лицата, които се легитимират с него и не е ли това пререшаване на въпроса, приключил с окончателен съдебен акт. Така поставените въпроси не кореспондират с изложените от въззивния съд мотиви, обосноваващи извода му, че ищците не са доказали да са придобили спорния имот по давност. Съдът не е приел, че не е доказано ищците да са упражнявали фактическа власт върху процесния имот, защото той не е бил ограден, а след преценка на събраните доказателства е достигнал до извод, че не се установява те да са упражнявали фактическа власт върху имот, идентичен по площ, местоположение и граници с УПИ .... в продължение на 10 години. По отношение правата на ответниците въззивният съд не се е произнасял, тъй като е приел, че това е последващ въпрос и обсъждането му предпоставя да е направен извод, че ищците са придобили правото на собственост на някое от заявените от тях основания. В случая искът за ревандикация е отхвърлен поради недоказаност на твърдяните от ищците при условията на евентуалност придобивни основания - наследство и придобивна давност, а не поради това, че правото им на собственост е прекратено като придобито от ответника, поради което не може да се приеме, че вторият въпрос - може ли съдът да приеме, че ответниците са собственици, ако издаденият в тяхна полза констативен нотариален акт е бил отменен с влязло в сила решение, е от значение за изхода на делото. Дори ответниците да не са собственици, искът за ревандикация не може да бъде уважен нито в установителната, нито в осъдителната му част, ако ищецът не е доказал своето право на собственост. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът