Определение № 355 от 02.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1790/2020 г.

Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна на юрисконсулт Ал.А. като процесуален представител на „Общинска банка“ АД София срещу определението на Апелативен съд В.Търново от 19.02.2020г. по в.ч.гр.д. № 4/2020г. Ответникът по частната жалба „УниКредит Булбанк“ АД София в отговора си чрез адвокат Я. К. е заел становище за нейната недопустимост поради липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност. За да се произнесе по частната жалба, ВКС съобрази следното: С атакуваното определение ВТАС е потвърдил разпореждането на ОС Габрово от 03.10.2019г. по в.гр.д. № 264/2018г., с което е върната въззивната частна жалба вх. № 3185/02.09.2019г. на „Общинска банка“ /ОБ/ АД срещу разпореждането от 30.07.2019г. по същото дело за връщането на частна жалба срещу разпореждане за връщане на частна жалба срещу определението на ГОС /от 14.11.2018г./, с което е оставена без разглеждане жалбата на „Общинска банка“ АД срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 10.09.2018г. по изп.д. № 782/2017г. на ЧСИ И. И. и в тежест на жалбоподателя са присъдени 15лв. държавна такса по сметката на ВТАС. За да постанови определението, ВТАС е взел предвид, че гр.д. № 264/2018г. на ГОС е образувано по жалби на „ОБ“ АД и на Н. Г.Н. лично и като представляващ „Н.-мар груп“ ЕООД срещу постановлението за възлагане на недвижим имот от 10.09.2018г. по изп.д. № 782/2017г., които жалби са оставени без разглеждане с определение от 14.11.2018г. Подадената от „ОБ“ АД частна жалба срещу определението е върната поради непредставяне в указания срок на доказателства за внасянето на 15лв. д.т. по сметката на ВТАС с разпореждане от 05.02.2019г. Поради същата причина е върната и частната жалба срещу разпореждането от 05.02.2019г. /с разпореждане от 06.06.2019г./. Поради непредставяне на вносен документ за 15лв. д.т. в указания срок с разпореждане от 30.07.2019г. е върната и частната жалба срещу разпореждането от 06.06.2019г. Срещу разпореждането от 30.07.2019г. е подадена частната жалба вх. № 3185/02.09.2019г., която също е върната с разпореждане от 03.10.2019г. поради неизпълнение в дадения срок на указанието за представяне на доказателства за внесени 15лв. д.т. Последното разпореждане е предмет на атакуваното въззивно определение. Прието е при това положение, че са били налице предвидените в чл.262 ал.2 т.2 във вр. с чл.278 ал.4 ГПК предпоставки за връщането на частната жалба – тя е била нередовна, съдът е дал конкретни и подробни указания на жалбоподателя да отстрани нередовността й, като в едноседмичен срок внесе по сметката на ВТАС 15лв. д.т. и в същия срок представи доказателства за това, съобщението е връчено редовно, но указанието не е изпълнено. В изложението си по чл.287 ал.1 ГПК жалбоподателят сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /поради липса на практика на ВКС/ по въпроса „какво точно следва да включват указанията на съда във връзка с отстраняване нередовности на частна жалба, за да са конкретни и подробни, и по-точно – основанието, на което се определя размерът на държавната такса и основанието, на което се дължи същата, следва ли да се счита за съществено съдържание или следва липсата на тези реквизити да се счита за порок, водещ до невъзможност да се упражни правото на жалба“. Изложени са съображения, обосноваващи тезата на жалбоподателя, че указанието за внасяне на д.т. следва да съдържа основанието, на което такава се дължи, и основанието за дължимост на конкретния размер, което следвало от разпоредби на ЗДТ, Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, Наредба № 7/2008г. за утвърждаване на образци на книжа, връчвани по реда на ГПК. Това било още по-необходимо в случая, тъй като съобщението е изпратено до банка, а банките подлежали на по-особен контрол от БНБ. ВКС намира, че касационно обжалване на атакувания съдебен акт не следва да бъде допускано. Следва да се посочи на първо място, че въззивният съд не е формирал извод дали съобщението за внасяне на държавна такса трябва да съдържа указание за основанието за определяне на размера й, което е в съответствие с разпоредбата на чл.269 във вр. с чл.278 ал.4 ГПК с оглед на това, че във въззивната си частна жалба касаторът е релевирал само оплакване, че от връченото му съобщение не било ясно за какво се дължи исканата държавна такса. При това положение въпросът в тази му част не е основание за допускането на касационно обжалване. С оглед условието във въпроса за липса на указание в съобщението за основанието за дължимост на държавната такса, той е неотносим към решаващия извод на въззивния съд, че такова указание е дадено. Следва освен това да се посочи, че разпоредбите на чл.261 и чл.262 ГПК, към които чл.275 ал.2 ГПК препраща, съдържат ясна, пълна и непротиворечива уредба на част от процеса по одминистриране на жалби, и за разкриването на точния им смисъл не се нуждаят от допълнително изясняване. По изложените съображения касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допускано. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,