Определение № 83 от 18.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2655/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото-Прокуратурата на РБ срещу решение № 338 от 6.2.2020 г, постановено по в.гр.дело № 4139/2019 г на САС, ГО, с което е потвърдено решение № 4320/14.6.2019 г по гр.дело № 12990/2018 г на СГС, 1-6 състав, с което предявеният от В. И. Д. срещу Прокуратурата на РБ иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е уважен за сумата 20 000 лв, представляваща обезщетение на неимуществени вреди от незаконно повдигнато и подържано обвинение.Подържа се, че решението е неправилно и незаконосъбразно, тъй като не е ясно как съдът е определи присъдения размер от 20 000 лв.Сочи се, че същият е завишен, поради което решението следва да бъде допуснато до касационен контрол и отменено, а присъденото обезщетение намалено, ведно със следващите се от това законни последици. Срещу въззивното решение е подадена и насрещна касационна жалба от ищеца по делото В. И. Д., който го обжалва в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд, с което му е присъдено обезщетение на основание чл.2 ал.1 т.3 ГПК за разликата над сумата 20 000 лв до сумата 30 000 лв и искът в тази част е отхвърлен като неоснователен.Подържа се, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Страните взаимно си оспорват депозираните касационни жалби. Касационните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване въззивен акт. С обжалваното въззивно решение е прието, че ищецът е работил като като полицай в Специализирано полицейско управление-София към Дирекция „Специализирани полицейски сили“ при ГД „Национална полиция“ на МВР.На 6.12.2013 г е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.131 ал.1 т.2 НК, вр.чл.130 НК.Не му е наложена мярка за неотклонение.В хода на образуваното наказателно производство са проведени 9 броя открити съдебни заседания, на които Д. се е явявал лично.С влязла в сила на 8.12.2016 г присъда е бил оправдан.От неоснователното обвинение в извършване на престъпление, свързано със службата му ищецът е търпял неимуществени вреди-психически болки и страдания, стрес и страх от осъждане.В резултат на широкото отразяване на процеса в медиите и в социалните мрежи е имало голям обществен отзвук и негативни коментари.Ищецът е изпитвал страх от саморазправа, в случай, че бъде разпознат, като полицаят нанесъл лека телесна повреда на протестиращ пред Народното събрание.Въз основа на така изложеното съдът е приел, че обезщетение в размер от 20 000 лв е в състояние напълно да репарира претърпените от пострадалия неимуществени вреди. Това е така поради обстоятелството, че наказателното производство е продължило три години, ищецът е бил обвинен в извършване на деяние, което е тежко по смисъла на чл.93 т.7 НК, бил е сериозно травмиран и депресиран, повдигнатото обвинение е повлияло пряко върху професионалната му дейност, поради което по собствена воля е сменил работата си. В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба на Прокуратурата на РБ е посочено касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК -противоречие с практиката на ВКС: ППВС № 4/68 г., решение № 410/21.11.11 г. по гр.дело № 153/11 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 489/3.1.2013 г по гр.дело № 1405/11 г на ВКС, Четвърто ГО и решение № 329/21.10.2015 г по гр.дело № 2683/15 г на ВКС, Четвърто ГО по въпросите: "при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва ли да бъдат посочи всички обстоятелства, които обосновават размера на неимуществените вреди и следва ли въззивният съд да изложи мотиви и да държи сметка за обществените критерии за справедливост-обща икономическа среда, жизнен стандарт и общоприетото разбиране за справедливост.“ Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че поставените въпроси, в жалбата на касатора- ответник уточнени и обобщени се свеждат до един- въпросът по приложението на чл. 52 ЗЗД, а именно относно критериите за определяне от съда да размера на обезщетението за неимуществени вреди, след задължителна преценка на всички установени по делото релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и тяхното значение за точното определяне на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, като настъпили в резултат на незаконно обвинение. Във връзка с поставения въпрос следва да се има предвид, че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл. 52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т. гр. д. № 3/2004 на ОСГК на ВКС/. В цитираната от касаторите практика- т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието "справедливост". Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. вида на взетата мярка за неотклонение, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от контретния деликт се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори някои от тях - еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло. В разглеждания случай, въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на страните, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. При определянето му е съобразил продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, в което е бил обвинен ищеца, интензитета на преживените от него негативни емоционални преживявания, отражението, което воденото наказателно производство е имало върху психиката и социалния му живот, липсата на необратими негативни последици за здравето и недоказаността на част от твърдените в исковата молба вреди /т. е. обсъдени са както обстоятелствата, които обосновават по-голям размер на полагащото се обезщетение, така и тези, които мотивират намаляването му/, като обезщетението е в съответствие и с икономическите условия. Въззивният съд е взел предвид правно релевантните обстоятелства, приети за установени по делото, и като е приложил критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в съответствие с константната съдебна практика, включително задължителната такава, намерила израз и в сочените от страните - ППВС № 4/1968 г. и както и в установената, също задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, формирана по реда на чл. 290 от ГПК .Предвид съобразяването на въззивното решение - досежно определянето размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди и взетите предвид от съда правно релевантни за това факти, с така установената константна задължителна практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, следва изводът, че в случая няма основание за допускането на касационното обжалване - по наведените правни въпроси относно критериите и понятието за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетението за претърпените неимуществени вреди и относно преценката в тази връзка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото. В тази връзка следва да се отбележи и че в посочените от касатора решения също са възприети горните принципни разрешения на тези правни въпроси, и в съответствие с тях и съгласно чл. 52 от ЗЗД са определени конкретни обезщетения за неимуществени вреди от деликти по по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, но при случаи и при обстоятелства, които са съществено различни помежду си и в сравнение с този по настоящото дело, поради което също не е налице противоречиво решаване на двата изведени правни въпроса, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Предвид изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване по въззивната жалба на прокуратурата на РБ.На основание чл.287 ал.4 ГПК не следва да се разглежда подадената от ищеца насрещна касационна жалба срещу въззивното решение. Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът дължи на ответника направените от него разноски пред тази инстанция в размер на 1200 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение