Решение № 141 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 112/2009 г.

Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. първо от ГПК. Постъпила е частна жалба от З. В. З. и З. Й. И. – двамата от гр. С., против определение без номер от 17 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на Софийския градски съд за 2006 г., с което е върната касационната жалба на частните жалбоподатели против решение № 350 от 29 октомври 2008 г., постановено по същото гражданско дело. В жалбата се сочи, че в указания от съда срок частните жалбоподатели внесли уточнение към касационната жалба, в което посочили правното основание, на което се търси допускане до касационно обжалване. Ответницата М. П. С. от гр. С. не дава отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С атакуваното определение въззивният съд приел, че и след съобщаване жалбоподателите не са изпълнили указанията за отстраняване на недостатъците по касационната жалба – не е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване – не е уточнен кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, обуславящ касационно основание. Атакуваното определение е неправилно. С разпореждане от 3 декември 2008 г. касационната жалба на частните жалбоподатели била оставена без движение, като им била дадена възможност да посочат точно и мотивирано изложение на касационните основания съгласно чл. 280 ал. 1 то ГПК, като в случай, че се позовават на противоречива съдебна практика, да приложат съответните съдебни актове, както и да приложат изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 281 ал. 1 от ГПК. С уточнение към касационната жалба от 11 декември 2008 г. жалбоподателите посочили своите твърдения за основанието за касационно обжалване – чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, като посочили и касационните си основания. При тези данни следва да се приеме, че жалбоподателите са изпълнили изискванията на закона в чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК, като в допълнителна молба са посочили на кое основание смятат, че жалбата им следва да бъде допусната до касация. Необходимо е да се отбележи, че прецизността на изложението не може да бъде преценявана от въззивния съд, тъй като той следи за редовността на касационната жалба само от външна страна – досежно наличието на всички елементи по чл. 284 от ГПК. На последно място, в разглеждания случай съдът изобщо не е указал на жалбоподателите, че следва да посочат съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, обуславящ касационно основание. Ето защо, дори само на това основание, атакуваното определение е неправилно. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение