Определение № 4347 от 25.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1413/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. П. З., чрез адв. Г., срещу Решение № 1288 от 10.12.2024 г. по в. гр. д. № 396/2024 г. по описа на САС, с което, като е потвърдено Решение № 6033 от 24.11.2023 г., постановено по гр. д. № 8956/2022 г. по описа на СГС, ГК, I - 22 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу Ю. Я. П. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 1 ЗНО (Закон за независимите оценители) за заплащане на сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение на причинени имуществени вреди от изготвена от ответника по изп. дело № 9678/2016 г. по описа на ЧСИ Н. М., занижена оценка на недвижим имот с кадастрален № ..., с адрес: [населено място], район Н. И., [улица], както и предявеният от касатора срещу ЧСИ Н. Л. М., рег. № 841 от Регистъра на КЧСИ, евентуален иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за причинени на имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 9678/2016 г. по описа на ЧСИ Н. М., довело до продажбата на публична продан на недвижимия имот на ищеца, описан по-горе.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваните части и уважаване на исковете.

Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, позовавайки се и на очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответниците по касационната жалба са подали отговори на жалбата, в които изразяват становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното – касационната жалба е подадена от страна с интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че по молба на взискателя М. В. В. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 18.09.2015 г. по гражданско дело № 31998/2015 г. по описа на СРС, 52 състав, в кантората на ЧСИ Н. М., peг. № 841, било образувано изпълнително дело № 20168410409678 срещу длъжника Р. П. З.. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят възложил на частния съдебен изпълнител на основание чл. 18 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набави документи и да определи способа на изпълнение, като отправил и искане за налагане на възбрана, извършване на опис, определяне на начална цена и провеждане на публична продан на идеални части от недвижим имот, собственост на длъжника, с кадастрален № ..., с адрес: [населено място], район Н. И., [улица]. Въззивният съд констатирал, че покана за доброволно изпълнение с изх. № 227768/03.11.2016 г. била връчена на длъжника Р. П. З. на 03.11.2016 г., а на 12.06.2017 г. с оглед обезпечение на изпълнителното дело била наложена възбрана с изх. № 126514/12.06.2017 г. върху 1/3 ид.ч. от следния недвижим имот - поземлен имот № ..., с административен адрес: [населено място], [община], област София, [улица], целият с площ по нотариален акт 1 220 кв. м., а по актуална скица от 1 180 кв. м., заедно с построената едноетажна паянтова жилищна сграда, застроена на около 60 кв. метра. На 14.11.2016 г. възбрана била наложена и върху 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот, собственост на Р. П. З., а именно: 1/3 ид.ч. от дворно място, цялото от 1 152 кв. м., заедно със застроената в същото жилищна сграда, находящи се в [населено място], [улица]. По молба на взискателя М. В. В. изпълнението било насочено срещу притежаваната от длъжника 1/3 ид.ч. от поземлен имот № ..., находящ се в [населено място], [община], област С., [улица], заедно с построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда. С разпореждане от 29.06.2017 г. съдебният изпълнител насрочил опис на имота, като изпратил призовка за принудително изпълнение, връчена на длъжника на 29.06.2017 г., редовно уведомен за насрочения за 23.08.2017 г. опис. На описа присъствали лично длъжникът Р. П. З. и съсобственикът на имота Н. Д. З.. В протокола било отразено, че в поземления имот, освен описаната паянтова сграда, са построени двуетажна жилищна сграда и гараж, за които има одобрен архитектурен проект от 10.05.2004 г. и удостоверение от 11.11.2014 г. за въвеждане в експлоатация, които не са предмет на оценката. С постановление от 23.08.2017 г. на основание чл. 485, вр. чл. 468 ГПК органът по принудително изпълнение назначил ответника Ю. П. - оценител на недвижими имоти, вписан в Списъка на вещите лица към СГС, за вещо лице по изпълнителното дело, което да изготви заключение относно техническото състояние и пазарната стойност на недвижимия имот. На 04.09.2017 г. ответникът П. депозирал доклад за извършена експертна оценка на недвижим имот по изпълнително дело № 20168410409678 - 75 000 лева за целия имот (от тази сума 18 435 лева е оценката на сградата). С постановление от 14.09.2017 г. съдебният изпълнител определил цената на недвижимия имот, предмет на изпълнението, в размер на 25 000 лева (1/3 от 75 000 лв.), като посочил и началната цена, от която да започне наддаването, а именно 18 750 лева. С разпореждане от 14.09.2017 г. била насрочена публична продан на имота, която да се проведе от 06.10.2017 г. до 06.11.2017 година. С протокол от 05.10.2017 г., съставен на основание чл. 487, ал. 3 ГПК и регистриран в СРС, било констатирано редовното разгласяване на публичната продан. Със съобщение от 14.09.2017 г. длъжникът Р. П. З. бил уведомен редовно за цената на описания недвижим имот, както и за началната цена, от която ще започне наддаването на публичната продан. Със съобщение от същата дата той бил уведомен и за насрочената в периода 06.10.2017 г. - 06.11.2017 г. публична продан. С молба с вх. № 121961/02.11.2017 г. взискателят поискал публичната продан да бъде спряна, като с постановление от същата дата на основание чл. 432, т. 2 ГПК това било сторено. Съобщение с изх. № 226937/02.11.2017 г. за спиране на публичната продан било получено от длъжника Р. П. З. на 13.11.2017 година. Със съобщение с изх. № 249022/05.12.2017 г., получено лично, касаторът бил уведомен, че на основание чл. 485, ал. 2 ГПК на 15.12.2017 г. от 15:00 часа ще му бъде предявена оценката на описания имот. Със съобщение с изх. № 249024/05.12.2017 г., получено лично от съсобственика Н. З., тя била уведомена, че на основание чл. 485, ал. 2 ГПК на 15.12.2017 г. от 15:00 ч. ще й бъде предявена оценката на описания имот. На посочената дата, видно от протокола за извършеното действие, нито касаторът, нито съсобственикът на имота, се явили пред органа по принудително изпълнение. С разпореждане от 11.01.2018 г. той констатирал, че в законоустановения срок не е постъпила жалба срещу оценката на имота - 25 000 лева, съответно началната цена, от която да започне наддаването - 20 000 лева, като насрочил публична продан на процесния имот за периода от 06.02.2018 г. до 06.03.2018 г., за което касаторът бил уведомен на 16.01.2018 година. С протокол от 07.03.2018 г. тази публична продан била обявена за нестанала поради неявяване на купувачи. С молба от 13.03.2018 г. взискателят поискал да се насрочи втора публична продан на идеалните части от процесния имот. С разпореждане от 24.04.2018 г. била насрочена втора публична продан, която да се проведе от 11.05.2018 г. до 11.06.2018 година. За това обстоятелство касаторът бил уведомен на 26.04.2018 година. Публичната продан била надлежно разгласена, като постъпило само едно наддавателно предложение от М. В. за сумата от 18 005 лева. За купувач на имота бил обявен М. В.. На 06.07.2018 г. било предявено разпределението на сумите по изпълнително дело № 20168410409678, за което действие касаторът бил редовно уведомен на 27.06.2018 година. На 11.09.2018 г. длъжникът Р. З. и съсобственикът на имота Н. З. били уведомени за изготвеното постановление за възлагане на недвижим имот, придобит от взискателя по изпълнителното дело. На 18.09.2018 г. длъжникът Р. П. З. и Н. Д. З. депозирали жалби срещу постановлението за възлагане на недвижим имот от 23.07.2018 г., като с Решение № 985/12.02.2019 г. на СГС, постановено по ч. гр. дело № 51/2019 г. по опис на същия съд, влязло в законна сила, жалбата на длъжника Р. П. З. била оставена без уважение, а жалбата на Н. Д. З. била оставена без разглеждане като недопустима. Постановлението за възлагане на недвижимия имот влязло в законна сила на 12.02.2019 година.

Въззивният съд обсъдил показанията на свидетелите М. В. В. и М. Т. Х. (работила в кантората на ЧСИ Н. М. от февруари 2007 г. до 13.03.2023 г. като ПЧСИ), събрани в първоинстанционното производство, от които установил, че в деня на публичната продан 12.06.2018 г. бил подаден сигнал за бомба в сградата СРС. Към 11 ч. сутринта гражданите били допуснати в учреждението. Свидетелят Х. се обадила на длъжника, на останалите заинтересовани и на адв. Т., представител на взискателя, като ги уведомила, че отварянето на предложенията ще бъде в 12 часа. В 12:10 ч. провела проданта, отворила единственото наддавателното предложение и обявила за купувач взискателят по делото М. В., който продал впоследствие имота.

Въззивният съд възпроизвел обясненията на ответника П., депозирани по реда на чл. 176 ГПК в производството пред първоинстанционния съд – че събрал информация за всеки един от парцелите от imot.bg, като представил копие от сертификатите, издадени на негово име, удостоверението за застраховка, както и удостоверение, че няма как да възстанови данни за самата експертиза, тъй като архивът му бил унищожен, за което било издадено удостоверение от МВР.

От заключението на вещото лице Б. И. Т. към изслушаната в производството пред СГС съдебно-оценителна експертиза, както и от разпита на вещото лице в съдебното заседание на 14.11.2023 г., въззивният съд приел, че пазарната стойност на имот с кадастрален № ..., с адрес [населено място], район „Н. И.“, [улица], към 28.08.2017 г. възлиза на 105 786 лева, а към датата на изготвяне на експертизата (30.10.2023 г.) - 120 630 лева.

За да отхвърли главния иск за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от вещо лице във връзка с изготвена по реда на чл. 468, ал. 2 ГПК оценка на недвижим имот, предмет на принудително осребряване, въззивният съд е приел, че липсва вредоносно деяние, извършено от ответника П., от което за длъжника по изпълнението да са настъпили вреди.

Посочил е, че оценката, дадена по изпълнителното дело, е основа за определяне на началната цена при публичната продан и служи само като база за наддавателните предложения, като нейният размер трябва да бъде видимо по-нисък от пазарната реалност, тъй като не може да се очаква проданта да привлече наддавачи, ако началната цена е прекалено висока. Конкретизирал е, че оценката на лицензирания оценител и заключението на вещото лице са различни доказателствени средства за определяне на пазарни цени, като съгласно чл. 6, ал. 3 ЗНО обективираното в доклад становище на независимия оценител не е задължително дори за възложителя. Допълнил е, че е различна отговорността на оценителя от тази на вещото лице - за вещото лице е предвидена наказателна отговорност, докато независимият оценител носи имуществена отговорност по чл. 19 ЗНО и дисциплинарна по чл. 35 от същия закон. Посочил е, че в случая по-ниската начална цена не е провокирала пазарен интерес за имота на първата продан и той е продаден едва на втората публична продан. Според въззивния съд разликата в цената, посочена от вещото лице по изготвената в производството пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, и продажната не е резултат от неправомерно поведение на оценителя, а може да се дължи на редица фактори, вкл. и на това, че предмет на продажба е идеална част от имот и паянтова постройка. Апелативният съд е разяснил, че дадената от ответника оценка на недвижим имот е ориентир за органа по принудително изпълнение относно цената, на която да бъде предложен. В допълнение е посочил, че не е установено ищецът да е претърпял вреда, причинена от действията на ответника П.. При обосноваване на извода за неоснователност на главния иск съдебният състав е разяснил, че неоснователно е позоваването на ищеца на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗНО, според която независимият оценител носи имуществена отговорност за вреди, които е причинил на възложителя, ако те са пряка и непосредствена последица от негови виновни действия. Мотивирал се е с разпоредбата на чл. 485 ГПК, според която вещото лице – оценител действа по възлагане, т.е. налице е договорна обвързаност между възложителя (ЧСИ) и изпълнителя, от което следва, че имуществената отговорност на ответника Ю. П. по чл. 19 ЗНО е към възложителя - ЧСИ Н. М.. Допълнил е, че ищецът не е страна по възлагателното правоотношение, поради което за евентуално доказани вреди отговорността, свързана с възможността за получаване на обезщетение от деликтно действие, не може да бъде тази по чл. 19 ЗНО, а би могла да се реализира евентуално, при наличието на предпоставките за това, по реда чл. 49 от ЗЗД.

При решаване на спора по евентуално съединения иск с правно основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, въззивният съд е приел, че за уважаването му е необходимо да бъдат доказани елементите от следния фактически състав - деяние (действие или бездействие) на частен съдебен изпълнител при или по повод упражняването на неговите властнически правомощия при осъществяване на принудителното изпълнително производство; противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); вреди – намаляване на патримониума на увредения (претърпени загуби), респ. непостъпване в неговия патримониум с висока степен на сигурност на очаквано имуществено благо (пропуснати ползи); причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени или неимуществени вреди; вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага. Посочил е, че при доказан деликт съдебният изпълнител дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Допълнил е, че, преценявайки противоправността, съдът изследва процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан от това дали те са били обжалвани и какво е решението на съда по жалба в производството по реда на чл. 435 ГПК.

Апелативният съд е констатирал, че в периода 06.10.2017 г. – 06.11.2017 г. изпълнителното производството е било в следната фаза на развитие – обявена и насрочена от съдебния изпълнител публична продан на конкретно имуществено благо на длъжника. Продажбата стартирала преди измененията на ГПК, обнародвани в ДВ, бр. 86 от 2017 г., поради което при определяне на началната цена, насрочване, обявяване и разгласяване на тази публична продан, относими към законосъобразността на действията на органа по принудително изпълнение били разпоредбите на ГПК в редакцията им преди м. октомври 2017 година. Въззивният съд е приел, че началната цена за продажбата от 06.10.2017 г. до 06.11.2017 г. била опредена в съответствие с разпоредбата на чл. 468, ал. 2 ГПК - същата не е била под данъчната оценка (съгласно представеното удостоверение за данъчна оценка, приета в първоинстанционното производство). В съответствие с изискването на чл. 487 ГПК за продажбата, надлежно разгласена, било изготвено обявление, в което бил посочен собственикът на имота, описанието на имота, цената, от която ще започне проданта, мястото и деня, в който ще започне и ще завърши тя, като удостоверителната сила на съставените от съдебния изпълнител в рамките на служебните му правомощия актове не била опровергана в хода на производството. Въззивният съд е приел, че първата продажба е с незавършен фактически състав. Тя не е била обявена за нестанала, тъй като в случая не е било налице проявлението на изчерпателно изброени юридически факти, визирани в хипотезата на чл. 494, ал. 1 ГПК. Продажбата била отложена, тъй като по искане на взискателя на основание 432, ал. 1, т. 2 ГПК с постановление от 02.11.2017 г. тя била спряна. В молбата на взискателя се съдържало и изрично овластяване на ЧСИ да предприеме последващи действия по насрочването й. Според въззивния съд в съответствие с чл. 484, ал. 3 ГПК (Нова – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) длъжникът бил редовно поканен за предявяване на вече изготвената оценка, като спор между страните, че на посочената дата длъжникът и другият съсобственик на имота не се явили в канцеларията на ЧСИ за предявяване на оценката, липсвал. Апелативният съд посочил, че с изтичането на срока по чл. 485, ал. 2 ГПК – разпоредба, изписана цифрово в съобщението до длъжника за предявяване на оценката, и при липсата на постъпили жалби, предприето от съдебния изпълнител насрочване на първа публична продан при възприетата начална цена се явява законосъобразно. Поради неявяване на купувачи продажбата била обявена за нестанала и била насрочена нова продан в периода от 11.05.2018 г. до 11.06.2018 година. За редовното обявяване и разгласяване на същата свидетелствали приложените по делото обявление, актове и протокол за разгласяване. Определената нова начална цена била в съответствие с правилата на чл. 494, ал. 2 ГПК, като с оглед поредността на продажбата значимо било обстоятелството, че при новата продан по чл. 494 ГПК нова оценка на вещта по смисъла на чл. 468 ГПК не е било необходимо да се извършва. Пазарната стойност на вещта вече била определена от съдебния изпълнител с помощта на назначено в производството вещо лице. Продажбата била реализирана и приключила с издаване на възлагателно постановление.

За неоснователни са счетени всички възражения на жалбоподателя във въззивната жалба. Апелативният съд е посочил, че длъжникът, касатор в настоящото производство, не оспорва факта, че със съобщение от 14.09.2017 г. бил уведомен за цената на описания недвижим имот, както и за началната цена, от която ще започне наддаването на публичната продан. Със съобщение от същата дата той бил уведомен и за насрочената от 06.10.2017 г. до 06.11.2017 г. публична продан на процесния имот. По възражението, че в съобщението не била указана възможността за обжалване на оценката, предвидена в чл. 485, ал. 2 ГПК, въззивният съд посочил, че към м. 09.2017 г. тя не е била действащо право - измененията на ГПК, обнародвани в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., не се били в сила и с право да обжалва оценката длъжникът не е разполагал. Независимо от това, със съобщение с изх. № 249022/05.12.2017 г., получено лично от длъжника, той е бил уведомен, че на основание чл. 485, ал. 2 от ГПК на 15.12.2017г. от 15: 00 часа ще му бъде предявена оценката на описания имот, но същият не се е явил пред органа по принудително изпълнение. Въззивният съд е посочил, че нормативно условие за преповтаряне на вече извършени процесуални действия, законът не предвиждал. По доводите на въззивника, че съдебният изпълнител е бил длъжен да съобщи на страната заключението на вещото лице, а не да я кани в избран от него ден за предявяване на оценката, въззивният съд е посочил, че съобщаването като действие е съпроводено, обусловено и съвпадащо по време с фактическото предявяването на оценката. Предявяването от своя страна било изискване на чл. 484, ал. 3 ГПК (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) - процесуална норма, приета след като в хода принудителното производство вече бил реализиран опис за процесния имот.

Въззивният съд посочил още, че извън компетентността и правомощията на ЧСИ било изготвянето на образци на книжа, свързани с връчването на съдебните снижа - призовки, съобщения и уведомления, свързани с връчването по ГПК.

Според апелативния съд извън отговорността на органа по принудително изпъленние били техническите възможности, въведени на електронната страница на трети за процеса лица, в случая КЧСИ. От удостоверение с изх. № на КЧСИ 3847/10.10.2022 г. установил, че за процесния период електронната страница на КЧСИ не е разполагала с функционална възможност за публикуване на обявление за публична продан, съдържащо описание едновременно на „Парцел с къща“, поради което ограниченият избор на секция при електронно споделяне на обявлението не можело да бъде вменено във вина на съдебния изпълнител. Възникналото по време на втората публична продан непредвидено обстоятелство – а именно сигнал за бомба в сградата на СРС, било с временен характер и не е довело до пълно преустановяване работата на съда, още повече, че за това обстоятелство и за момента на възстановяване на нормалния процес на работа страните били уведомени в съответствие с разпоредбата на чл. 42, ал. 3 ГПК. В обобщение, въззивният съд е приел, че липсва незаконосъобразност в поведението на съдебния изпълнител, поради което е счел за безпредметно изследването на останалите елементи от фактическия състав на отговорността, чието ангажиране ищецът претендира.

В допълнение апелативният съд е приел, че разликата в цената, посочена от вещото лице по изготвената в производството пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, и продажната не може да бъде счетена като резултат от неправомерно поведение на съдебвия изпълнител. Счел е, че разликата се дължи на липсата на проявен пазарен интерес към момента на осъществяването на проданта, обусловен от множество пазарни фактори.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция решението на първоинстанционния съд е потвръдено.

Касаторът поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси:

1. „Какви фактически действия включва в себе си процесуалното задължение на ЧСИ по чл. 485, ал. 2, изр. 1 от ГПК – да връчи/да изпрати заключението на вещото лице на известния адрес на длъжника или да покани длъжника да посети кантората на ЧСИ, за да може да му предяви същото това заключение, както и извършва ли ЧСИ незаконосъобразно бездействие, когато не изпраща до длъжника заключението на вещото лице по чл. 485, ал. 2, изр. 1 от ГПК?“;

2. „Представлява ли процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение бездействието на ЧСИ да цитира/да впише разпоредбата на чл. 485, ал. 2 от ГПК (ДВ, бр. 86 от 2017 г.) в съобщение до длъжника във връзка с връчването на заключението на вещото лице?“;

3. „Каква е отговорността по чл. 19 от ЗНО на независимия оценител и следва ли същата да се носи от възложителя ЧСИ по реда на чл. 49 от ЗЗД, когато предмет на иска са вреди от занижена оценка, предоставена по изпълнително дело от страна на независимия оценител?“;

4. „Извършва ли ЧСИ незаконосъобразно бездействие, когато не изпраща/не връчва на длъжника заключението на вещото лице по чл. 485, ал. 2, изр. 1 от ГПК, с оглед реализирането на неговото право да го оспори?“;

5. „Съобразно установените принципи за професионална компетентност (чл. 4, т. 3 от ЗНО) и почтеност (чл. 4, т. 6 от ЗНО), както и с оглед разпределената доказателствена тежест, длъжен ли е независимият оценител, в хода на иск за вреди срещу него, да докаже обосноваността на оспорения негов Доклад за експертна оценка по отношение на използваните от него пазарни аналози?“;

6. „Допустимо ли е при определяне първоначалната стойност на имота по реда на чл. 485, ал. 1 от ГПК вещото лице да извършва самостоятелна преценка за занижаването на тази стойност с определен процент, при условие, че за стойността на имота е законодателно предвидена редукция от 20 % по реда на чл. 485, ал. 4 от ГПК?“.

По първи, втори, пети и шести въпрос касаторът се позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

По третия и четвъртия от въпросите претендира да е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като счита, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на Решение № 65/27.04.2016 г. по гр. д. № 3693/2015 г. на ВКС, III ГО (относно въпрос трети), и Решение № 111/11.04.2022 г. по гр. д. № 1010/2022 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 118/28.07.2020 г. по гр. д. № 82/2020 г. на ВКС, IV ГО, както и Определение № 50869/25.11.2022 г. по гр. д. № 4921/2021 г. на ВКС, III ГО (относно въпрос 4).

Касационният жалбоподател моли въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно.

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване, защото нито един от повдигнатите въпроси не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост съгласно дадените с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения.

Първи, втори и четвърти въпрос носят идентично смислово съдържание, но не обуславят решаващите изводи на въззивния съд. При произнасяне по възраженията във въззивната жалба на ищеца апелативният съд изрично е посочил, че към м. 09.2017 г., когато (със съобщение от 14.09.2017 г.) касаторът – длъжник в изпълнението бил уведомен редовно за оценката на описания недвижим имот, както и за началната цена, от която ще започне наддаването при публичната продан, разпоредбата на чл. 485, ал. 2 ГПК, ред. ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., не е била действащо право, съответно служебно задължение на съдебния изпълнител да връчва препис от заключението на вещото лице процесуалният закон не урежда. Прието е, че след влизане в сила на измененията на ГПК, обнародвани в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., нормативно изискване за преповтаряне на вече извършени процесуални действия, каквото представлява уведомяването на длъжника за оценката на описания недвижим имот, определена от назначеното в изпълнителното производство вещо лице, законът не предвиждал. По тази причина обсъжданите въпроси не определят крайния извод на въззивния съд за неоснователност на иска срещу съдебния изпълнител. В допълнение следва да се посочи, че въззивният съд е приел всички последващи действия, извършени от частния съдебен изпълнител, за съобразени с новите процесуални правила, обнародвани в ДВ, бр. 86 от 2017 г., сред които и задължението на органа по принудително изпълнение по чл. 484, ал. 3 ГПК, който със съобщение от 05.12.2017 г., получено лично от длъжника, го уведомил както за реда – чл. 485, ал. 2 ГПК, така и за мястото и часа на предявяване оценката на описания имот, която вече му е била съобщена редовно през м. 09.2017 година.

Въпросът отговаря ли частният съдебен изпълнител на основание чл. 49 ЗЗД, когато предмет на иска са вреди от занижена оценка, предоставена по изпълнително дело от вещо лице - независим оценител, е без значение за спорното право, тъй като с иск с правно основание чл. 49 ЗЗД съдът не е бил сезиран. Не са с обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер и пети, и шести въпрос, защото въззивният съд нито е вменил в доказателствена тежест на ответника П. доказването на обосноваността на експертната оценка на имота, предмет на принудително изпълнение, по отношение на използваните от него пазарни аналози, нито е разглеждал въпроса допустимо ли е вещото лице да извършва самостоятелна преценка за занижаването на тази оценка.

При отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК изследването съществуват ли допълнителните основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване е безпредметно.

Атакувното решение не е и очевидно неправилно. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на ответниците по касация следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение в доказания размер, както следва – на Н. Л. М. – сумата от 1 988 лева, а на Ю. Я. П. – 2000 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,