Определение № 96 от 05.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 51/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] /с предишно фирмено наименование [фирма]/ – [населено място], срещу определение № 565 от 04.10.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 1012/2012 г. на Великотърновски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено разпореждане № 705 от 01.03.2012 г. по ч. гр. д. № 215/2012 г. на Районен съд – Горна Оряховица, с което е отхвърлено подадено от дружеството – частен жалбоподател заявление за издаване на заповед за изпълнение, заедно с изпълнителен лист, въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК – запис на заповед от 23.04.2011 г., против длъжника [фирма] за сумата 5 533 лв., ведно със законни лихви и разноски за заповедното производство. Частният жалбоподател моли въззивното определение да бъде отменено като неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима. Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г., са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела, а съгласно чл.274, ал.4 ГПК - и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Паричното вземане произтича от запис на заповед, дефиниран в чл.1, ал.1, т.8 ТЗ като търговска сделка, което предопределя търговския характер на делото. С оглед размера на вземането – 5 533 лв., който е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване на въззивни актове по търговски дела – 10 000 лв., въззивното определение е изключено от обхвата на касационния контрол по силата на чл.280, ал.2 ГПК във вр. с чл.274, ал.4 ГПК и не подлежи на касационно обжалване. Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на частната касационна жалба, която следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.4 ГПК във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,