Определение № 209 от 08.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 739/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК и се развива едностранно. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 1343 от 6.ІІІ.2020 г. на Г. Т. К. от [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Шумен против определение № 113 на Варненския апелативен съд от 20.ІІ.2020 г., постановено по ч. гр. дело № 78/2020 г., с което е била оставена без уважение негова въззивна частна жалба срещу определение № 272/27.І.2020 г. на ОС-Варна по т. д. № 22/2020 г.: за спиране на първоинстанционното производство до установяването с влязла в сила присъда на престъпни обстоятелства, удостоверени в Констативен протокол № 12019-1038-140 за ПТП с пострадали лица, настъпило на 22.ІІІ.2019 г., във връзка с което е било образувано досъдебно производство /ДП/ № 341/2019 г по описа на РПУ-Шумен или до постановяването на влязло в сила постановление /или определение/ за прекратяване на това дознание. Оплакванията на частния касатор Г.Т. К. са за постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което той претендира касирането му и връщане на делото на същия състав на първостепенния съд „за продължаване на съдопроизводствените действия” по него. Инвокиран е довод, че наказателното производство по повод процесното ПТП, във връзка с което е било постановено спиране на исковото производство пред ОС-Варна, „не е в съдебна фаза”. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба подателят й обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в множество постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определения: ~ Опр. № 274/13.VІ.2011 г. на І-во г.о. по ч. гр. дело № 270/2011 г.; ~ Опр. № 378/28.V.2010 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 383/2010 г.; ~ Опр. № 44/26.01.2010 г. на ІІ-ро г. о. по гр. дело № 15/2010 г.; ~ Опр № 604/22.Х.2012 г. на І-во т.о по ч. т. дело № 592/2012 г.; ~ Опр. № 802/7.ХІІ.2012 г. на І-во т.о. по ч. т. д. № 766/2012 г.; ~ Опр. № 683/19.ХІ.2012 г. на І-во т.о. по ч. т. дело № 692/2012 г., по следния обуславящ изхода по конкретното дело процесуалноправен въпрос, явяващ се едновременно „от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”: „Следва ли съдът да спре гражданското производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК при установена по делото информация за образувано досъдебно производство, респ. за липса на наказателно производство в съдебна фаза, когато има тъждество между деянието, което е предмет на разследването и твърдян в И.М. деликт, чието доказване предстои да се извърши в исковия процес?” Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Варненския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на Г. Т. К. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните: За да потвърди атакуваното определение на първостепенния съд за спиране на първоинстанционното исково производство по осъдителния иск на настоящия частен касатор срещу Гаранционния фонд с предмет присъждането на сума в размер на 80 000 лв., явяваща се дължимо обезщетение за понесени от него неимуществени вреди, въззивната инстанция е споделила решаващия правен извод, че липсата - към момента на постановяването на атакувания съдебен акт - на привлечено физическо лице като обвиняем по горепосоченото досъдебно производство по описа на РПУ-Шумен, е „ирелевантна в хипотезата по т. 5-та на чл. 229, ал. 1 ГПК”. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на горепосоченото ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба на Г.Т. К. единствен процесуалноправен въпрос се отнася изцяло до правилността на атакуваното въззивно определение, а няма характера на „обуславящ” по отношение на последното. Погрешното отъждествяване от частния касатор обаче, на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване, безпредметно се явява обсъждането налице ли я някоя от релевираните от частния касатор две допълнителни предпоставки за това /в случая по т. 1 и по т. 3 на същия законов текст/. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение