Определение № 271 от 17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 98/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. О. М. О. чрез пълномощника си адв.М.А. е обжалвал определението на Ямболския окръжен съд № 6 от 12.01.2012 г. по ч. гр.д.№ 5/2012г., с което е потвърдено прекратително определение на Ямболския районен съд № 3073 от 21.11.2011г. по гр.д.№ 969/2011г. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Ответниците не изразяват становище по жалбата. С обжалваното определение Ямболският окръжен съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес. Изложени са съображения, че искът по чл.124, ал.1 от ГПК е претенция на собственика на вещта, който иска да установи със сила на присъдено нещо правото си срещу лице, което оспорва правото му или го смущава. В разглеждания случай ищецът не твърди да е собственик на имота. Както в исковата молба, така и в по-късно направеното изрично уточнение той е посочил, че е добросъвестен владелец, следователно за него не е налице интерес за водене на иска. Фактът, че ответниците притежават документи за собственост на имота не може да смущава и застрашава правата му. В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят въпросите има ли правен интерес ответника по ревандикационен иск да инициира производство за установяване на факта, че собственика на имота не е такъв, тъй като имотът му е прехвърлен от несобственик и в тази връзка установителния иск е насочен и против праводателя на ищеца по ревандикационния иск; след като ищеца по установителния иск владее имота на годно да го направи собственик основание и е изтекла предвидената в закона придобивна давност същият има ли правен интерес от воденето на това производство. Поддържа се основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК като се представят определения по същото дело, с което са отменени предходни определения на районния съд за прекратяване на производството. Съгласно разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК изисква разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос да е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. В случая съдебните актове са постановени по същото дело и не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Отделно от това определението е постановено при спазване на цитираната от въззивния съд задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК. С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение