Определение № 555 от 13.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 2504/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Мотобул“ ЕАД срещу решение № 480 от 07.07.2022г. по в.т.д. № 20/2022г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 261176 от 27.07.2021г. по т.д. № 1022/2020г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от касатора, преди с правноорганизационна форма еднолично дружество с ограничена отговорност, искове с правно основание чл. 145 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане от П. К. Н. на сумата от 110 098. 85 лева обезщетение за причинени от него, в периода от 01.01.2009г. до 30.06.2010г., в качеството му на управител на „Мотобул“ ЕООД, имуществени вреди, със законната лихва за забава от датата на исковата молба (31.08.2015г.) до окончателното плащане, както и 33 644. 32 лева изтекли лихви. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че предявеният главен иск по чл. 145 от ТЗ е погасен по давност. Според изложеното в решението съдебната практика приема, че специалната имуществена отговорност на управителя по чл. 145 от ТЗ е договорна, а не деликтна, и съставлява обезщетение за неизпълнение на договор за възлагане на управление, с оглед на което по отношение на нея е приложим чл. 111, б.“б“ от ЗЗД (решение № 41 от 29.04.2009г. по т.д. № 669/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 177 от 11.08.2014г. по т.д. № 66/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 128 от 13.01.2021г. по т.д. № 2167/2019г. на ВКС, ТК, І т.о.). В случая тригодишният давностен срок е започнал да тече на 02.09.2010г., когато ответникът е бил заличен като управител в търговския регистър, и е изтекъл на 02.09.2013г., съответно към датата на предявяване на иска на „Мотобул“ ЕАД (31.08.2015г.) погасителната давност е изтекла. В този смисъл от въззивния съд е било прието за основателно възражението на ответника П. К. Н., направено с отговора на исковата молба по първоначално образуваното гр.д. № 78741/2015г. на Софийския районен съд, 74 състав, че вземанията, предявени с исковете (основателни или не) са погасени по давност и отговорността му не може да бъде ангажирана. След обезсилване на решението по това дело (с решение № 3698/22.05.2019г. по в.т.д. № 9241/2018г. на Софийски градски съд) и изпращане на делото за разглеждане и решаване на Софийски градски съд (съгласно определение от 31.01.2020г. по гр.д. № 60678/2019г. на Софийски районен съд, 54 състав) е било постановено и първоинстанционното решение т.д. № 1022/2020г. Претендираната от „Мотобул“ ЕАД сума от 110 098. 85 лева (главница) е формирана като сбор от дължими обезщетения за вреди поради това, че дружеството „Мото Ойл“ ЕООД, осъществявало идентична дейност - търговия на едро и дребно с автомобилни масла, и на което ответникът е бил търговски пълномощник, е ползвало безвъзмездно складова площ в [населено място], [улица], складова база на „Транскапитал“ АД, наета от касатора, както и поради това, че при ползването на складовата база „Мото Ойл“ ЕООД е използвало транспортните средства на касатора, външни услуги (консумативни разходи) и услуги на работници и служители, за които е било плащано единствено от касатора, всичко задължителни и неотложни разходи за търговска дейност на „Мото Ойл“ ЕООД. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за главницата поради това, че с влязло в сила решение са били отхвърлени исковете по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД на касатора срещу дружеството „Мото Ойл“ ЕООД, както и поради това, че не са били налице плащания на задължения на това дружество, за които да не е имало основание. Тези изводи са били споделени от въззивния съд, препратил към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК, но и изложил допълнителни съображения относно погасяване на предявените искове по давност, съгласно посоченото по-горе. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Необоснован е изводът на въззивния съд, че искът относно главницата е погасен по давност. Отговорността на бившия (настоящия) управител на търговското дружество – ищец е договорна и органна, но тази отговорност може да бъде и деликтна. Такъв би бил случаят, когато управителят действа съзнателно противоправно и причинява вреди на представляваното дружество. Това е хипотезата на длъжностно присвояване, на каквото основание са предявени исковете. Ответникът е действал в качеството си на лице, на което е поверено пазенето и управлението на имуществото на „Мотобул“ ЕООД, което въз основа на негови разпореждания е изразходвано в полза на трето лице. Разпореждайки се съзнателно с повереното му имущество в полза на трето лице, без правно основание за това разпореждане, управителят действа противоправно и уврежда дружеството. Това разпореждане представлява деликт и ангажира деликтната отговорност на бившия управител. Тя се погасява с петгодишна давност – чл. 110 от ЗЗД. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на правен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. От касатора не е формулиран конкретен въпрос, а са повторени оплакванията в касационната жалба. Допълнено е, че отговорността на управителя е заявена да бъде ангажирана за деликт, което в наказателноправен аспект би следвало да се квалифицира като престъпление „длъжностно присвояване“. Тя не произтича от решение на общото събрание на съдружниците, не произтича и от неизпълнение на задължения по договора за управление – тя е следствие на противоправна дейност на управителя, която осъществява престъпен състав. В този смисъл е решение № 128 от 13.01.2021г. по т.д. № 2167/2019г. на ВКС, ТК, І т.о., на което, според касатора, въззивното решение противоречи и поради това е неправилно. От насрещната страна по жалбата П. К. Н. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Според страната е налице стриктно съответствие между обжалваното от „Мотобул“ ЕАД въззивно решение и практиката на ВКС, имаща константен характер. По т.д. № 2167/2019г. е отговорено на въпроса какъв е срокът на погасителната давност за предявяване на иска по чл. 145 от ТЗ. Това е специалната кратка тригодишна погасителна давност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване. Липсва формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и този въпрос не може да се извежда от съда. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, а непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В този смисъл е разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Същевременно не се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Нищожност или очевидна неправилност на въззивното решение не се твърди от самия касатор. От посоченото в касационната жалба би могло да се изведе оплакване за недопустимост на въззивното решение – че изложените в исковата молба обстоятелства обосновават деликтна, а не договорна отговорност на ответника П. К. Н., както е възприел въззивният съд с решението си. Това оплакване, според настоящия съдебен състав, е неоснователно. Съгласно посоченото в исковата молба П. К. Н. е бил определен за управител на „Мотобул“ ЕООД от едноличния собственик на капитала на дружеството - тогава „Авто Юнион“ ЕАД. Не са били изложени твърдения за съставянето на писмен договор за управление (договор за назначаване на управител), но представянето на нотариално заверено съгласие на П. К. Н. с образец от подписа при вписването му като управител и започналото осъществяване на дейността, посочено в исковата молба, обосновават твърдение за съгласие за такъв договор, постигнато с конклудентни действия. За П. К. Н., според исковата молба, е възникнало задължение да управлява дружеството „Мотобул“ ЕООД – да организира и ръководи дейността му съобразно закона и решенията на общото събрание, както и да го представлява (чл. 141, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ), при полагане грижата на добрия търговец. Също според изложените в исковата молба обстоятелства ответникът не е изпълнил задълженията си по текущото управление на дружеството „Мотобул“ ЕООД, полагайки грижата на добрия търговец. По-конкретно, в противоречие с целите на дружеството, той е допуснал друго дружество, осъществяващо идентична търговска дейност, да ползва безвъзмездно склад, нает от „Мотобул“ ЕООД, като се възползва от транспорт, работници и служители, съответно външни услуги, за които „Мотобул“ ЕООД заплаща, както и от П. К. Н. не е бил упражнен надлежен контрол. Всички тези изложени в исковата молба обстоятелства обосновават предявен иск по чл. 145 от ТЗ – за реализиране на договорната отговорност на управител на еднолично дружество с ограничена отговорност, като особена вид отговорност, която включва всички претърпени загуби и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от виновно действие или бездействие на управителя. Организирането на дейността на дружеството, което ответникът е дължал по договора за управление, означава извършването на всички необходими правни и фактически действия за постигане целите на дружеството, а ръководството на дейността – поставянето на задачи, създаването на условия за изпълнението им и упражняването на контрол. Съответно на тези обстоятелства се е произнесъл въззивният съд и липсва вероятност решението му да е недопустимо. В исковата молба е посочено качество на ответника търговски пълномощник на „Мото Ойл“ ЕООД, но претендираното обезщетение не е било обосновано с извършването на конкурентна дейност (чл. 142, ал. 1 от ТЗ), отделно, че отново би се касаело за неизпълнение на задължение по договорното отношение между страните – нарушена от управителя забрана за извършване на конкурентна дейност, част от съдържанието на договора за управление. Не е налице посоченото в решение № 128 от 13.01.2021г. по т.д. № 2167/2019г. на ВКС, ТК, І т.о. изключение – възможност управителят да носи деликтна отговорност. При наличие на конкретни задължения по договорното отношение между страните, в какъвто смисъл са твърденията на касатора – ищец по делото, отговорността за неизпълнение е договорна, а не деликтна. Касаторът е поискал присъждане на направените в касационното производство разноски, но предвид изхода на спора, няма основание за присъждане на разноски по чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК. Разноски по чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК са дължими на насрещната страна - 3 800 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 27.10.2022г., за които е представен списък по чл. 80 от ГПК за разноските. Воден от горното съдът