Определение № 416 от 20.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1354/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Т. Н. Б. против решение № 228 от 9. 05. 2011 г. по гр.д. № 1185/2010 г. на Пловдивския апелативен съд. Твърди се, че въззивното решение е неправилно, тъй като фактическите и правни изводи на съда не съответстват на доказателствата по делото и противоречат на материалния закон. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по правни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата. Ответната страна по касационната жалба [фирма] излага съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и за правилност на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа твърдения, че въззивният съд е извършил неправилна преценка на събраните доказателства, установяващи, изразходване от ищцата на получената сума за закупуване на тръжна документация и участие на ищцовото дружество в приватизацията на [фирма]. Сочи се, че искът е уважен въпреки липса на доказателства за престиране на сумата с оглед твърдяното и неосъществено впоследствие основание /участие в приватизацията на посоченото дружество/. Поддържа се, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 59 ЗЗД, според която на връщане подлежи по-малката сума между тази, предмет на обогатяването, и тази, предмет на обедняването. Поставените от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправни въпроси касаят преценката на събраните по делото доказателства от въззивния съд и обосноваността на решението и по съществото си представляват касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а не основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК. Съгласно указанията в точка 1 /абзац шести/ от ТР № 1/2010 г., в обхвата на цитираната разпоредба се включват само правни въпроси, които са от принципно значение за изхода на конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдържащият се в изложението материалноправен въпрос е неотносими към спорното материално правоотношение и разглеждането му не би било от значение за изхода на делото. Същият е свързан с чл. 59, ал. 1 ЗЗД, според която при субсидиарния иск за неоснователно обогатяване на връщане подлежи полученото без основание, но до размера на обедняването. Главният иск, предмет на настоящото производство, е основан на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и нормата на чл. 59 ЗЗД е неприложима. Ответното дружество не претендира деловодни разноски за настоящата инстанция. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение