Определение № 358 от 03.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 1803/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от С. Г. К., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 66 от 25.05.2021 г. по в.ч.т.д.№ 232/2021 г. на АС - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 260045 от 11.01.2021 г. по гр.д.№ 1015/2020 г. на ОС – Стара Загора, действащ като въззивен съд, за връщане на касационна жалба с вх.№ 6899 от 29.06.2020 г. против постановеното решение по делото № 168/11.06.2020 г. В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, с искане за неговото касиране и връщане на делото на окръжния съд за администриране на касационната жалба. Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и чл.280 ал.2 ГПК. Формулиран е следният правен въпрос – Търговско или гражданско е делото, образувано по спор за недължимост на парично вземане – отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, възникнало от запис на заповед, когато едната от страните не е търговец. По делото не е постъпил писмен отговор от насрещната страна. С определение № 60396 от 05.11.2021 г. настоящият съдебен състав е спрял производството по делото, на основание чл.292 ГПК, до приключване на тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. С постановяване на решение по същото, основанието за спиране на производството е отпаднало и то следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира, че обжалваното определение следва да се допусне до касационен контрол. С оглед разрешенията, дадени в обявеното на 23.06.2022 г. Тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, определението е вероятно недопустимо. Съгласно мотивите на този тълкувателен акт, компетентен да разгледа частна жалба срещу разпореждане за връщане на касационна жалба, постановено от окръжен съд, е касационният, а не апелативният съд. Тълкуването е обосновано с характера на процесуалните действия по администриране на жалбата, които не се извършват от окръжния съд в качеството му на въззивна инстанция. Затова, постановеното от него разпореждане за връщане на касационната жалба не попада в приложното поле на чл.274, ал.2, пр.2 ГПК. Функционалната компетентност на ВКС за произнасяне по процесуалната законосъобразност на разпореждането на окръжния съд за връщане на касационната жалба срещу постановеното от него въззивно решение, налага ВКС да приеме за разглеждане подадената частна жалба срещу това разпореждане, след обезсилване на определението на Апелативен съд – София. Разпореждането на съдията-докладчик от ОС – Стара Загора за връщане на депозираната от частния жалбоподател касационна жалба е правилно. Процесуално законосъобразно е изразеното от въззивния съд становище за недопустимост на касационния контрол, съобразно критериите по чл.280, ал.3, т.1 ГПК, тъй като делото, образувано по иск с правно основание чл.439 ГПК, има за предмет правоотношения, произтичащи от запис на заповед – абсолютна търговска сделка, окачествяваща делото като търговско, на основание чл.365 т.1 ГПК, същевременно цената на исковата претенция е под предвидения в чл.280, ал.3 ГПК праг за търговски дела. Обжалваното разпореждане напълно кореспондира с направеното от ОСГТК на ВКС в Тълкувателно решение № 3/2019 г. разграничение между граждански и търговски дела при дефиниране необжалваемостта на постановени по тях въззивни решения, в зависимост от обективния критерий - паричната оценка на предмета на съответното дело. В мотивите към тълкувателния акт е прието, че в съответствие с този обективен критерий, въведеният имуществен праг за допустимост на касационното обжалване не е обусловен от изискване за търговско качество и на двете страни по сделката, от която произтича правния спор. Изтъкнато е, че до приемането на Закона за изменение и допълнение на ГПК – ДВ, бр.100 от 20.12.2019 г., не са предвидени изключения, при които качеството на лицето – страна по търговска сделка, да определя по какъв ред се разглежда делото, вкл. качеството „потребител“ на едната страна по правоотношението не променя характера на делото, нито рефлектира върху обжалваемостта на въззивния съдебен акт. С оглед изложеното, обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение