Определение № 60402 от 13.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4775/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 259/30.08.2021 г. по ч.гр.д. № 357/2021 г. с което Бургаски апелативен съд е обезсилил определение № 260829/25.05.2021 г. по гр.д. № 1951/2019 г. на Бургаски окръжен съд в обжалваната част, с която е оставено без уважение искането на адв. К. Х. за изменение по разноските на определение № 260558/12.03.2021 г. на БОС за прекратяване на производството по гр.д. № 1951/2019 г. Определението се обжалва от адв. К. Х. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по процесуалноправния въпрос: Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и доказателствата по делото в тяхната цялост и да посочи кои релевантни факти по спорното право счита за установени и кои намира за недоказани? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол), а допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновава с довод, че въззивният съд му е отговорил в противоречие с конкретни, посочени от касатора решения по извършено от Върховния касационен съд нормативно и казуално тълкуване. По същество се оплаква, че определението е неправилно. Ответникът по частната жалба ТД на НАП – Варна възразява, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, а определението е правилно. Настоящият състав намира частната жалба с допустим предмет – арг. от чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, а така и ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк.д. № 5/2015 г. ОСГТК на ВКС; от процесуално легитимирана страна – жалбоподател е адв. К. Х., на която въззивният съд е отрекъл допустимостта на упражненото право на изменение по разноските на определението за прекратяване на производството; подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и при всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатият въпрос няма претендираното значение. Съображения: За да обезсили определение № 260829/25.05.2021 г. по гр.д. № 1951/2019 г. на БОС в обжалваната част, съдържаща отказа на първоинстанционния съд да измени в частта по разноските определението за прекратяване на образуваното дело, БАС е съзрял две абсолютни процесуални пречки. Първо, искането е от адв. К. Х., а правото на изменение на определението в частта по разноските принадлежи само на представляваната страна, включително когато се отнася до определяне/ изменение на възнаграждение на неговия адвокат, осъществил безплатно представителство по чл. 38, ал. 1 ЗА. Второ, ответникът по иска И. Д., представляван от адв. К. Х., не е представила своевременно пред първата инстанция списък на разноските, а е било недопустимо искането по чл. 248 ГПК за изменение на прекратяващото производството определение в частта по разноските (арг. от чл. 80 ГПК). При тези мотиви, с които въззивният съд е обезсилил определението на първата инстанция в обжалваната част, съдържаща отказа за изменение в частта по разноските на определението за прекратяване на производството, повдигнатият от касатора процесуален въпрос не е обуславящ. При изтъкнатите две процесуални пречки – липса на надлежна процесуална легитимация и неудовлетворени изисквания по чл. 80 ГПК в смисъла, изяснен с т. 8 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, въззивният съд е третирал като недопустимо искането на адв. К. Х. за изменение на прекратяващото производство определение на първата инстанция в частта по разноските, поради което е обезсилил определението в частта, с която първата инстанция е разгледала по същество молбата по чл. 248 ГПК. Процесуалноправният въпрос не се отнася до задълженията на съда по установяване, респ. отричане на абсолютните процесуални предпоставки, респ. пречки за допустимост на отправените до съда искания за защита, а по него е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. При тези мотиви, съдът