Определение № 487 от 18.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1854/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Земеделска кооперация за производствени услуги „Сокол“, [населено място], [община], чрез процесуален пълномощник – адв. В. З., против решение № 109 от 07.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 43/2025 г. на Окръжен съд – Добрич в частта, с която, след частична отмяна на решение № 141 от 31.10.2024 г. по гр. д. № 287/2023 г. на Районен съд – Балчик, по иска с правно основание чл. 58, ал. 1 ЗК на И. В. С. и присъединилите се към него на основание чл. 58, ал. 2 ЗК Ц. Д. П., И. А. И., А. Й. С., М. М. П. и И. Г. М., са отменени решенията на Общото събрание на ЗКПУ „Сокол“ от 29.04.2023 г. по т. 6 от дневния ред, касаеща изключване на член-кооператори, които към момента не са предоставили за ползване на кооперацията или са предоставили на трети лица собствена земеделска земя на територията на [община], на основание чл. 19, ал. 1 от Устава на кооперацията; и по т. 7, предл. 1 от дневния ред относно въвеждането на нова ал. 4 на чл. 18 от Устава, според която за напускане на кооперацията по собствено желание се считат и извършените от член-кооператорите действия по разпореждане чрез покупко-продажба, дарение, замяна или по друг начин с предоставената за съвместно обработване земеделска земя в полза на други лица или предоставянето й за обработка от друг арендатор или земеделска кооперация; като ЗКПУ „Сокол“ е осъдена да заплати разноски на И. В. С. и Ц. Д. П., съответно за първа и въззивна инстанция. В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа се, че доводи като разгледаните от въззивния съд за неспазване изискванията на чл. 16, ал. 1 ЗК са били въведени едва с въззивната жалба, че в разрез с приетото в обжалваното въззивно решение поканата за събранието е била надлежно разгласена и е съдържала изискуемото законово съдържание относно дневния ред, както и че въззивният съд не е мотивирал решението си според изискванията на ГПК и не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Оспорва се изводът на съда, че решението по т. 6 от дневния ред противоречи на чл. 14, ал. 1, т. 11 от Устава. Правят се оплаквания, че в нарушение на закона въззивният съд е изследвал целесъобразността на оспорените решения. Оспорват се и изводите, касаещи новото основание за прекратяване на членство, като се твърди, че липсва незаконосъобразност на решението по т. 7, тъй като новата алинея на чл. 18 само допълва предвидените в чл. 12 ЗК хипотези, които не са изчерпателно изброени. По подробно изложени съображения се моли решението на Окръжен съд Добрич да бъде отменено в обжалваната му част и да се постанови друго по същество, с което исковете да бъдат отхвърлени, с присъждане на сторените разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. В хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК са формулирани следните въпроси: „ 1/. Какво следва да се разбира под „вписване на въпросите“ в поканата, които ще бъдат разглеждани на общото събраните на кооперацията по смисъла на чл. 16, ал. 1, изр. 2 ЗК – дали въпросите, включени в дневния ред следва да бъдат само изброени или всеки един от тях трябва да бъде поотделно конкретизиран и подробно изписан, като съдържа „проекто-решение“? Нарушен ли е чл. 16, ал. 1 ЗК и уставна норма с идентично съдържание, когато Общото събрание на кооперацията е взело решение за изменение на конкретна разпоредба от нейния Устав, ако в поканата за свикване на Общо събрание е било посочено като точка в дневния ред единствено „Приемане промени в Устава на кооперацията“?; 2/. Законосъобразно ли е в Устава на кооперацията да има изисквания към член-кооператорите да предоставят за обработване в кооперацията собствената си земеделска земя, която не ползват лично? Противоречи ли подобно изискване на чл. 31, ал. 4, т. 1 ЗК? В случай, че до момента на вземане на оспорените решения за промяна на Устава в действащия такъв е имало уговорено единствено право да се предостави земята на кооперацията, допустимо ли е след като е взето решение в обратния смисъл, то занапред да се прилага новата разпоредба?; 3/. Изчерпателно ли са изброени в чл. 12 ЗК основанията за прекратяване на членството в кооперацията и в тази връзка – законосъобразно ли е предвиденото в Устава на кооперацията – чл. 18, ал. 4 от същия – за прекратяване на членството при действия по разпореждане с предоставената за съвместно обработване земеделска земя в полза на други лица или предоставянето й за обработка на друг арендатор или земеделска кооперация?; 4/. Относно задължението на въззивния съд да мотивира решението си, като прецени и обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност.“ По първия въпрос се поддържа допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед оскъдната практика по него. Във връзка с втория въпрос се сочи противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с решение № 48 от 19.04.2011 г. по т. д. № 527/2010 г. на І т. о. на ВКС. По третия въпрос отново се релевира допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с решение № 2 от 20.09.2013 г. по т. д. № 1293/2011 г. на ІІ т. о. на ВКС, на което според касатора обжалваният съдебен акт противоречи. Същото допълнително основание се поддържа и по последния въпрос, поради разрешаването му от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с решението по гр. д. № 3340/2013 г. на ІІ г. о. на ВКС. Самостоятелното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК се въвежда с доводи за следните пороци, от които страда обжалваният съдебен акт - прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи на съда поради грубо нарушение на правилата на формалната логика и нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Ответниците по касационната жалба – И. В. С., Ц. Д. П., И. А. И., А. Й. С., М. М. П. и И. Г. М., всички чрез процесуалния си пълномощник – адв. К. К., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК изразяват становище относно неоснователността на жалбата, както и молят въззивното решение да не се допуска до касационна проверка. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да достигне до обжалвания резултат, въззивният съд е взел предвид заявените в исковата молба основания за незаконосъобразност на оспорените решения на общото събрание на кооперацията, както и направените уточнения в първото съдебно заседание, касаещи липсата на конкретика при свикване на общото събрание от УС относно естеството на възнамеряваните промени в Устава, като е приел, че предметът на делото обхваща и така направените уточнения. По същество на спора, въз основа събраните по делото доказателства и доводите на страните, въззивният съд е приел следното: На 29.04.2023 г. е било проведено годишно отчетно събрание на ЗКПУ „Сокол“, [населено място], в салона на читалището, при условията на чл. 17, ал. 2 от ЗК (при спадащ кворум), по предварително оповестен дневен ред, в т. ч. по т. 6 – „Вземане на решение на Общото събрание по чл. 19 от Устава на кооперацията – докладва Председателят на УС“ и по т. 7 – „Промяна на Устава на кооперацията - докладва Председателят на УС“. По т. 6 от дневния ред в протокола е записано, че Председателят на УС запознал събранието с мотивите за изключването на член-кооператори на основание чл. 19, ал. 1 от Устава на кооперацията, отразени са станалите кратки разисквания и резултатът от гласуването – 37 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“, както и съдържанието на приетото решение: „На основание чл. 19, ал. 1 от устава на ЗКПУ „Сокол“, да бъдат изключени членкооператори, които към момента не са предоставили за ползване от кооперацията или са предоставили на трети лица, собствена земеделска земя - нива, на територията на [община]“. По т. 7 от дневния ред в протокола е отразено, че председателят на УС е направил предложенията за промяна на Устава - общо три, първото от които: „Въвежда се нова ал. 4 на чл. 18 от Устава, която гласи: „За напускане на кооперацията по собствено желание се считат и извършените от член-кооператорите действия по разпореждане чрез покупко-продажба, дарение, замяна или по друг начин с предоставената за съвместно обработване земеделска земя в полза на други лица, или предоставянето й за обработка на друг арендатор или земеделска кооперация.“; няма запис за станали разисквания, записан е резултатът от гласуването – 48 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 8 гласа „въздържал се“, както и че предложението е прието. Решението за свикване на годишното отчетно събрание УС на ЗКПУ „Сокол“ е взел на свое заседание от 31.03.2023 г. (протокол № 13). По т. 2 в протокола от заседанието на УС на 31.03.2023 г. е отразено направеното от председателя на УС предложение „да се постави точка в дневния ред на събранието, което да разгледа състоянието на член-кооператорите или по-точно: „Вземане на решение по отношение на чл. 19 от Устава на кооперацията“. УС е взел решение за провеждане на отчетното събрание на 29.04.2023 г. при дневен ред от 8 точки, в т. ч. т. 6 - „Вземане на решение от Общото събрание по отношение на чл. 19 от Устава на кооперацията – докладва Председателят на УС“ и т. 7 – „Промяна в Устава на кооперацията - докладва Председателят на УС“. Липсва отразяване на съдържанието на конкретните предложения за приемане на решения по двете точки, както и не са обективирани в протокола разисквания между членовете на УС по тези два въпроса. На 19.04.2023 г. е проведено следващо заседание на УС на ЗКПУ „Сокол“, за което е съставен протокол № 14. По т. 3 от дневния ред „Приемане на материалите за годишното отчетно събрание“ в протокола е отразено, че е докладвал г-н К., като относно т. 6 и т. 7 от дневния ред на предстоящото общо събрание е отбелязано следното: „По т. 6 от дневния ред на събранието г-н К. докладва чл. 19 от Устава на кооперацията. По т. 7 докладва г-н К.. Двете точки да бъдат докладвани на събранието за вземане на решение.“. Съдържанието на предложените за обсъждане въпроси отново не е представено в протокола. След подробно обсъждане на всички депозирани пред първата инстанция свидетелски показания въззивният съд е извършил анализ на същите, като е приел, че показанията на първите трима свидетели са общи, в израз на неудовлетворение от начина, по който кооперацията се ръководи и липсата на достатъчна прозрачност в работата на органите й, като от тях не може да се направи конкретен доказателствен извод по относими по спора факти, освен за това, че и тримата свидетели, или пък други членове на кооперацията, не са искали информация от УС или разяснения във връзка с предложения дневен ред, респективно такива не са им отказани. Доколкото в исковата молба няма въведено основание за незаконосъобразност на приетите решение, обосновано с нарушения при самото провеждане на общото събрание, неотносими се явяват събраните в тази насока гласни доказателства от двете групи свидетели. Относно приемането на решението от УС за включване на двете спорни точки в дневния ред на общото събрание съдът е съобразил показанията на свидетелите Е. Липовански и Ж. Г., от които се изяснява, че те са инициирани от член-кооператор на предходно общо събрание и са били обсъдени по същество от членовете на УС на заседанието на 31.03.2023 г., в което е утвърден дневният ред за общото събрание. От правна страна, след като е формирал извод за неоснователност на въведените от кооперацията възражения за недопустимост на исковото производство поради липса на правен интерес, въззивният съд е посочил, че проверката за законосъобразност на взетите от общото събрание решения е ограничена единствено до пороците, които са релевирани с исковата молба. В тази връзка е изложил съображения, че макар и не чрез нарочно позоваване на разпоредбите на чл. 16 ЗК и чл. 25, ал. 3 от Устава, в исковата молба е налице довод за допуснати от УС нарушения във връзка със свикването на общото събрание, изразяващо се в липса на яснота на взетото решение от УС по същество на въпросите, които ще бъдат разглеждани по т. 6 и т. 7 от дневния ред, както и такова за неосигуряването на достъп на всички членове на общото събрание до подлежащите на обсъждане материали. В този смисъл е и пояснението на исковата молба, направено в първото съдебно заседание, че в решението на УС относно двете точки от дневния ред на свиканото общо събрание (респективно в самата покана) липсва конкретно съдържание на предложението и мотиви (разисквания), от които то да бъде извлечено. Предвид това съдът е намерил за неоснователно възражението на кооперацията, че довод за неспазване изискванията на чл. 16, ал. 1 ЗК е въведен едва с въззивната жалба. Твърдението на оспорващите е за липса на яснота по съществото на предложените за обсъжданите въпроси по двете точки в решението на УС, въз основа на което е изготвена поканата. По-нататък по съществото на спора съставът на въззивния съд е приел, че съгласно изискването на чл. 16, ал. 1, изр. 1 ЗК общото събрание трябва да бъде свикано от управителния съвет с писмена покана, в която да бъдат вписани въпросите, подлежащи на разглеждане от общото събрание. В случая разгледаните от общото събрание въпроси са именно вписаните в поканата. Видно от двата протокола от заседанията на УС на 31.03.2023 г. и 19.04.2023 г., е налице решение на УС за включване в дневния ред на общото събрание на т. 6 и т. 7 – „Вземане на решение от ОС по отношение на чл. 19 от Устава на кооперацията“ и „Промяна в Устава на кооперацията“. По тях е съобразено следното: В чл. 19, ал. 1 от Устава на кооперацията са уредени основанията за изключване на член-кооператор. В съдържанието на поканата за свикване на Общо събрание на кооперацията, когато в дневния ред е включено предложение за изключване на член-кооператор, трябва да се посочат конкретните действия или бездействия на член-кооператора, които представляват несъответствие с конкретни разпоредби на закона, устава или на решение на органа на кооперацията, представляващи основание на направеното предложение за изключване. Очевидно обаче общото събрание на 29.04.2023 г. не е разглеждало въпрос за изключване на член-кооператор. Не такава точка е включена в дневния ред и възраженията в исковата молба за нарушения на чл. 13 ЗК и чл. 19 от Устава са неотносими. Приетите от УС и включени от него в дневния ред и поканата за свикване на общото събрание със съдържание по т. 6 „Вземане на решение от Общото събрание по отношение на чл. 19 от Устава на кооперацията – докладва Председателят на УС“ и по т. 7 „Промяна в Устава на кооперацията - докладва Председателят на УС“, не позволяват изобщо да се разбере същината на въпроса, който УС е включил в дневния ред за обсъждане от общото събрание. Нито в протокола от заседанието на УС на 31.03.2023 г., нито в този от заседанието на 19.04.2023 г. са отразени обстоятелствата, от които да може да се установи по същество какво е предложението за изменение на Устава на кооперацията. В този смисъл въпросите, които общото събрание ще обсъжда по т. 6 и т. 7 не са ясно очертани от решенията на УС. Тяхното съдържание не явства от протоколите от заседанията на УС на 31.03.2023 г. и на 19.04.2023 г., нито се твърди и доказва предвижданите за обсъждане решения по т. 6 и т. 7 от дневния ред да са формулирани писмено и подготвени на разположение на членовете на кооперацията, които биха поискали предварително да се запознаят с материалите за общото събрание. Общата формулировка в изписването на въпросите от дневния ред по т. 6 и т. 7 в поканата относно вземане на решение по чл. 19 от Устава и относно промени в Устава, без да е изписано точно какви са въпросите, които общото събрание ще обсъжда, както и липсата на съдържащи се в протоколите от заседанията на УС разяснения относно същината на предстоящите да бъдат обсъдени въпроси, наред с липсата на изрично утвърдени материали по тези две точки, към които в дневния ред да е препратено, съгласно изискванията на чл. 16, ал. 1 от ЗК, според съда опорочава редовното свикване на събранието и обосновава незаконосъобразност на оспорените решения. На следващо място въззивният съд не е споделил възражението на ответника, че приетото решение по т. 6 има само декларативен характер и е без правни последици, доколкото не е взето решение за изключване на конкретен член-кооператор. Това решение действително е принципно по приложението на чл. 19 от Устава и то е от компетентността на ОС (така чл. 15, ал. 6 ЗК), но същото е в противоречие на чл. 14, ал. 1, т. 11 от Устава на кооперацията, според който членът на кооперацията, който притежава земеделска земя в землищата от територията на общините Балчик, има право да я предостави за обработване на кооперацията, в която членува, с оглед постигане на целите и задачите на чл. 6 и чл. 7 от Устава. Предоставянето за обработване на кооперацията на собствени земеделски земи е уредено в Устава като право на членовете на кооперацията, а не като негово задължение (чл. 16 от Устава). В цитираното от кооперацията решение № 48/19.04.2011 г. по т. д. № 527/2010 г. на ВКС, І т. о. действително е прието, че е законосъобразно в устава на кооперацията да има изисквания към член-кооператорите, които членуват в нея доброволно и са съгласни с него, да предоставят за обработване в кооперацията собствената си земеделска земя, която не ползват лично, тъй като чл. 31, ал. 4 ЗК дава право на члена на кооперацията да избира начина на ползване на своите земи и чрез доброволното си членство в кооперацията той се е съгласил с устава за част от тези начини. В случая обаче не е налице такава хипотеза, защото Уставът на кооперацията не предвижда изискване - задължение за предоставяне на земята за обработване, а урежда възможност за това (т. е. право). Чл. 31, ал. 4 ЗК дава право на избор на членовете на кооперацията за начина на ползване на собствените им земи, а кооперативното сдружение може да направи в устава си задължителен избора за начина на ползване на земята на кооператорите и тогава всеки член-кооператор би бил обвързан от него (чл. 2, ал. 3 вр. чл. 10, ал. 1 ЗК). В случая с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 11 от Устава предоставянето за ползване на собствената земя е оставено изцяло на избора на всеки член-кооператор. Следователно непредоставянето на земята за обработване от кооперацията не съставлява неизпълнение на Устава на същата, а е в упражняване на установено от него право. Приетото от ОС решение по т. 6 от дневния ред противоречи на чл. 31, ал. 4 ЗК и чл. 14, ал. 1, т. 11 от Устава, поради което е материално незаконосъобразно. С решението на общото събрание по т. 7, предл. 1 е въведена нова ал. 4 на чл. 18 от Устава на кооперацията. Чл. 18, ал. 1 и 2 от Устава третира основанията за прекратяване на членството, както са уредени те и в чл. 12 на ЗК – 1/ напускане по собствено желание; 2/ изключване; 3/ смърт; 4/ заличаване на кооперацията, освен в случай на преустройство. Напускането на кооперацията се извършва с едномесечно писмено предизвестие до УС (така чл. 18, ал. 3 от Устава), а според приетата с решението по т. 7, предл. 1 от 29.04.2023 г. нова ал. 4 на чл. 18 от Устава, извършените от член-кооператорите действия по разпореждане чрез покупко-продажба, дарение, замяна или по друг начин с предоставената за съвместно обработване земеделска земя в полза на други лица, или предоставянето й за обработка на друг арендатор или земеделска кооперация, се считат за напускане на кооперацията по собствено желание. Никакво значение за спора няма дали подобно основание за прекратяване на членството се съдържа в устави на други кооперации, на които кооперацията се е позовала. Съгласно чл. 2, ал. 3, т. 9 ЗК основанията и реда за прекратяване на членството се уреждат от Устава на кооперацията. Членството в кооперацията, независимо дали дейността й е свързана или не с обработка на земеделска земя за земеделско производство (върху арендувани/наети земи на член-кооператори и трети лица), е винаги доброволно. То се придобива с участие при учредяване на кооперацията или чрез приемане на нов член - по писмена молба на лицето и по реда, установен в чл. 8 от ЗК, чл. 13 от Устава. Според чл. 9, ал. 3 ЗК, както и чл. 10 от Устава, член на кооперацията, който е предоставил с договор земеделска земя и/или земя от горския фонд за ползване запазва собствеността си върху земята в реални граници; получава рента; получава част от рентата в натура като земеделска продукция, ако това е записано в договора с кооперацията. По силата на чл. 31, ал. 4 ЗК членът на кооперацията избира начина на ползване на своите земи, като ги: отдава под аренда или под наем на кооперацията или на други физически или юридически лица; обработва самостоятелно и ползва производствени услуги от кооперацията или други сдружения и физически лица; предоставя за съвместно обработване на кооперацията с писмен договор с нотариална заверка, подлежащ на вписване. Допълнително в чл. 14, ал. 1, т. 11 от Устава е предвидено членовете на кооперацията, които притежават земя в землищата от територията на [община], да имат право да я предоставят за обработване на кооперацията, в която членуват, с оглед постигане на целите и задачите на чл. 6 и чл. 7 от Устава. Новата ал. 4 на чл. 18 от Устава противоречи на чл. 14, ал. 1, т. 11 от Устава. С решение № 2 от 20.09.2013г. на ВКС по т. д. № 1293/2011г., II т. о., е прието, че в разпоредбата на чл. 12, ал. 1 и 2 ЗК са регламентирани основните и най-често срещани основания за прекратяване на членството в кооперацията; че посочената норма има императивен характер, доколкото е недопустимо законовите прекратителни основания да бъдат дерогирани с клаузи на Устава на кооперацията, но че няма законова забрана в уставите на кооперациите, наред с императивно посочените законови основания, да се предвидят и други условия както за възникване, така и за прекратяване на членственото правоотношение - такава възможност е предвидена в чл. 2, ал. 3, т. 2 и т. 9 и ал. 5 ЗК и е в правомощията на Общото събрание на кооперацията - аргумент от разпоредбата на чл. 15, ал. 4, т. 1 ЗК. В тази връзка прекратителните основания в чл. 12 ЗК не са изчерпателно изброени и не съществува пречка за уставното уреждане и на други хипотези на прекратяване на членството - под формата на самостоятелни прекратителни основания или като наличие на определени условия или изисквания за членуване в дадена кооперация, чието отпадане има за последица прекратяване на членството - напр. притежаване на професионална квалификация на членовете, изискване за полагане на личен труд в ТПК или предоставяне на земеделска земя за обработване, когато се касае за земеделска кооперация и др. Следователно, ако в Устава на ответната кооперация е въведено изискване към членовете й да предоставят за обработване на кооперацията собствените си земеделски земи, то съобразено със закона и с устава би било и предвиждането на допълнителна (към тези по чл. 12 ЗК) предпоставка за прекратяване на членството от вида на въведената с новата ал. 4 на чл. 18 от Устава на ответната кооперация. Това изменение в Устава обаче, при действието на непроменената разпоредба на чл. 14, ал. 1, т. 11 от същия, поставя в неравностойно положение досегашните и новите членове на кооперацията, в отклонение от чл. 12, ал. 6 от Устава, според който всички член-кооператори са равнопоставени и имат еднакви права и задължения. Новоприетите членове имат право, но към тях не е поставено изискване, да предоставят земята си за обработване от кооперацията и по отношение на тях безвиновното прекратяване на членството би било неприложимо, докато за досегашните членове, които вече са предоставили земята си на кооперацията, то би настъпило с факта на отчуждаването на земята или предоставянето й за обработване на друг субект. Следователно решението по т. 7, предл. 1 от дневния ред на ОС от 29.04.2023 г. не противоречи на чл. 12 ЗК, но противоречи на чл. 14, ал. 1, т. 11 и чл. 12, ал. 6 от Устава. Предвид всичко изложено въззивният съд е заключил, че решенията по т. 6 и т. 7, предл. 1 на общото събрание на ответната кооперация от 29.04.2023 г. следва да бъдат отменени като незаконосъобразни. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, по следните съображения: Решението не се преценява като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. От текста на същото, единствено релевантен за преценката за очевидност на този порок, не може да се направи извод за допуснати от въззивния съд груби нарушения на правилата на формалната логика и за прилагане на закона в обратния му смисъл, нито за такива нарушения на „основополагащи“ принципи на съдопроизводството, които биха се отразили върху крайния резултат по делото. Доводите на касатора за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК са бланкетно формулирани, а от обжалвания съдебен акт е видно, че мотивите на въззивния съд са логични, както и основани на действащите разпоредби на закона и устава. Въззивният съд може и да е разгледал невъведени в срока за предявяване на иска възражения срещу процесуалната законосъобразност на атакуваните решения на общото събрание на кооперацията, с оглед извършеното тълкуване на изложените в исковата молба обстоятелства и въз основа на преценката му, че същите могат да бъдат допустимо уточнени в първото съдебно заседание по делото; както и да е разпрострял проверката си и върху съдържанието на поканата за свикване на общото събрание, каквито нарушения не са били заявени изрично в исковата молба, но изводите му в тази връзка не са единствено обуславящи за изхода на спора. Съставът на въззивния съд се е произнесъл освен това и по надлежно заявените оплаквания за материална незаконосъобразност на взетите решения по т. 6 и по т. 7 от дневния ред, които е намерил за основателни. Съгласно задължителната съдебна практика достъпът до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК е обусловен от наличието на изрично формулирани правни въпроси, които са включени в предмета на спора, по които въззивният съд се е произнесъл и които имат значение за постановения по делото краен резултат, като същевременно по отношение на същите следва да са налице и някои от факултативните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, въведени и обосновани от касатора. С оглед изложеното по-горе първият въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаещ съдържанието на поканата за свикване на общо събрание, респ. степента на конкретизация на въпросите от дневния ред, подлежащи на разглеждане от събранието, не удовлетворява в достатъчна степен общото селективно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е без самостоятелно значение за приетата основателност на иска по чл. 58, ал. 1 ЗК. Освен това не може да има спор, че въпросите от дневния ред, посочени в поканата, трябва да бъдат ясно формулирани, а степента на конкретност е в зависимост от тяхното естество, но тя трябва да е достатъчна, за да гарантира надлежното упражняване както на правото на участие, така и на правото на глас в общото събрание. В този смисъл касаторът не доказва и сочената допълнителна селективна предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото няма обективна необходимост от тълкуване по реда на чл. 290 ГПК на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗК относно съдържанието на поканата, отделно от това в случая не е извършено и съответното й обосноваване съгласно указанията на т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК. По втория въпрос (законосъобразно ли е в Устава на кооперацията да има изисквания към член-кооператорите да предоставят за обработване в кооперацията собствената си земеделска земя, която не ползват лично и противоречи ли подобно изискване на чл. 31, ал. 4, т. 1 ЗК) съставът на въззивния съд се е произнесъл, но не е дал отговор в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС, обосноваваща достъпа до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Напротив, същата е обсъдена и е споделена от съда, но е намерена за ирелевантна в настоящата хипотеза с оглед цялостното съдържание на Устава и конкретните оспорени промени в него, водещи до вътрешно противоречие между отделните разпоредби, касаещи правата и задълженията на член-кооператорите. Отговор в противоречие с практиката на ВКС не е даден от въззивния съд и по третия формулиран от касатора въпрос относно това, дали основанията за прекратяване на членство са изчерпателно посочени в нормата на чл. 12 ЗК. Съдът е взел предвид решението на ВКС по т. д. № 1293/2011 г. на ІІ т. о., с което касаторът подкрепя възраженията си срещу основателността на иска, и въз основа на същото е формирал именно извода, че законът не урежда подобна изчерпателност. Решаващите мотиви на въззивния съд за незаконосъобразност на решението по т. 7 са основани отново на противоречията му с несинхронизирани с приетото изменение други разпоредби от Устава на кооперацията, регламентиращи правата и задълженията на член-кооператорите, а не на противоречието му със закона. Обобщено по разгледаните въпроси може да се заключи, че същите не удовлетворяват както общото, така и допълнителното селективно изискване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Процесуалноправният въпрос относно задължението на въззивния съд да мотивира решението си, като прецени и обсъди всички събрани и относими към спорния предмет доказателства в тяхната съвкупност, е принципно значим за изхода на всяко дело, но по него не е налице релевираната факултативна предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая въззивното решение е постановено след извършено надлежно обсъждане, анализ и съвкупна преценка на доказателствения материал по делото в неговата цялост, поради което не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС, посочена от касатора като допълнително основание за допускане на исканата касационна проверка. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение