Определение № 162 от 08.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 29/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Д. Д. чрез адв. З срещу разпореждане от 6.11.09г. по в.гр.дело № 317/09г.на Старозагорския окръжен съд,с което е върната касационната жалба с вх. № 1* от 7.09.09г.на същата страна против решение № 270 от 20.07.09г.,постановено по посоченото дело от същия съд,на основание чл.286 ал.1 т.2 от ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Против решение № 270 от 20.07.09г.,постановено по гр.дело №317/09г.на Окръжен съд-Стара Загора,е постъпила касационна жалба от В. Д. чрез адв. З,която е оставена без движение от въззивния съд с разпореждане от 9.09.09г.за прилагане на изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК,както и да приложи цитираното в касационната жалба решение на СРС,на което се обосновава твърдение за противоречива практика. С постъпилата на 1.10.09г.молба жалбоподателката не е изпълнила в цялост указанията,поради което въззивният съд й е дал нов срок с разпореждане от 6.10.09г.да приложи съдебна практика за противоречиви решения с оглед въведеното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПКказанията са съобщени на пълномощника на жалбоподателката на 20.11.09г. Тъй като в законоустановения едноседмичен срок не са изпълнени, окръжният съд е върнал касационната жалба с обжалваното разпореждане. Разпореждането е законосъобразно. В изложението към касационната жалба се твърди,че въззивният съд е постановил решението си по спор,разрешаван противоречиво от съдилищата. Цитирано е решение на от 31.05.06г.по гр.дело № 7139/06г. на Софийски районен съд,без да е приложено. Съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения,поради което всяко противоречие между две съдебни решения съставлява противоречива практика. Въпросът е решаван противоречиво от съдилищата,когато разрешаването на обуславящ изхода на делото в обжалваното решение правен въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм. ГПК. В хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК касаторът трябва да обоснове тезата си за значимостта за правоприлагането на въпроса,който повдига с конкретния спор и чрез разрешаването на който ще се постигне еднакво и повтарящо се тълкуване и прилагане на закона като посочи и представи влезлите в сила съдебни решения,отразяващи противоречива съдебна практика. В ТР № 1 по тълк.дело № 1/09г. ОСГКТК на ВКС приема,че не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК в случаите,когато касаторът не е представил доказателства за наличието и влезли в сила съдебни актове,в които са формирани противоречиви изводи по въпросите,имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. Ето защо указанията на възивния съд за представяне на доказателства за противоречива практика са били правилни,ясни и точни,поради което неизпълнението им има за последица връщане на касационната жалба на основание чл.286 ал.1 т.2 от ГПК. По тези съображения настоящият съдебен състав счита,че касационната частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното разпореждане - да се остави в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.