Определение № 5392 от 25.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4445/2024 г.

Производство по чл.278, вр.с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на И. И. Д., чрез адвокат Р. К. от АК-Видин, срещу определение № 2472 от 02.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 2597/2024 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено определение № 320/29.08.2024г. по гр.д.№ 241/2024г. на Окръжен съд Видин и е отказано освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса по делото. Частната касационна жалба съдържа оплаквания, че определението е неправилно, тъй като възможностите на страната да заплати държавната такса следва да бъде установена преди съдът да се произнесе, налице ли са предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК. В изложение към жалбата се поддържа също, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК без да е формулиран конкретен правен въпрос, но единствено са цитирани съдебни актове на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че обжалваното определение е въззивно и подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. За да потвърди отказа за освобождаване на ищеца от дължимата държавна такса по делото, въззивният съд е възприел решаващите изводи на първоинстанционния съд, че декларираните от ищеца обстоятелства за семейно и имотно състояние са неверни, тъй като от доказателствата се установява, че той притежава имущество, от което може да получава доход. Допустимостта на касационното обжалване според чл.274, ал.3 ГПК се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, които в случая не са налице: Съгласно дадените разяснения в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК, при липсата на поставен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е свързан с предмета на делото и да е от значение за формиране решаващата воля на съда в обжалвания съдебен акт, липсва общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В случая, частният жалбоподател не е формулирал конкретен правен въпрос, а цитира съдебни актове на ВКС, като твърди, че мотивите на въззивния съд са в противоречие с тях, поради което неправилно е постановен отказ да се освободи ищеца от заплащане на такса. Тези доводи нямат отношение към решаващите изводи в обжалваното определение, че са били декларирани неверни данни, които принципно препятстват възможността да се установи по реда на чл.83, ал.2 ГПК, дали страната притежава достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса по делото. Съдът е съобразил съдебната практика на ВКС, според която обемът на притежаваното имущество има самостоятелно значение, когато то може да бъде осребрено или да бъде ползвано като обезпечение за ползването на кредит, но се освобождават се от такси и разноски само физическите лица, за които може да се установи по надлежния ред, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. /В този смисъл определение № 553 от 01.10.2010 г. по ч.гр.д. № 448/2010 г. на ВКС, ІV г.о./. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение