Определение № 672 от 11.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3704/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Държавен фонд „Земеделие” - [населено място] срещу Определение № 1609 от 18.07.2013 г. по ч.гр.д. № 1584/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Определение от 13.02.2013 г. по гр.д. № 14090/ 2010 г. на СГС, постановено на основание чл. 248 ГПК, вместо което е постановено друго, с което ДФ ”Земеделие” - [населено място] е осъден да плати на [фирма] - [населено място] още 10 109.77 лв. - разноски за първоинстанционното производство - адвокатски хонорар, с оплакване, че е незаконосъобразно. В Основание по чл. 284 ал. 3 т. 1, вр. чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК жалбоподателят сочи, че са решени материалноправни въпроси: може ли договорът за адвокатско възнаграждение да послужи за разписка за платената сума, когато не се представят счетоводни документи за плащането и оценяем ли е иск за обявяване на един договор за нищожен или унищожаем. Поддържа, че се касае за точно прилагане на закона - счита, че е необходимо решение, постановено от ВКС, което да спомогне за точното тълкуване на закона относно законодателството, уреждащо реда и условията за отпускане на средства по програма С., както и развитие на правото - с оглед изпълняваните функциите от ДФ ”Земеделие” на Агенция С., всяко решение на ВКС ще допринесе за развитие на правото, тъй като ще внесе яснота и въведе практика по изключително важни обществени казуси, които са от национален характер и по които няма трето съдебно решение. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] - [населено място] оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество частната касационна жалба, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно, постановено на основание чл. 248 ГПК, с което са присъдени разноски за първоинстанционното производство - адвокатско възнаграждение над присъдената от СГС сума, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3, вр. чл. 248 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е отменено първоинстанционното определение по чл. 248 ГПК, вместо което е постановено друго, с което ДФ ”Земеделие” - [населено място] е осъден да плати на [фирма] -гр. В. още 10 109.77 лв. - разноски за първоинстанционното производство - адвокатски хонорар. Изложени са съображения, че с представеното банково извлечение ищецът, чиито иск е уважен, доказва изцяло направените по делото разноски за първоинстанционното производство - адвокатско възнаграждение. Не следва да се допуска касационно обжалване по изложените от жалбоподателя правни въпроси. По въпроса за дължимите разноски - адвокатско възнаграждение, който въпрос с оглед данните по делото се свежда до въпроса как се доказват направени от страната разноски - адвокатско възнаграждение, определението е постановено в съответствие с установена съдебна практика. Същата е в смисъл, че на страната се присъждат разноски, които действително са направени, което тя в зависимост от начина на плащането може да докаже с различни доказателства: фактура, придружена с платежно нареждане, документ, удостоверяващ заверена сметка на адвокатското дружество със сумата, представляваща платено адвокатско възнаграждение, банкови документи, а в случай на плащане в брой - касов бон или съответна разписка или договора за правна помощ, който, когато удостоверява плащане, има характер на разписка. В случая не се касае за непредставени писмени доказателства, а за правилността на направения от съда извод удостоверява ли представеният документ - банково извлечение извършено плащане на претендираната сума 15 870.71 лв., а не само на сумата 5580.94 лв., която преценка съдът основава на същия документ. Въпросът оценяем ли е искът за обявяване на един договор за нищожен или унищожаем, обуславящ определяне размера на адвокатското възнаграждение, е решен в съответствие със съдебната практика, основана на чл. 69 ал. 1 т.4 ГПК - оценяем е иск за унищожаване на договор. По тези въпроси е неоснователно искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като по тях има създадена съдебна практика, която не се влияе от поддържаните доводи, че спорът на страните е основан на отпуснати средства по програма С. и на изпълняваните от ДФ ”Земеделие” функции на Агенция С. - изключително важни обществени казуси, които са от национален характер. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение