Определение № 21 от 11.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1489/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Й. В., Й. Й. В., Ж. Й. В., С. Й. В., Р. З. В., С. Б. В., В. Б. В., Н. Б. К., В. Б. В., Х. Б. В., Ч. Б. В., Ф. Б. В., М. Б. В., В. Й. В., С. Й. В., Б. А. В., Р. А. В., С. А. В., М. М. Ш. и В. М. Ш. срещу решение № 1420 от 13. 06. 2019 г. по в. гр. д. № 5608/2018 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав в частите, с които след частични отмяна и потвърждаване на решение от 22. 05. 2018 г. по гр. д. № 16783/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, 2 състав са отхвърлени предявените от Б. Й. В., Й. Й. В., Ж. Й. В., С. Й. В., Р. З. В. и С. В. В., починала в хода на процеса и заместена от законните си наследници - С. Б. В., В. Б. В., Н. Б. К., В. Б. В., Х. Б. В., Ч. Б. В., Ф. Б. В., М. Б. В., Б. Й. В., В. Й. В., Й. Й. В., Ж. Й. В., С. Й. В., С. Й. В., Б. А. В., Р. А. В., С. А. В., М. М. Ш. и В. М. Ш. срещу ЗД „Бул инс“ АД искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Й. Б. В. при ПТП на 24. 09. 2015 г. за разликите над 100 000 лв. до 150 000 лв. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваните части е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Ответникът по касационната жалба – ЗД „Бул инс“ АД и третото лице – помагач М. К. не са депозирали отговори на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на касационните жалбоподатели и извърши преценка за предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови посочения резултат, въззивният съд е приел, че справедливите по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетения за претърпените от ищците Б. Й. В., Й. Й. В., Ж. Й. В., С. Й. В., Р. З. В. и С. В. В., заместена в процеса от наследниците си по закон, неимуществени вреди от смъртта на Й. Б. В., съпруг на Р. В., син на С. В. и баща на останалите ищци при ПТП на 24. 09. 2015 г. възлизат на 100 000 лв. При определяне размера на обезщетенията въззивният съд е съобразил съществуващите близки отношения между починалия при ПТП и ищците, тежките изживявания на последните по повод смъртта и икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на произшествието. Отчел е, че смъртта на Й. В. се е отразила негативно в емоционален и психологически аспект на неговата майка, като скоро след инцидента тя е починала. Съобразил е наличното при ищцата Р. В. психично заболяване с дългогодишна давност и възможността емоционалният стрес да е довел до влошаване на състоянието й. Въз основа на заключението на вещото лице – психолог, съдът е приел, че година и половина след смъртта на баща си ищците Б. Й. В. и Й. Й. В. са се върнали към обичайния си начин на живот, като обективно са преодолели първоначалната остра реакция на стрес от смъртта на баща си и в психологически план за тях липсват трайни последици от загубата на родителя. По отношение на ищците Ж. В. и С. В. съдът е посочил, че същите са с ниско ниво на интелектуално функциониране, поради което загубата на баща им за тях представлява тежка психотравма, която е възможно да е довела до разстройство на адаптацията. Изложил е, че според експертът-психолог при посочените ищци обаче също липсват трайни последици от психично естество, които да им пречат в обичайния им начин на живот. Въззивният съд е изтъкнал, че към момента на смъртта на бащата ищците – негови низходящи са били пълнолетни, поради което не са били изцяло зависими от него. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касационните жалбоподатели поставят в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следните въпроси: „1. Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи, съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или друга посока?; 2. При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки?; 3. Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти?; 4. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?; 5. Следва ли при определяне на обезщетението съдът да отчита и инфлацията?; 6. Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи за близък период от време?“ Касационните жалбоподатели твърдят, че посочените значими за изхода на делото правни въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, като се позовават на следните решения: по първи въпрос – на решение № 15 от 30. 01. 2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г., ІV г. о., решение № 212 от 1. 02. 2012 г. по т. д. № 1106/2010 г., ІІ т. о., решение № 24 от 28. 01. 2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г., ІІ г. о.; по втори въпрос – на решение № 149 от 2. 05. 2011 г. по гр. д. № 574/2010 г., ІІІ г. о., решение № 121 от 9. 07. 2012 г. по т. д. № 60/2012 г., ІІ т. о. и ППВС № 4/1968 г.; по трети въпрос – на решение по гр. д. № 3923/2017 г.; по четвърти въпрос – на решение № 83 от 6. 07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г., ІІ т. о. и решение № 1 от 26. 03. 2012 г. по т. д. № 299/2011 г., ІІ т. о.; по пети въпрос – на решение № 1 от 27. 03. 2012 г. по гр. д. № 11106/2010 г., ІV г. о. и по шести въпрос – на решение № 214 от 8. 01. 2019 г. по гр. д. № 3921/2017 г., ІV г.о. Формулираните в изложението въпроси от втори до шести могат да бъдат обобщени като въпрос относно приложението на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Този въпрос е относим към предмета на конкретното дело, образувано по искове по 226, ал. 1 КЗ (отм.), и е от значение за изхода му, но не е налице поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В цитираните от касаторите ППВС № 4/1968 г. и решения на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК, са дадени разясненията, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, както и действителните житейски отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност / служебно известните на състава решение № 93 от 23. 06. 2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 158 от 28. 12. 2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./. Съгласно постоянната практика на ВКС, намерила израз в посочените от жалбоподателите решение № 83 от 6. 07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о. и решение № 1 от 26. 03. 2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о. и служебно известните на състава решение № 66 от 3. 07. 2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II т. о. и решение № 242 от 12. 01. 2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. на ВКС, II т. о. и др. при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Застъпеното разбиране в тази практика е, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент – моментът на настъпване на увреждането. В настоящия случай, при определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди на ищците, въззивният съд е съобразил изяснените в практиката на ВКС общи критерии и е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства от значение за установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта. Във въззивното решение са отчетени съществувалите приживе на починалия близки отношения, негативните изживявания на ищците по повод смъртта на В., конкретното отражение на смъртта му върху психиката на ищците при съобразяване особеностите на личността и здравословното им състояние, липсата на необратими бъдещи последици от психично естество, които да пречат на ищците – негови деца в обичайния им начин на живот и пълнолетието на същите към момента на произшествието. Извършената от съда преценка досежно дължимия размер на обезщетенията е към датата на събитието – 24. 09. 2015 г., като съдът е отчел икономическите условия в страната към този конкретен момент, което сочи на съобразяване на основата за формиране на съществуващите към този момент нива на застрахователно покритие и на инфлационните процеси като част от икономическата конюнктура. С оглед доводите на касационните жалбоподатели, във връзка с които са поставени въпросите, следва да се изтъкне, че съобразно въпроизведените разрешения в цитираните решения на ВКС на практиката на съдилищата при определяне на обезщетения за сходни случаи не се придава значение на отделен критерий за определяне на справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди. По изложените съображения не е налице произнасяне на въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВС и практиката на ВКС по въпроса за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), съответно твърдяното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация. Преценката на отделните факти по делото от значение за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да мотивира допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на поставения от касаторите в контекста на определянето на размера на обезщетенията за неимуществени вреди, съответно намаляването на част от присъдените от първоинстанционния съд обезщетения до сумата от 100 000 лв. първи въпрос относно задълженията на въззивния съд при постановяване на акта си да посочи кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства и да се произнесе по всички доводи на страните също не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Съгласно цитираните от касатора решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случая в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд при съобразяване на пределите на въззивните жалби и на отговорите на жалбите е извършил самостоятелна преценка на събраните доказателства, относими към твърденията за претърпени от касаторите неимуществени вреди и към установяване на техния размер, като е обсъдил въведените от страните доводи и възражения и е подвел установените факти под приложимата норма на чл. 52 ЗЗД. Неоснователни са доводите на касаторите, по повод на които е поставен процесуалноправният въпрос, тъй като във въззивното решение е обективирана преценка за дължимото обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Й. В. на всеки от ищците поотделно при обсъждане на особеностите на връзката им с починалия и на психиката им с оглед отражението върху нея на инцидента. Що се отнася до намаляването на присъдените от първоинстанционния съд обезщетения на низходящите на починалия, то същото е мотивирано от въззивния съд и с позоваване на обстоятелствата, че с оглед възрастта си те не са били зависими от починалия си баща и за тях липсват трайни и необратими последици от психично естество от загубата на родителя. В изложението за допускане на касационно обжалване е налице само бланкетно позоваване на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, без да се сочи кой е значимият правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на СЕС, поради което настоящият състав не дължи обсъждане на това основание за достъп до касация. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в обжалваните части. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение