Определение № 600 от 26.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 75/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от ЗАД „Армеец“ срещу решение №2283 от 18.10.2019г. по в.гр.д. №1830/2019г. на Апелативен съд- София в частта, с която е отменено решение №7072 от 12.11.2018г., постановено по гр.д.№12498/2017г. на Софийски градски съд, I-10 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Х. В. с ЕГН [ЕГН] срещу ЗАД „Армеец“ иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата над 120 000 лева до 150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й С. К. А., настъпила при ПТП на 15.09.2016г. по вина на водача на застрахован при ответника лек автомобил, както и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата над 125 лева съдебни разноски; в частта, с която е осъдено ЗАД „Армеец“ на основание чл.432, ал.1 КЗ да заплати на С. Х. В. сумата от още 30 000 лева, представляваща допълнително обезщетение за неимуществени вреди от гореописаното застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от 07.05.2017г. до окончателното плащане; в частта, с която е потвърдено решение №7072 от 12.11.2018г., постановено по гр.д.№12498/2017г. на СГС, I-10 състав в частта, с която искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ е уважен за сумата над 90 000 лева до присъдените 120 000 лева. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно- постановено при съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, в отклонение с практиката на ВКС по чл.52 ЗЗД и необосновано. Касаторът поддържа тезата, че въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразил задължителната съдебна практика и решенията по чл.290 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД и в резултат е определил завишен размер на обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за приложимите критерии при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, обусловил изхода на спора, като поставеният въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практиката на ВКС, обективирана в т.11 ППВС №4/1968г., както и в практиката, обективирана в цитираните решения по чл.290 ГПК. Ответникът С. Х. В. поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата над 90 000 лева до 120 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и да го отмени частично в отхвърлителната част, като присъди на ищцата още 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.05.2017г. до окончателното плащане, въззивният съд приема, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника да заплати застрахователно обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на нейния син С. А., настъпила на 15.09.2016г. в пряка причинна връзка с ПТП, виновно причинено от водача на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника лек автомобил „Деу Н.“ с ДК [рег.номер на МПС], като адекватното и справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди- болки и страдания, е в размер от 150 000 лева. Решаващият състав излага аргументи, че при съвкупния анализ на доказателствата по делото, вкл. комплексната съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза, не се установява по несъмнен начин възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия чрез непоставяне на обезопасителен колан. Съдът намира, че не се доказва по категоричен начин начин, че пострадалият е пътувал без поставен обезопасителен колан, в който случай би имал тежки черепно-мозъчна и лицево-челюстна травми и много по-тежки травми на горните крайници. Излага аргументи, че предвид механизма на ПТП констатираните тежки травматични увреждания в областта на торса на починалия, които са и непосредствената причина за смъртта /счупване на ребра и гръдна кост, разкъсване на диафрагмата, напукване на капсулата на черния дроб и контузии на белите дробове/, могат да се получат и от въздействието на самия предпазен колан. За да определи обема на претърпените от ищата неимуществени вреди и размера на дължимото обезщетение, въззивният съд анализира всички гласни и писмени доказателства, вкл. медицинската документация, както и заключението на приетата във въззивното производство съдебно-психиатрична експертиза. Съдът намира за установено, че в пряка причинна връзка с внезапната смърт на сина й ищцата е претърпяла тежка психотравма, в резултат на която е преживяла тежък емоционален срив, последван от подтиснато настроение, загуба на чувството за радост и удоволствие, тревожност, нарушен сън, намален апетит, нежелание за общуване и изолиране от околните, които преживявания са нарушили обичайното й лично функциониране. Сочи, че посочените психични страдания съставляват протрахирана депресивна реакция и са в границите на адаптационно разстройство, което често се среща в подобни случаи на загуба на дете, повлиява се добре от медикаментозно лечение и обичайно се преодолява за период около 2 години. Съдът съобразява, че в конкретния случай ищцата продължава да скърби за сина си, но към настоящия момент не се установява патология във възприятно-представната дейност и паметовите функции, няма данни да е имала психотично разстройство, нито да е претърпяла психотичен епизод, няма данни и клинична симптоматика за ендогенно депресивно заболяване, като е прекратила приема на предписаната й медикаментозна антидепресивна терапия. Съдът взема предвид също, че към момента на настъпването на смъртта на сина й ищцата е била на 48 години, като няма други деца, освен починалия С. А.. Като съобразява, че ищцата е загубила своето единствено дете, с което е била в хармонични взаимоотношения, живеела е с него в едно домакинство, разчитала е на ежедневната му подкрепа, но отчита, че макар и изключително тежки по своя характер, моралните й страдания са в границите на обичайните психологически преживявания при подобни случаи на загуба на дете, въззивният съд стига до краен извод, че съобразно принципа на справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД следва да се присъди обезщетение в границите на обичайното при подобни случаи. Съдът намира, че съобразно икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на вредоносното събитие, и съдебната практика по сходни случаи, справедливото обезщетение следва да се определи в размер от 150 000 лева. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Макар и значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставеният въпрос, свързан с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният от касатора въпрос не е решен в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика, както и с посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение по чл.290 ГПК. Въззивният съд е съобразил всички критерии по чл.52 ЗЗД, като е изложил подробни мотиви и е посочил конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, вкл. естеството на връзката между ищцата и починалия й единствен син; тяхната възраст; интензитета и продължителността на болките и страданията на ищцата; икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите, като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППВС №4/1968г. Доколко размерът на определеното застрахователно обезщетение е справедлив, това е въпрос, който е относим към правилността на обжалвания акт, подлежаща на проверка само при вече допуснат касационен контрол. Не е налице противоречие и с практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК, вкл. и с цитираните в изложението на касатора решения на ВКС. При определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди съставите на ВКС по всяко едно дело вземат предвид конкретните факти и обстоятелства. Различната фактическа обстановка обуславя и различен извод за това какъв е справедливият размер на обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл.280, ал.1 ГПК. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение По разноските: С оглед изхода на делото касаторът следва да плати на ответника направените разноски за касационното производство в размер на 2 796.00 лева адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд