Определение № 171 от 27.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3335/2021 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решение № 260139 от 23.04.2021 год. по гр. д. № 1105/2021 год. Старозагорският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение № 260406 от 8.12.2020 год. по гр. д. № 4630/2019 год. на Старозагорския районен съд, с което е допусната съдебна делба между С. Г. К. и С. И. К., двамата от [населено място], на недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], на адрес [населено място], [улица], ет. 5, ап. 17, в сграда с идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ 63.58 кв. м., при описаните съседи, при квоти: за С. Г. К. – 29 000/36 000 ид. ч., за С. И. К. – 7 000/36 000 ид. ч. Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от С. И. К., чрез пълномощника й адвокат Р. М., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон при преценката на събраните доказателства по въпроса за действителната цена на придобития недвижим имот. Касаторката се позовава на допуснато нарушение на чл. 164, ал. 1, т. 3 и т. 6 ГПК и чл. 164, ал. 2 ГПК, които разпоредби изключват допустимостта на свидетелските показания за опровергаване съдържанието на нотариалния акт. Поддържа и необоснованост на направения извод за плащане на цената при липса на доказателства в тази насока. Иска отмяна на обжалваното въззивно решение и вместо това се постанови друго, с което делбата се допусне при равни квоти между страните. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящи материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, което обосновава наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Формулирани се следните правни въпроси: 1. Към кой момент следва да се докаже при условията на пълно и главно доказване извънбрачния характер на средствата и влагането им в придобиването на имота 2. Може ли съдът да приеме позоваване на материална доказателствена сила на частен документ /предварителния договор от 22.03.2007 год./, несъдържащ подписа на ответника, за установяване на придобивната стойност на имота 3. Допустимо ли е със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на нотариален акт в частта за цената на сделката и да се установява плащане на суми над 5 000 лв. по предварителния договор, ако става въпрос за дарени от родители средства. Позовава се на решение № 249 от 27.12.2011 год. по гр. д. № 1037/2010 год., ІІ г. о. и решение № 51 от 21.07.2010 год. по гр. д. № 528/2009 год. І т. о. на ВКС. Изложени са и съображения за очевидна неправилност на въззивното решение, съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба – С. Г. К., чрез адв. Д. П.-Г., в депозирания писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, респ. оспорва жалбата по същество. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното: Страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 23.08.1995 год., прекратен с развод с влязло в сила на 29.01.2016 год. решение по гр. д. № 6403/2015 год. на Старозагорския районен съд. По време на брака им с договор за покупко-продажба от 12.03.2008 год, сключен с нот. акт № 182/2008 год. са придобили на името на двамата апартамент, предмет на настоящия иск за делба, за сумата 24 680 лв., предмет на отпуснатия на ищеца кредит от банка, по който съдлъжник е и ответницата, по договор за банков кредит от същата дата. Искът за делба на придобития апартамент е предявен от бившия съпруг С. Карафизиев с твърдение, че действителната цена на имота е в размер на 36 000 евро, по предварителния договор с продавача, от която само вписаната в нотариалния акт сума е изплатена със заемните средства, останалите - 23 382 евро са лични негови, получени по дарение от родителите му. При наличието на трансформацията на негови лични средства в придобиването на имота иска да се допусне делбата на апартамента в това съотношение на дяловете между бившите съпрузи. Ответницата е възразявала по отношение на горните дялове, като е поддържала, че цената на придобития апартамент е посочената в нотариалния акт и е платена със заемните средства по банковия кредит по представения договор от 12.03.2008 год. с „Райфайзенбанк“. С него банката е предоставила на С. К., като кредитополучател, а С. К., като съдлъжник, сумата 35 629.72 лв., от която 24 680 лв. за покупка на апартамент № 17, подробно описан, а 10 949.72 лв. за довършителни работи по същия имот и застраховка имущество за петгодишен период. Първата от двете суми е посочена като продажна цена в нотариалния акт № 182 от същата дата, която страните са уговорили по сделката, с декларация, че не им е известно да съществуват други документи от значение за сделката, извън представените. Независимо от това по делото е представен от ищеца предварителен договор, сключен между него и продавача, за продажба на процесния апартамент за цена 36 000 евро, платима както следва: първа вноска в размер на 11 000 евро – платима при подписване на договора, втора вноска в размер на 11 000 евро – в срок до 30.09.2007 год. и последна вноска в размер на 14 000 евро – при прехвърляне на имота с нотариален акт и предоставен кредит от банка в срок до 30.03.2008 год. От показанията на свидетелите К. С. и С. К., майка на ищеца, се установява, че цената при покупко-продажбата на апартамента е в размер на 36 000 евро, от която 22 000 евро – първите две вноски по представения предварителен договор, са дарени на ищеца от родителите му, които разполагали със средства от спестявания, обезщетение при пенсиониране на баща му, продажба на имоти от майка му, съхранявани в къщи. От приетото заключение на оценителна експертиза се установява, че пазарната стойност на процесния апартамент към момента на сключване на предварителния договор от 22.03.2007 год. е 36 021 евро, а към момента на продажбата през м. март 2008 год. е по-висока – 36 590 евро. По първия спорен въпрос относно действителната продажна цена на апартамента въззивният съд приел, че такава е тази по представения предварителен договор с продавача. Приел, че твърдението за заплащане на сума, различна от посочената в нотариалния акт, не съставлява оспорване на удостоверените от нотариуса обстоятелства /волеизявленията на страните по сделката имат характер на частен документ и поради това обвързваща съда формална доказателствена сила има само относно авторството/. Фактите за действително уговорения размер на цената и произхода на средствата, с които тя е платена, подлежат на доказване с всички доказателствени средства, вкл. и със свидетелски показания, като се е позовал на съдебна практика в този смисъл /решение № 8 от 15.02.2019 год. по гр. д. № 1314/2018 год. на ІІ г. о. на ВКС, решение № 86 от 4.07.2018 год. по гр. д. № 2862/2017 год. на ІІ г. о./. Въз основа на събраните доказателства въззивният съд приел, че действителната продажна цена е тази, уговорена в представения от ищеца предварителен договор от 22.03.2007 год., а не тази по нотариалния акт. Този извод кореспондира и със заключението на експертизата за пазарната оценка на имота към момента на придобиването му. По отношение на спора за произхода на средствата, вложени при закупуване на апартамента, съдът кредитирал показанията на ангажираните от ищеца свидетели, установяващи, че част от сумата в размер на 22 000 евро са предоставени от родителите на ищеца за плащане на цената на имота, като дарението е в полза на сина им, а не на семейството, което кореспондира с изразеното от ответницата становище, че не е знаела за сключения предварителен договор, респ. за дарението на част от продажната цена на имота. Другата група свидетели не опровергава този факт. За разликата над тази сума от 22 000 евро до уговорената цена 36 000 евро не е оборена презумпцията за съвместен принос на съпрузите, поради което и съдът определил дяловете в делбения имот - за ищеца личните средства от дарението 22 000 евро + половината от общите такива / 7 000 евро/ или 29 000/36 000 ид. ч., за ответницата – 7 000/36 000 ид. ч. /половината от вложените общи средства/, вследствие на което потвърдил първоинстанционното решение. При тези решаващи съображения по спора за размера на квотите на страните, обосновани въз основа преценка на събраните доказателства за наличие на частична трансформация на лични средства на ищеца в придобиването на имота, поставените от касаторката в изложението въпроси не могат да обосноват наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По относимите въпроси относно действителната цена и произходът на средствата съдът се е произнесъл при зачитане на практиката на ВКС – решение № 8 от 15.02.2019 год. по гр. д. № 1314/2018 год. на ІІ г. о., решение № 86 от 4.07.2018 год. по гр. д. № 2862/2017 год. на ІІ г. о., в които е прието, че в производство по иск за собственост между съпрузи на основание трансформация на лични средства е допустимо да се установява със свидетелски показания заплащане на цена, различна от посочената в нотариалния акт, както и произхода на вложените за придобиването средства. Твърдението, че е заплатена цена, различна от посочената в нотариалния акт, не съставлява оспорване на удостоверените от нотариуса обстоятелства /волеизявленията на страните по сделката имат характер на частен документ и поради това обвързваща съда формална доказателствена сила има само относно авторството/. Верността на изявленията на страните по сделката се решава от съда въз основа на събраните доказателства, както е процедирал съдът в настоящия казус, обосновавайки извода си въз основа данните в представения предварителен договор относно действителната цена на имота, кореспондиращи със свидетелските показания и заключението на експертизата. Поради това и представеното решение № 51 от 21.07.2020 год. по т. д. № 528/2009 год. не е относимо към предмета на настоящето дело, в което спорът е за вложените лични средства на единия съпруг при спецификата на отношенията между бившите съпрузи, а не дали и каква цена е платена между договарящи страни, за който спор в представеното решение е посочено, че е налице забрана за свидетелски показания. Неотносимо е и другото представено решение - № 249 от 27.12.2011 год. по гр. д. № 1037/2010 год., ІІ г. о. на ВКС, тъй като то съдържа съображения по друг въпрос – относно възможността неучаствал в придобивната сделка съпруг да претендира изключителна собственост. Прието е, че влагането на лични средства на единия съпруг могат да изключат придобитото имущество изцяло или отчасти от СИО само ако вложилият лични средства е и страна по договора. Неучаствалият в сделката съпруг, който придобива права само поради действието на законовия режим на имуществената общност, не е материално легитимиран по иска по чл. 21, ал. 1 и/или 2 СК от 1985 год. /отм./. Дори плащането на цената за придобиването на имуществото да е със средства на неучастващия в сделката съпруг, това поражда само облигационни отношения, но не може да претендира наличие на трансформация на лични средства в придобиването на вещното право. Освен това, горното решение е постановено преди приемане на ТР № 5/2014 год. на ОСГТК на ВКС, т. 4 от което е посветена на въпроса за допустимостта на установяване на трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал. 1 и 2 СК /чл. 21, ал. 1 и 2 СК, отм./ в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи. С оглед принципното становище, обосновало дадения положителен отговор за допустимостта на установяване на трансформацията на лично за всеки от съпрузите имущество, независимо на чие име е придобито, с оглед на това, че съществен е приносът в придобиването, приетото в приложеното от касаторката съдебно решение е отречено с цитираното тълкувателно решение. Така е прието и в определение № 92 от 4.03.2020 год. по гр. д. № 3724/2019 год. на І г. о. на ВКС/. Наличието на съдебна практика по относимите към спора правни въпроси и съобразяването й при разрешаването му изключва наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Не е налице и очевидна неправилност на решението на основание изложените съображения за значимо нарушаване на процесуалното правило на чл. 162, ал. 1, т. 4 и 6 ГПК, с оглед обосноваване на извода на съда въз основа на съвкупната преценка на целия събран доказателствен материал във връзка с твърденията на страните. При прочита на въззивното решение настоящият съдебен състав не констатира допуснато грубо нарушение на формалната логика, което да е довело до необосноваността му, поради което и касационното обжалване на решението не следва да се допуска. С оглед този изход на настоящето производство касаторката следва да заплати на ответника по касация направените от него съдебни разноски в размер на сумата 1 390 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, въз основа на представените договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС