Определение № 1863 от 14.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5227/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 18526/10.08.2023 г., подадена от „ЗАД Алианц България“ АД, чрез адвокат М. К., срещу решение № 969 от 12.07.2023 г. по гр. д. № 871/2022 г. на Апелативен съд – София в частта, имаща характер на определение, постановено по частна жалба вх. № 325161/07.06.2021 г. на застрахователното дружество срещу определение № 269305 от 26.05.2021 г. по гр. д. № 10405/2018 г. на Софийския градски съд, с което е отказано изменение на присъдените на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

С решението си в обжалваната част, имаща характер на определение, въззивният съд е обезсилил като недопустимо първоинстанционното определение № 269305 от 26.05.2021 г. и е оставил без разглеждане молба вх. № 313725/29.04.2021 г. на „ЗАД Алианц България“ АД за изменение на решението относно разноските, които „УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“ ЕАД е осъдено да заплати на Р. И. Б.. Мотивирал се е с това, че молбата на „ЗАД Алианц България“ АД, което дружество се явява трето лице-помагач на страната на ответника „УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“ ЕАД, не е подлежала на разглеждане, като подадена в защита на чуждо право.

Жалбоподателят оспорва становището на въззивната инстанция, че подадената пред Софийския градски съд от името на застрахователното дружество-трето лице-помагач молба по чл. 248, ал. 1 ГПК е в защита на чуждо право, поради което не подлежи на разглеждане. Излага, че има право и интерес да оспорва размера на разноските, за които ответникът-застраховано лице ще бъде задължен с постановеното срещу него решение, като това следва от самия чл. 248, ал. 1 ГПК, където не се прави разлика между главна и подпомагаща страна; същевременно от нормата на чл. 429, ал. 4, във вр. с чл. 430, ал. 2 КЗ се извежда правният интерес на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да иска изменение на размера на съдебните разноски, които са присъдени в полза на увреденото лице в съдебния процес срещу застрахования. След като застрахователят следва да заплати тези разноски в рамките на застрахователната сума по полицата, той има право и интерес да оспорва размера им по надлежния процесуален ред в рамките на самото съдебно производство, в което е бил привлечен от застрахования.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК въпросите:

1. Допустима ли е молба на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от третото лице-помагач на ответника, с искане за изменение на решението в частта за разноските, които ответникът е осъден да плати на ищеца;

2. Може ли третото лице-помагач да извършва процесуални действия в защита на интереса на страната, на която е привлечено да помага, предвид разпоредбата на чл. 221, ал. 1 ГПК;

3. Забраната, предвидена в чл. 26, ал. 2 ГПК, относима ли е към хипотезата на чл. 221, ал. 1 ГПК, когато се касае за процесуални права, упражнявани от третото лице-помагач.

Относно първия въпрос се твърди, че същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предвид липсата на практика на ВКС.

Жалбоподателят визира и противоречие на атакуваното от него определение с приетото в: определение № 2770/24.10.2024 г. по ч. т.. № 2260/2024 г. на ВКС, І т. о. и определение № 724/10.12.2019 г. по ч. т. д. № 2630/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.

Р. Б. е депозирал отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, респ. за неоснователност на частната касационна жалба.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира за установено следното:

Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК урежда, че по отношение на частните касационни жалби приложение намира чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК допускането на касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение. Съгласно дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане.

Въз основа на изложеното съдът намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия въпрос от изложението: Допустима ли е молба на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от третото лице-помагач на ответника, с искане за изменение на решението в частта за разноските, които ответникът е осъден да плати на ищеца.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съдът приема следното:

Конституирането на трето лице-помагач има за цел да обвърже третото лице-помагач в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, със задължителната сила на мотивите на решението. Въпреки че третото лице-помагач не е главна страна, съгласно чл. 221, ал. 1 ГПК то има право да извършва всички съдопроизводствени действия, включително да подава жалби, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора. Чрез активното си участие и извършване на процесуални действия третото лице брани пряко не свое, а чуждо – на подпомаганата главна страна, субективно материално право, което е предмет на спора по делото, като това поначало е и в негов интерес, предвид обвързаността му от постановеното решение по силата на чл. 223 ГПК.

От горното следва, че третото лице-помагач, което помага на страната, задължена за разноски, има право да сезира съда с искане по чл. 248 ГПК, щом за него е налице интерес от присъждане на разноски в по-малък размер. В тази връзка същото може да прави и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Предвид така дадения отговор на въпроса, въззивното определение е неправилно. В случая присъждането на разноски в по-малък размер е не само в интерес на „УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“ ЕАД, но и в интерес на „ЗАД Алианц България“ АД, предвид разпоредбата на чл. 429, ал. 5 КЗ, респ. чл. 223, ал. 4 КЗ от 2005 г. (отм.). Ето защо застрахователното дружество има право да иска изменение на първоинстанционното решение в частта на разноските, присъдени в тежест на страната, на която помага.

Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото – върнато на Софийския апелативен съд за произнасяне по същество по частната жалба, с която е сезиран.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,