Определение № 1732 от 10.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4555/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. П. Т. срещу решение №.124/5.07.23 по г.д.№.213/23 на ОС Ловеч, с което е потвърдено реш.№.90/17.03.23 по г.д.№.183/22 на РС Ловеч, с което родителските права по отношение на малолетното дете Н. К. Т. /род. на ...г./ са предоставени на майката Р. Р. А. /при която да бъде и местоживеенето му/, определен е режим на лични контакти с бащата /всяка първа и трета седмица на месеца от 17ч. в петък до 17ч. в неделя с приспиване, половината от пролетната ваканция, всяка нечетна година за Коледните празници от 10.00ч. на 24.12. до 17.00 на 26.12, всяка четна година от 17.00ч. на 30.12 до 17.00ч. на последния официален почивен ден от Новогодишните празници, всяка четна година на Великденските празници от 10.00ч. на Велика събота до 17.00ч. на последния официален почивен ден, по 20 дни през лятото, които не съвпадат с ползвания от майката отпуск/ и той е осъден да плаща месечна издръжка /по 220лв. считано от влизане в сила на решението до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване/. Ответната страна Р. Р. А. оспорва жалбата. в това число с твърдения, че не са налице условията на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване поради липса на формулиран правен въпрос и на посочена практика, на която решението да противоречи. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е изследвал релевантните факти във връзка с отношенията между родителите и детето, техния родителски капацитет и условията на живот при всеки. Приел е - на база събраните доказателства, вкл. показанията на разпитаните свидетели, приетите експертизи, предоставените социални доклади и обясненията на страните, които са били изслушани, че: К. Т. и Р. А. са заживели на съпружески начала в [населено място] през 2014г. /където първият работил като монтажник в „Алумина Елит 2003“ ЕООД, а втората била приета за студентка във Великотърновския университет/, като през 2018г. от съжителството им се родило малолетното дете Н. К. Т.; отношенията им били напрегнати и конфликтни; двамата употребявали наркотици /понастоящем не употребяват/, занимавали се и с хазарт, през август-септември 2019 работили във ваканционно селище „Елените“, където А. присвоила сума от чужда кредитна карта, за което била осъдена; за детето от раждането му грижи полагала майката, която не работела, а бащата пътувал в командировки и при завръщането си в семейното жилище се включвал в отглеждането; след скандал и последвала физическа саморазправа на 26.12.21, Р. А. била приета в болница с руптура на слезката без открита рана, претърпяла операция /отстраняване на далак и руптурирала яйчникова киста/ и била изписана на 31.12.21; на 1.01.22, придружена от майка си и детето, напуснала семейното жилище /поради проявено след прибирането й от болницата агресивно поведение и скандал от страна на К. Т. вследствие на употребено от него голямо количество алкохол/ и се установила в [населено място] /първоначално при родителите й, а впоследствие в дома на баба й/; понастоящем, предвид одобрено от първоинстанционния съд споразумение относно привременните мерки, родителските права се упражняват съвместно, като всяка първа и трета седмица от месеца детето живее при майката в [населено място] и посещава детска градина там, а всяка втора и четвърта седмица – при бащата гр. В.Т.; Н. е добре обгрижвана и от двамата родители, контактна, лъчезарна, усмихната, с правилно нервно психично развитие и общо интелектуално функциониране в рамките на нормата; отчитат се индикации за импулсивност и лесна възбудимост, тревожност, предвид липсата на базисна стабилност в семейството; привързана е и към двамата родители, нито един от тях не е отстранен от избора й за помощ, но изпитва емоционален конфликт и неудовлетвореност от семейната ситуация. Съдът е сравнил родителския капацитет на Р.А. и К. Т., вкл. обсъждайки и заключенията на психолого-психиатричните експертизи №.7731/7.09.23 и №.57/4.01.23. Отразил е, че констатациите на вещите лица по първата в частта, в която е посочено, че родителите имат капацитет да полагат грижи за детето, противоречат на конкретизираните от тях психологически характеристики на двамата. Поради това и е съобразил изводите си относно родителските качества на страните със заключение №.57/4.01.23 - в което експертите са провели изключително задълбочено психологично интервю и психиатрично изследване и има съответствие между психолого-психиатричното обсъждане на родителите и изводите, че двамата имат ограничен родителски капацитет. Посочено е, че те нямат психично заболяване, но има данни за вредна употреба от тях на психотропни вещества в минал период без да е налице зависимост; родителският капацитет е преценен като ограничен, тъй като е налице емоционално-волева неустойчивост, която води до осигуряване на нестабилна и конфликтна среда за отглеждане на детето; наблюдаването и усвояването на неадекватни ценности, свързани с толериране на употребата на алкохол и други психотропни вещества, е значим негативен фактор за психичното му функциониране в перспектива. Същевременно въззивната инстанция е констатирала, че са налице трайни и продължителни отношения между детето и майката, която се е грижила за него и го е отглеждала от раждането му при отсъствието на бащата /не е работила, докато бащата често е бил в командировки и посочва, че е работел на обекти в други градове/, вкл. и след фактическата раздяла; след преместването в друг град му е осигурила добри условия - намерила си е работа, справя се добре с гледането и издръжката му, записала го е на детска градина; предприела е мерки за преодоляване на стресогенните фактори и травмата от конфликта с бащата; започнала е да посещава Център за обществена подкрепа „Слънце“ и да осъществява индивидуални консултации с психолог и социален работник и това поведение изразява отговорния й подход при изпълняването на родителските функции /действително е била осъждана и е употребявала психотропни вещества, но липсват данни за изградена зависимост, а извършените по делото многократни тестове за употреба на наркотични вещества от нея са давали отрицателни резултати/; агресивните диспозиции на личността са ниски, умерено изразена е тенденцията за проява на агресивно недоверие; в момента получава подкрепа от разширения семеен кръг на родителите и сестра си, което също подпомага нормалното развитие на детето и доброто му емоционално състояние; експертите са категорични, че Р.А. разполага с ресурс да удовлетвори потребностите на детето и може да разчита на помощта на родителите си, за да преодолее непостоянството и лабилността в личностната й структура; Н. е изградила доверителна, продължителна връзка с майката. От друга страна бащата е лесно дразним с предразположение към агресивни прояви; агресивните диспозиции на личността са силно завишени по отношение на прояви на опозиционно поведение с противопоставяне на норми и правила в диапазона от пасивна съпротива до активното им отхвърляне, улеснена раздразнителност и склонност към кумулиране на чувство на ревност и омраза спрямо възприетите като ощетили го лица са умерено изразени; не е изключена и по-висока изява на агресивни тенденции в поведението му; родителите му живеят извън гр.В.Т. и тяхната подкрепа по-трудно би се реализирала. Поради личностовата чувствителност на бащата, трудното сдържане на импулсите и неуравновесеното поведение, които негативно повлияват родителските качества, съдът е приел, че той няма да може пълноценно да упражнява родителските права. При тези обстоятелства е намерил, че е в най-добрия интерес на детето то да бъде отглеждано от майката, в позната среда и при поддържане на развитите и установени от м.01.22 социални и семейни контакти-като се отчита и възрастта и пола му /момиче на 5г., което има нужда от майчини грижи, за да се формира като пълноценна личност/ и факта, че при децата в по-ниска възраст майката е значимата фигура за удовлетворяване на нуждите им чрез грижите за тях. Освен това след навършване на 5г. детето следва да получи предучилищно образование и е необходимо да има стабилно установено ежедневие. При това положение е формиран извод, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката, а за бащата да се възприеме определения от първоинстанционния съд режим на контакти. Той е подходящ за детето, тъй като е съобразен с възрастта му, с нуждата от стабилен ежедневен режим на бодърстване, на щадящи пътувания на далечни разстояния и на възможност за пълноценна почивка през почивните дни /при съобразяване на факта, че бащата живее в гр.В.Т., а майката в [населено място], и транспортирането на детето на посочените от бащата дата – всяка първа, втора и четвърта седмица, би го натоварило, тъй като то е само на 5 години и физически и психически се изгражда като личност/. Режим на контакти, при който почти през целия месец в почивните дни то трябва да сменя местоживеенето си, би довел до непълноценна почивка и негативно отражения върху здравето му. Времето на вземане на детето през лятото е съобразено и с предучилищното обучение, което му предстои, и изисква редовно посещение на детското заведение, в което се обучава в [населено място]. Посочено е, че целта при реализиране на личните контакти с бащата е да се поддържа баланс с интересите на детето, които са водещи и спрямо които следва да се съобразяват посочените дати и параметри на режима. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава общо на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК; не сочи практика, на която атакуваното от него решение да противоречи. Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря дословно съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР №.1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. Само за пълнота следва да се посочи, че с Постановление на Пленума на Върховния съд №.1/12.11.1974 са дадени задължителни указания на съдилищата относно това кои са критериите, от които се ръководи съдът при решаване на въпроса на кой от родителите да се предостави упражняването на родителските права при спор между тях, те са релевантни и при действието на действащия СК от 2009г. /който закрепва и нормативно някои от посочените в Постановлението критерии в чл.59 ал.4 СК/ и са възпроизведени в редица решения по реда на чл.290 ГПК. От значение за определяне на мерките за упражняване на родителските права е съвкупността на обстоятелствата на всеки отделен случай, като водещ принцип е предоставяне на най-пълна защита на интересите на детето. При спор относно упражняването на родителски права съдът трябва да съобрази всички факти, относими към възпитателските качества и моралния облик на родителите, полаганите от тях грижи и желанието да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага; желанието на родителите и това на децата, както и мнението на близките, не са задължителни за съда; те, обаче, се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства с оглед интересите на децата; от значение са не отделните, а съвкупността от релевантните за случая обстоятелства, което задължава съда да извърши комплексна преценка на установените конкретни факти и извеждайки правния си извод съобразно приетите за съществени в случая обстоятелства. Въззивният съд не се е отклонил от така установената практика. Съпоставил е, на база събраните доказателства, възможностите на двамата родители по изведените в нея критерии. Отчел е както че и двамата родители имат желание и възможност да отглеждат детето и данните относно родителския им капацитет, така и че не е установено бащата да е по-пригодния родител. Изложил е ясни мотиви защо намира, че приоритет следва да бъде даден на майката като по-подходящ родител, на който да се възложи упражняването на родителските права, и защо приема съответния режим за лични контакти с бащата за подходящ. Аргументите са свързани с най-добрия интерес на детето, преценен с оглед всички данни по делото, в това число заключенията на съдебно-психологическите експертизи и предвид възрастта на детето и специфичните му нужди в тази връзка. Не са налице данни за накърняване на най-добрия интерес на детето, за който съдът следи и служебно. При евентуална промяна на обстоятелствата мерките за упражняване на родителските права могат да бъдат променени по инициатива на всеки от родителите, с оглед настъпилите нови обстоятелства. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на Трето гражданската отделение,