Определение № 125 от 25.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 119/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Б. Б. от гр. Г. срещу определение на Б. окръжен съд от 15.10.2009г. постановено по ч. гр.д. № 832/2009г. С обжалваното определение е отменено определение на Б. районен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” и вместо това е допуснато обезпечение на същия бъдещ иск чрез налагане на същата обезпечителна мярка, но срещу внасяне на парична гаранция в размер на 3 500лв. В частната жалба се поддържа, че определението за допускане на обезпечение е неправилно поради необоснованост. Приложено е изложение на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК, в което наново са наведени доводите за неправилност на определението. Ответницата по частната жалба Д. Д. Г. в писмения си отговор поддържа, че частната жалба е процесуално недопустима. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като се запозна с жалбата намира, че е сезиран частна касационна жалба срещу определение на въззивна инстанция, с което съдът се е произнесъл по частна жалба срещу определение за допускане на обезпечение на бъдещ иск. По въпроса дали е допустимо касационно обжалване на такива въззивни определения, с които се дава разрешение по същество на молби за допускане на обезпечителни мерки е образувано тълкувателно дело №1/2010г. на О. събрание на гражданската и търговска колегия на ВКС. С оглед на това съдът счита, че следва производството по настоящето дело да се спре на основание чл. 292 ГПК до приключване на тълкувателното дело. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.