Определение № 408 от 12.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 565/2010 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Р. Р. И., чрез пълномощника му адв. Д. Т., против определението от 02.08.2010 г. по в.ч.гр.д. № 1524/2010 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено определението от 22.06.2010 г. по гр.д. № 7905/2010 г. на Варненския районен съд в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на ответницата Е. Р. И.- К. по предявения от жалбоподателя иск за прогласяване на недействителност на договора за продажба на недвижим имот с нот.акт № 92/2007 г. поради липса на правен интерес. Изложени са доводи за неправилност на определението. Ответниците Е. Р. И.- К. и Р. Г. К., чрез пълномощника им адв. Р. Д., изразяват становище в писмен отговор за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Тъй като се касае за определение, попадащо в кръга на визираните в чл.274 ал.3 т.1 ГПК, разглеждането на частната жалба по същество от ВКС като трета инстанция е обусловено от наличие на предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът излага довод, че въззивният съд не е отчел обстоятелства, които посочва в изложението и които според него са от значение за преценката относно правния интерес, и поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 ГПК, тъй като определението е в противоречие с т. 1 и т. 3 на ТР № 30/1981 г. на ОСГК на ВС, и доколкото по идентични казуси липсва практика на ВКС, разглеждането на жалбата ще бъде от значение за точното прилагане на закона. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретния спор, разрешен с обжалвания съдебен акт. В този смисъл е т. 1 на ТР № ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос от значение за спора, който да бъде обсъден във връзка с допълнителнителните основания по чл. 280 ал. 1 т. 2 и 3 ГПК, на които се позовава. Съдържащия се в изложението му довод за неотчетени от съда обстоятелства, имащи значение за преценката относно правния интерес, е такъв за неправилност на определението и не обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение