Определение № 3434 от 03.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1868/2023 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ищцата С. Г. Ж., чрез адв. С. Х., против решение № 1546 от 1. 12. 2022 г. по в. гр. д. № 998/2022 г. на ОС – Варна, 5 състав, с което, след отмяна на решение № 260043 от 17. 01. 2022 г. по гр. д. № 14753/2020 г. на ВРС, 26 състав, е отхвърлен предявеният от С. Г. Ж. против М. В. Б. и Д. П. Б. иск за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че С. Г. Ж. е собственик на реална част с площ от 33 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 1257 кв.м., заключена между точки Б1, Б2, Б3, В3 и В1 на комбинирана скица - приложение № 4 към заключението на съдебнотехническата експертиза, подписана от съда и съставляваща част от съдебното решение, която реална част неправилно е отразена като част от поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ответниците М. В. Б. и Д. П. Б., вместо към поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ищцата С. Г. Ж.. Поддържа се неправилност на решението поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост на изводите на съда и противоречие с материалния закон.Иска се допускането му до касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, отмяната му и уважаване на предявения иск. Подаден е отговор на касационната жалба от ответниците М. В. Б. и Д. П. Б., чрез адв. Т. П., с който се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба, правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основанията по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение, съобрази следното: По делото е установено, че с нотариален акт № 173/1969 г. Г. Д. Ж. е призната за собственик на парцел ***– за имот ***, в кв. ***по РП на [населено място] от 1931 г., с площ от 2185 кв.м. С н.а. № 168/1969 г. Г. Ж. продава на дъщеря си Ж. Ж. М. 3/4 идеални части от описания парцел. Г. Ж. умира през 1970 г. и оставя за наследници децата си Ж. Ж. М., С. Ж. П. и М. Ж. Ж.. Ж. Ж. и М. Ж. са се отказали от наследството, оставено от Г. Ж. и непрехвърлената 1/4 идеална част от парцела е наследена от С. Ж.. Така върху парцел ***– за имот ***, в кв. ***по РП на [населено място] от 1931 г., с площ от 2185 кв.м., възниква съсобственост между Ж. Ж. – с дял 3/4 ид.ч. и С. Ж. – 1/4 ид.ч. По следващия РП на [населено място] от 1974 г. парцел *** – за имот ***, в кв. ***по РП на [населено място] от 1931 г., с площ от 2185 кв.м., е разделен на два парцела: парцел ***-за имот ***, с площ от 1150 кв.м. и парцел ***-за имот ***, в кв. ***. Към парцел ***има придадени части от съседни имоти, но към югозападната външна граница на парцела (80 кв.м. от имот пл. № ***и 10 кв.м. от улица – комбинирана скица № 2 към заключението на СТЕ и стр. 5 от заключението на л. 145 от делото на ВРС), регулационните сметки за които са уредени, а към парцел ***има придадени части от съседни имоти, но също откъм външната регулационна граница (13 кв.м. от имот пл. № ***, 13 кв.м. от имот пл. № ***и 13 кв.м. от имот пл. № ***- комбинирана скица № 2 към заключението на СТЕ и стр. 5 от заключението на л. 145 от делото на ВРС ), за които няма данни за уреждане на регулационните сметки. Тези придаваеми части обаче нямат отношение към регулационната линия, разделяща парцел V на два парцела, отредени за един имот. Двата парцела са отредени за един имот – имот пл. № ***, съсобствен между С. Ж. и Ж. Ж.. Следователно, по ДРП от 1974 г. няма придаваеми части, касаещи общата регулационна граница между парцели ***и ***, и двата отредени за имот пл. № ***. Съсобствениците на двата парцела са Ж. Ж. – с дял 3/4 ид.ч. и С. Ж. – 1/4 ид.ч., които са били съсобственици на имота, за който са отредени. С н.а. № 48/1975 г. С. Ж. дарява на дъщеря си Г. Р. В. парцел ***-за имот ***, с площ от 1150 кв.м., като договорът е породил вещнопрехвърлително действие за 1/4 идеална част от парцела. Със съдебно решение от 26. 02. 1980 г. по гр. д. № 4101/1979 г. на ВРС, 9 състав, е прието за установено, по предявения от Ж. Ж. против С. Ж. и Г. Р. В. положителен установителен иск за собственост, че Ж. Ж. М. е собственик на 3/4 идеални части от парцели ***-за имот ***, с площ от 1150 кв.м. и парцел ***-за имот ***, с площ от 1270 кв.м., в кв. ***по РП от 1974 г. Така, към предявяване на иска за делба на посочените по-горе два парцела, съсобственици на парцел ***-за имот ***са Ж. Ж. М. – с дял 3/4 и Г. В. – с дял 1/4, а съсобственици на парцел ***-за имот ***са Ж. Ж. М. – с дял 3/4 ид.ч. и С. Ж. П. – с дял 1/4 ид.ч. Цитираното по-горе решение е представено в делбено дело № 867/1980 г. на ВРС, образувано по искова молба, подадена на 11. 03. 1980 г. от С. Ж. П. против Ж. Ж. М., за делба на процесните парцели. На 25. 03. 1980 г. е одобрена съдебна спогодба за делба на двата парцела, постигната между Ж. Ж. и С. Ж., по силата на която Ж. Ж. получава в дял парцел ***за имот ***, в кв. ***, с площ от 1150 кв.м., в кв. ***, а С. Ж. получава в дял парцел ***-за имот ***, в кв. ***. Съдът е приел, че след като при делбата парцел ***-за имот ***, в кв. ***се е паднал в дял на наследника-прехварлител С. Ж., то договорът за дарение, сключен с н.а. № 48/1975 г., с който С. Ж. дарява на дъщеря си Г. В. 1/4 идеална част от имота, „се е санирал“ и Г. В. е придобила собствеността върху целия парцел ***-за имот ***, в кв. ***. С н.а. № 37/1981 Г. Р. В. продала на М. В. Б. и Д. П. Б. парцел ***-за имот ***, в кв. ***. Ж. Ж. е починала през 1985 г. и е оставила за наследници децата си Н. Г. М., И. Г. Г. и С. Г. Ж.. Н. и И. Г. са се отказали от наследството, оставено от майка им, поради което изключителен собственик на парцел ***за имот ***, в кв. ***, е станала ищцата С. Г. Ж.. Установено е, от събраните гласни доказателства и заключението на съдебнотехническата експертиза, че по регулационната граница между парцели ***-за имот ***, с площ от 1150 кв.м. и парцел ***-за имот ***, с площ от 1270 кв.м., в кв. ***по РП от 1974 г. минавала пътечка. През 1981 – 1982 г., след като купили парцел ***, ответниците Б. направили телена ограда. Оградата не е съвпадала напълно с регулационната граница между двата парцела, тъй като в южната част навлизала с 33 кв.м. в парцела на ищцата. В периода 2006 г. – 2012г. (свидетелските показания не са единни) ответниците Б. премахнали телената ограда и на нейно място изградили ограда от бетонни блокчета и телена част. От 1981 г. до предявяване на иска ответниците владели парцел ***-за имот ***, с площ от 1150 кв.м. и спорната реална част от 33 кв.м. По одобрената през 2018 г. кадастрална карта парцел ***-за имот ***, кв. ***, е нанесен като поземлен имот с идентификатор ***, а парцел ***-за имот ***, кв. ***е нанесен като поземлен имот с идентификатор ***. Границата между двата поземлени имота не минава по регулационната линия между парцели ***и ***, и двата отредени за имот пл. № ***, а минава по съществуващата ограда, изградена на мястото на съществуващата преди това телена ограда, при което спорната площ от 33 кв.м., съставляваща реална част от парцел ***-за имот ***, кв. ***, на ищцата, е нанесена като част от поземлен имот с идентификатор ***на ответниците, а не като част от поземлен имот с идентификатор ***на ищцата. При тези факти въззивният съд е приел, че искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е неоснователен, тъй като по силата на ДРП от 1974 г. процесните 33 кв.м. от имота на ответниците са придадени към парцела на ищцата. Няма данни за уреждане на регулационните сметки, нито има данни ищцата да е завладяла придадената реална част от 33 кв.м. Напротив, ответниците от закупуване на имота до предявяване на иска непрекъснато владеят тази реална част от 33 кв.м. След като регулационният план от 1974 г. не е бил приложен по някой от начините и в сроковете по пар. 6, ал. 2 ПР ЗУТ, то отчуждителното действие на РП от 1974 г. е отпаднало на основание пар. 8, ал. 1 ЗУТ, границата между имотите на ищцата и ответниците следва да преминава не по регулационната, а по имотната граница, по която е преминавала преминава новата и старата ограда. В одобрената през 2018 г. кадастрална карта не е допусната грешка, тъй като имотната граница между поземлените имоти на ищцата и ответниците е нанесена по линията на съществуващата ограда. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна необоснованост на извода на съда за наличие на придаваеми части от имота на ответниците към парцела на ищците по силата на ДРП от 1974 г. и очевидна неправилност на извода за приложимост на разпоредбите на пар. 6 и 8 ПР ЗУТ. Налице е и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса, свързан с прилагането на чл. 59 ЗТСУ /отм./ и чл. 200 ЗУТ и касаещ възможността за придобиване по давност на реална част от парцел/урегулиран поземлен имот, неотговаряща на изискванията за минимални размери на площ и лице, в периода от 1982 г. до 16. 11. 2020 г. (предявяване на иска). По останалите въпроси, поставени от жалбоподателката С. Г. Ж. не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,