Определение № 3918 от 06.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1428/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Р. Х. - пълномощник на А. А. С., против въззивно решение № 6/16.01.2023 г., постановено по в. гр. д. № 253/2022 г.по описа на Окръжен съд - Кърджали, с което е потвърдено решение № 223/29.09.2022 г. по гр. д. № 321/2022 г. на Районен съд - Момчилград, с което е отхвърлен предявеният по чл. 3, ал. 2 във вр. чл. 1, ал. 1 т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред иск срещу Национален осигурителен институт - Териториално поделение - Пловдив, за признаване за установено ,че А. А. С. е положил трудовият стаж като „тютюнопроизводител“ за 1 година ,в периода от 01.01.1979 г. до 31.12.1979 г. в „Клоново стопанство - [населено място]“ - филиал Горна махала, общ. Калояново, обл. Пловдив. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение и се иска отмяната му.Претендира разноски за всички съдебни инстанции. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следният въпрос: „Следвало ли е въззивният съд в мотивите си да посочи какви други документи могат да бъдат приети при установяването на трудовия и осигурителен стаж съгласно чл. 6, ал. 2, т. 9 от ЗУТОССР съгласно представени служебна бележка от 17.06.20022 г. от кметски наместник, удостоверение № 5510-15-3/18.03.2022г. на НОИ - ТП Пловдив и протокол от 23.09.2004 г. за възникнал пожар и унищожаването на документите и могат ли посочените документи ведно с свидетелските показания да се приемат за основателни за разглеждане на делото и уважаване на предявената претенция от ищеца?“. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Национален осигурителен институт - Териториално поделение - Пловдив, в който поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество подадената жалба е неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следните съображения: Жалбоподателят е сезирал съда с иск за установяване на трудов и осигурителен стаж за периода 01.01.1979 г. до 31.12.1979 г., който иск се разглежда по реда на ЗУТОССР. Макар и регламентиран в специалния ЗУТОССР, спорът по този иск е трудов, съгласно изричната разпоредба на чл. 357, ал. 1 КТ /ТР № 2 от 06.06.2016 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ВКС, ОСГК/. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела в производства по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лева. Въззивното решение, постановено по настоящия трудов спор, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не попада в посочените в чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК изключения – искът нито е такъв за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 или т. 3 КТ, нито е иск с цена над 5000 лева за трудово възнаграждение или за обезщетение по трудово правоотношение, нито пък е обективно съединен и обуславящ един или повече от исковете, посочени в изключенията. По изложените съображения, касационната жалба на Ахат Ахат С. е подадена срещу необжалваемо и окончателно решение. На основание чл. 78, ал. 4, вр. ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ТП на НОИ - гр.Пловдив разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 /петдесет/ лева, определени съгласно чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25а, ал. 3 Наредбата към ЗПП. По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на IV г. о.