Определение № 217 от 10.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1265/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Ц. Б. П. чрез пълномощник адв.В. Б. срещу решение № 98 от 20.05.10г.по в.гр.дело № 136/10г.на Апелативен съд – В.Търново.С него е оставено в сила решение № 201 от 4.12.09г.по гр.дело № 437/09г.на Окръжен съд – В.Търново в обжалваната част. В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК жалбоподателят поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на спора и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,което е в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че са предявени два обективно съединени иска с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.За да отхвърли иска по чл.55 ал.1 ЗЗД,предявен за сумата 2000 лв като частичен от 50160 лв, съдът е изложил съображения,че не е налице фактическия състав на този текст,който намира приложение при разваляне на двустранните договори при неизпълнение или унищожаването им поради пороци във волята,а в случая договорът от 1.08.05г.за строителство и продажба е прекратен като изпълнен.След като договорът не е бил развален ищецът нямал основание да претендира връщане на платени суми за изпълнението,тъй като са получени с основание към момента на плащането им.Възражението на ищеца,че ответникът го е ощетил като му е прехвърлил с нот.акт построеното в груб строеж без мазето според съда е във връзка с неизпълнение на договорните задължения,каквото претенция ищецът не бил предявил.По отношение на иска по чл.92 ЗЗД в отхвърлената му част е приел,че няма основание да се присъжда неустойка за неизпълнение на задължението на ответника да въведе сградата в експлоатация по чл.21 от договора от 1.08.05г.,тъй като такова задължение не е посочено в този договор и не е уговаряна санкция за неизпълнението в раздел ІІІ от нот.акт от 27.09.07г. Поставеният в изложението въпрос е относно тълкуване на хипотезите,при които следва да намерят приложение разпоредбите на чл.79 ЗЗД или на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД.Този въпрос е от значение за изхода на спора,тъй като съдът е отхвърлил иска по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД именно поради липсата на фактически състав,като е счел,че правоотношенията между страните следва да се уреждат не на плоскостта на неоснователното обогатяване,а като неизпълнение на договорни задължения.Изясняването му е от значение за точното приложение на закона,което обосновава допускане на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Жалбоподателят следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 499 лв по сметка на ВКС в едноседмичен срок и да представи вносна бележка. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.