Определение № 387 от 16.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2993/2020 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частни касационна жалба на „ГЛАВПРОЕКТ 2006“ ЕООД, представлявано от управителя Д. Г. Б., чрез адвокат А. Д. от АК-С., срещу определение № 3594 от 31.10.2019 г. по ч.гр.д. № 4126/2019 г. на Апелативен съд С., с което е отменено определение № 18676/02.08.2019 г. по гр.д. № 10229/2019 г. на Софийски градски съд и е допуснато обезпечение на предявените искове от „ГЛАВПРОЕКТ – 07“ ЕООД против „ГЛАВПРОЕКТ 2006“ ЕООД за сумата 42078,24 лева чрез налагане на възбрана върху недвижим имот на ответника при парична гаранция от 4000 лева. В жалбата се твърди, че определението е неправилно и необосновано поради липсата на предпоставки за допускане на исканото обезпечение и несъразмерност на обезпечителната мярка, като се поддържа „очевидна неправилност“ на определението и се поставя въпрос за „съразмерността на обезпечителната мярка с размера на исковете, които обезпечава“ в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От ответника по жалбата „ГЛАВПРОЕКТ–07“ ЕООД, представлявано от управителя Ж. А. М., чрез адвокат С. К. от АК-С., е постъпил писмен отговор, в който твърди, че частната жалба е просрочена и не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, а по същество, че е неоснователна и претендира разноски в производството. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че определението подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2, вр. чл.396, ал.2, изр.3 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.396, ал.1 ГПК, определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва в едноседмичен срок, който за ответника тече от връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка. При липсата на доказателства за надлежно връчено съобщение на ответника за обезпечителната мярка, срокът за обжалване тече от датата на узнаване за наложената мярка. В случая, жалбоподателят признава, че е научил за обезпечението на 24.02.2020 г. и няма данни такова съобщение да е било връчено, от което следва, че частната жалба е подадена в законовия едноседмичен срок. Направените в тази връзка предположения в отговора на частната жалба не променят този извод, с оглед на което възражението за допустимост на подадената жалба е несъстоятелно. За да постанови определението, въззивният съд е приел, че молбата за допускане на обезпечение на исковете с цена 38949,67 лева, 982,80 лева и 2145,77 лева е основателна, тъй като твърденията на молителя се подкрепят от писмените доказателства и следва да бъде допуснато при условията на чл.391, ал.3 ГПК - при внасяне на парична гаранция, които да компенсират евентуалните вреди на длъжника. При тези фактически и прави изводи не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на определението поради „очевидна неправилност” по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсва нарушение на основните начала в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд. Липсва явна необоснованост на мотивите поради нарушаване на формалната логика при тълкуването и прилагането на процесуалния закон или нарушаване на императивна правна норма. Мотивите на съда съдържат неговата преценка за установените по делото факти и приложението на закона към тях, с оглед на което не може да се приеме, че е налице „очевидна неправилност” по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита и съдействие. Допускане на касационното обжалване на въззивното определение съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК - посочване на конкретен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил правните изводи на съда в обжалвания съдебен акт, по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В случая, въпросът за съразмерност на обезпечителната мярка с размера на исковете, които обезпечава не обуславя допускане на касационно обжалване поради значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. тъй като в съдебна практика на ВКС се приема, че обезпечение се допуска само когато ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, т.е. когато са налице всички предпоставки за уважаване на молбата за обезпечение, изведени в задължителната практика на Върховния касационен съд, формирана с ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГТК - искът да е процесуално допустим, вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда за молителя. Преценката на съда за вероятната основателност на иска и съразмерността на исканата обезпечителна мярка е винаги конкретна, с оглед търсената защита-санкция в рамките на предмета, с който е сезиран (очертан в исковата молба, съответно уточнен след отстраняване на нередовност на исковата молба, или изменен, след надлежно заявени искания). В този смисъл, мотивите на съда за вероятната основателност на предявените осъдителни искове и необходимостта от внасяне на парична гаранция за евентуалните вреди от наложената обезпечителна мярка е в съответствие със съдебната практика на Върховния касационен съд, а при липсата на доводи за изменение на практиката на ВКС поради промяна в законодателството или обществените отношения не може да се приеме, че е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От „ГЛАВПРОЕКТ–07“ ЕООД са поискани разноските за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.