Определение № 277 от 22.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 69/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д., чрез съпругата му М. Г., срещу определение № 2782/23.10.2025г. по ч.гр.д.№ 2474/25г. по описа на САС, с което е потвърден отказът на първоинстанционния съд от 04.08.2025г. по ч.гр.д.№ 3537/24г. по описа на СГС да освободи касатора от задължение за заплащане на държавна такса за частно касационно обжалване. Относимите към настоящото производство твърдения в жалбата са, че атакуваното определение е постановено от незаконен състав и че е невярно приетото, че касаторът има материална възможност да заплати дължимата държавна такса от 15 лева. Като основание за допускане до касационно обжалване се сочи това на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК –„ в нарушение на съда на Европейския съюз нарушеното ми право на справедлив процес от безпристрастен съд и нарушението на чл.6 ЕКПЧ – ограничен достъп по справедлив процес от безпристрастен съд“. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че от декларираните от ищеца обстоятелства и представените за тях доказателства може да се приеме, че същият разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса от 15 лева. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Същият следва да е ясно и точно формулиран от касатора, а не изводим от съда от касационните оплаквания и изложението по чл. 284, ал.3 ГПК. В случая касаторът не е определил правния въпрос / правните въпроси от значение за изхода на делото, а е заявил и то произволно /без да обоснове/, че е неправилно, позовавайки се бланкетно / без да посочи конкретен акт на Конституционния съд на Р България или на Съда на Европейския съюз/ на допълнителния селективен критерий на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение. Така мотивиран, съдът