Определение № 3232 от 02.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 682/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Дженерали застраховане“ АД, [населено място], срещу решение № 346/11.12.2023 г., постановено по в.т.д.№ 361/2023 г. от Варненски апелативен съд, с което частично е отменено решение № 183/22.04.2023 г. на Варненски окръжен съд по т.д. № 677/2022 г. и „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да заплати на Г. А. С., общ. А., [населено място], сумата в размер на 20 000 лв., представляваща разликата между вече изплатеното извънсъдебно от застрахователя обезщетение в размер на 110 000 лв. и справедливият размер на обезщетението, определен от съда в размер на 130 000 лв., за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания от загубата на нейния съпруг Д. Х. С., починал на 08.10.2020 г. в резултат на ПТП, ведно с лихва за забава, считано от 04.11.2020 г. до окончателното изплащане, както и на Ю. Д. Д., общ. Дългопол, [населено място], В. Д. Х., общ. А., [населено място], и М. Д. Х., общ. А., [населено място], суми от по 25 000 лв., представляващи разликите между вече изплатените им извънсъдебно от застрахователя обезщетения в размер на по 95 000 лв. и справедливият размер на обезщетенията, определени от съда, в размер на по 120 000 лв. за претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания от загубата на техния баща Д. Х. С., починал на 08.10.2020 г. в резултат на ПТП, настъпило на 03.10.2020 г. в [населено място], ведно с лихва за забава, считано от 04.11.2020 г. до окончателното изплащане. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Ответниците оспорват жалбата с общ отговор. Пълномощникът им претендира заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинените вреди на ищците – настоящи ответници по касационната жалба от смъртта на Д. Х. С.. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият състав е съобразил събраните по делото свидетелски показания и се е основал на доказаните взаимоотношения между починалия и неговите близки, които били изпълнени с обич, взаимопомощ, сплотеност и привързаност. При преценката си за интензитета и продължителността на претърпените емоционални страдания и прогнозите за тяхното отзвучаване въззивният съд е изложил съображения, че съпругата на починалия е загубила своя партньор и житейски спътник, с когото е била в продължителна брачна връзка, а по отношение на децата - тяхната зряла възраст и самостоятелност, създаването на собствени семейства. Размерът на справедливото обезщетение за претърпените от съпругата Г. А. С. неимуществени вреди е определен на сумата от 130 000 лв., от която е приспаднато платеното от застрахователя обезщетение от 110000 лв. и претенцията е уважена в размер на 20 000 лв., а за децата на пострадалия - по 120 000 лв. и след приспадане на платеното от застрахователя обезщетение от по 95000 лв., исковете са уважени в размери на по 25 000 лв. Съставът на апелативния съд е счел за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като при настъпилото ПТП пострадалият се намирал на пътното платно, но не е имал задължение да носи каска или други предпазни средства с оглед на позицията, която е заемал, поради което липсва противоправност на поведението му. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя три процесуални въпроса: за задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства и доводи на страните; да посочи критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и да ги съпостави с конкретните факти по делото, както и три материалноправни въпроса: за „точния паричен еквивалент“ на търпените морални вреди; за размера на обезщетението с оглед на икономическата обстановка в страната и за липсата на аргументи за принос на пострадалия. Касаторът сочи практика на ВКС и независимо, че е въвел и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, е мотивирал същото с оглед значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изрично в изложението касаторът е обобщил поставените въпроси като въпрос за приложението на принципа на справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Всички въведени въпроси, включително и процесуалните, са разрешени в практиката на ВКС. На тази непротиворечива практика се позовава и касаторът, обосновавайки основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което само по себе си изключва допускането на касационно обжалване по правни въпроси, които да са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Процесуалните въпроси не са мотивирани с извършени конкретни нарушения на процесуалните правила, а изцяло са свързани със съобразяването на критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. По тези съображения съставът на ВКС обобщава въпросите като въпрос за прилагане на разпоредбата на чл.52 ЗЗД относно съдържанието на понятието „справедливост“ при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. В цитираната от касатора практика на ВКС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са възрастта на увредения, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. С оглед доводите на касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК трябва да се посочи, че по делата за обезщетения за неимуществени вреди се съобразяват общите критерии за определяне на размера на обезщетенията, но разликата в присъжданите размери произтича от разликата във фактите и обстоятелствата по конкретния спор. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. В настоящия случай, при определяне размера на обезщетенията за неимуществените вреди, въззивният съд е съобразил изяснените в задължителната практика на ВКС критерии и е взел предвид установените по делото релевантни обстоятелства, като ги е оценил адекватно поотделно и в тяхната съвкупност. Преценката на отделните факти по делото от значение за определяне размера на обезщетенията при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да обоснове допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на намаляването на обезщетението на основание чл.51, ал.2 ЗЗД въззивното решение съответства на практиката на ВКС (обективирана в т.7 от ППВС № 18/18.11.1963г. и постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 21/03.02.2017г. по т.д. № 437/2016г. на ВКС, II т.о., решение № 169/28.02.2012г. по т.д. № 762/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 54/22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г. на ВКС, II т.о., решение № 198/03.02.2017г. по т.д. № 3252/2015г. на ВКС, II т.о. ), предвид обсъждането на конкретните действия на пострадалия и делинквента с оглед на механизма на произшествието и връзката между тях. Обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като според смисъла на нормата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК следва да се констатират пороци, изразяващи се в прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика или нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството, каквито не са налице. По тези съображения касационното обжалване не се допуска. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на процесуалния представител на ответниците възнаграждение за подадения отговор на касационната жалба в размер на 750 лв. Съставът на ВКС съобразява Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, като приема, че Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, към която препраща чл.38, ал.2 ЗА, следва да служи единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда, както и да се извърши преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, за която от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. При определяне на възнаграждението на особения представител съдът отчита, че правната помощ е предоставена само за депозиране на един отговор на касационна жалба на насрещната страна, като делото не се отличава с фактическа или правна сложност пред касационната инстанция. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд