Определение № 1972 от 24.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 1094/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „ДЖИ ЕМ Консулт 13“ ООД, [населено място], срещу определение № 110 от 25.03.2025 г. по в.ч.т.д. №110/2025г. на Апелативен съд – Пловдив, Гражданско отделение, 3 състав. С посоченото определение е потвърдено определение №38 от 09.01.2025г. по т.д.№280/2023г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е върната исковата молба на касатора срещу „Евро Солар-И“ ООД, поради неотстраняване на нейните нередовности и е прекратено производството по делото. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, необосновано и незаконосъобразно. Прави оплаквания, че въззивният съд неправилно е приел, че ищецът трябва да индивидуализира оборудването, което е закупил и обзавеждането в имота, тъй като чак три месеца след покупко-продажбата е бил въведен в имота, заради междувременното съществуване на наемно правоотношение, което е следвало да бъде прекратено към момента на изповядване на сделката. Счита, че в негова тежест е да докаже извършеното плащане, а в тази на ответника – да индивидуализира оборудването и обзавеждането, тъй като документите за собственост са у него, както и да докаже тяхното предаване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният касационен жалбоподател, без да поставя правни въпроси, основава допускането на касационно обжалване на предпоставката, регламентирана в чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Изложените доводи относно очевидната неправилност на постановеното определение повтарят съдържанието на самата частна касационна жалба. Ответникът по частната касационна жалба „Евро Солар-И“ ООД счита същата за недопустима, евентуално неоснователна поради това, че не отговаря на критериите, посочени в чл.280 от ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. За да потвърди обжалваното пред него определение, съставът на Апелативен съд – Пловдив е констатирал, че производството по т.д. №280/2023г. на Окръжен съд – Стара Загора е образувано по предявен осъдителен иск от „ДЖИ ЕМ Консулт 13“ ООД срещу „Евро Солар-И“ ООД, като ищецът е основал исковата си претенция на сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, заедно с оборудването и обзавеждането в последния. Отчел е твърденията, че ищецът не е бил въведен в имота, нито е описал оборудването, което е купил, тъй като не е бил допускан в имота от ответното дружество и наемателите, че на 10.07.2023г. ищецът е поканил ответника да посочи дата за въвод във владение и предаване на оборудването, като е посочил, че ако в 7-дневен срок от получаване на поканата не му бъде предадено оборудването, договорът ще се счита за развален, а също и че след изтичане на този срок оборудването не му е предадено. С оглед изложеното е приел, че е сезиран с искова претенция за връщане на парите, платени по договора за закупуване на оборудване като платени на неосъществено основание. Въззивният съд е констатирал, че исковата молба е оставена без движение с определение от 08.02.2024г., връчено на ищеца на 26.02.2024г., поради липса на индивидуализация и конкретизация на предмета на иска, както и че в указания срок за отстраняване на нередовностите, ищецът е депозирал молба, в която е посочил причини, поради които не може да конкретизира движимите вещи. При тези констатации е споделил извода на първоинстанционния съд, че указанията му не са изпълнени. Аргументирал е, че и при трите хипотези на иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а на ответника, че е налице основание за получаване на даденото, както и че при позоваване на неоправдано разместване на имуществени блага, предметът на договорното отношение следва да бъде ясен. Настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК за допускане на обжалването поради твърдяната в изложението очевидна неправилност на въззивния акт. По смисъла на цитираната норма въззивното определение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, при който законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, или съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика или на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените процесуални действия от съда и страните и съобразяване на събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 от ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че обжалваното определение не разкрива никой от изброените по – горе пороци. Следва да се отбележи, че доводите на частния касационен жалбоподател не са за наличието на особени съществени пороци, водещи до очевидна неправилност, а възпроизвеждат аргументите за неправилност на атакувания акт, съдържащи се в частната касационна жалба. Изложените твърдения за неправилна преценка на съда относно възможността за изпълнение на дадените на касатора указания касаят правилността на обжалваното определение. Основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК не е тъждествено на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и неговото приложно поле следва да бъде ясно обосновано. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно определение. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,