Определение № 2236 от 23.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 913/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“ със седалище в [населено място] - чрез юрк. Т. В., против решение № 354 от 28.11.2025 г., постановено по в. т. д. № 313/2025 г. на Апелативен съд - Пловдив. С посоченото решение е обезсилено решение № 35 от 28.01.2016 г. по т. д. № 377/2014 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което е осъдено „Фермер 2000“ ЕАД /н./ да заплати на ДФ „Земеделие“ сума в размер на 203 191.53 лв. (равностойност на 103 890.18 евро), дължима по запис на заповед от 18.07.2005 г., ведно със законната лихва от 31.07.2009 г. до окончателното плащане, отхвърлен е предявеният от ДФ „Земеделие“ срещу „Фермер 2000“ ЕАД /н./ осъдителен иск за сумата 12 799.61 лв. (равностойност на 6 544.34 евро) и е осъден ДФ „Земеделие“ да заплати на „Фермер 2000“ ЕАД /н./ разноски в размер на сумата 1 374.30 лв. (равностойност на 702.67 евро), като е прекратено производството по делото в частта относно предявения от ДФ „Земеделие“ срещу „Фермер 2000“ ЕАД /н./ осъдителен иск с обща цена 217 152.25 лв. (равностойност на 111 028.18 евро), представляваща дължима сума по запис на заповед от 18.07.2005 г.; Обезсилено е решение № 35 от 28.01.2016 г. по т. д. № 377/2014 г. на Окръжен съд - Стара Загора в частта, с която по предявен от „Фермер 2000“ ЕАД /н./ обратен иск е осъдено „А. Агро“ ЕООД /в ликвидация/ да заплати на „Фермер 2000“ ЕАД /н./ сума в размер на 203 191.53 лв., ведно със законната лихва от 31.07.2009 г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 12 799.61 лева, след представяне на доказателства за извършено плащане от „Фермер 2000” ЕАД /н./ на ДФ „Земеделие“ на сумата 203 191.53 лв., ведно със законната лихва от 31.07.2009 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 12 799.61 лв., отхвърлен е обратният иск за разликата над 203 191.53 лв. до 217 152.25 лв. и е осъдено „А. Агро“ ЕООД /в ликвидация/ да заплати на „Фермер 2000“ ЕАД /н./ направените в хода на делото разноски. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като са отъждествени настъпилите в хода на процеса материалноправни последици от непредявяване на спорното вземане в откритото производство по несъстоятелност на ответника - длъжник и процесуалните предпоставки за допустимост на иска. Излагат се доводи, че искът е предявен преди откриване на производството по несъстоятелност на дружеството - ответник при наличие на необходимите процесуални предпоставки за неговото разглеждане, в т. ч. правен интерес, и че с откриване на производството по несъстоятелност е следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 637, ал. 1 ТЗ, съгласно която исковото производство подлежи на спиране, а не разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ, с която е мотивирано прекратяването на производството като недопустимо. Приложното поле на касационно обжалване е обосновано в касационната жалба и в самостоятелно изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с посочване на следните въпроси, определени като значими за изхода на делото: „ 1. Допустимо ли е въззивният съд да прекрати производството и да обезсили първоинстанционното решение по иск, предявен преди откриване на производство по несъстоятелност, като приеме липса на правен интерес въз основа на чл. 637, ал. 6 ТЗ при положение, че тази разпоредба урежда единствено недопустимостта на нови производства, а не съдбата на вече висящите; 2. Допустимо ли е разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ в такива хипотези да се тълкува разширително; 3. Как би могъл кредиторът - ищец да реализира правата си по запис на заповед при наличието на протичащо съдебно производство за вземането в условията на обявена впоследствие несъстоятелност на дружеството - ответник и може ли настъпило след завеждане на делото материалноправно погасяване да обоснове процесуална недопустимост и обезсилване“. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с аргументи, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като засягат разграничението между заварени и новообразувани искови производства срещу длъжник в несъстоятелност, материалноправните последици от предявяване на вземане и процесуалните предпоставки за допустимост на иска. В изложението са развити и оплаквания, че въззивният съд е нарушил материалния закон като е извел липсата на правен интерес и недопустимостта на предявения иск от разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ, която е неприложима към искови производства, образувани преди откриване на производството по несъстоятелност, и се е позовал на разпоредбата на чл. 739 ТЗ, която урежда материалноправните последици от непредявяване на вземането в производството по несъстоятелност, но няма обратно действие и от нея не следва извод за първоначална или последваща недопустимост на иска. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не са подадени отговори от ответника по касация „Фермер 2000“ ЕАД /н./ със седалище в [населено място] и от подпомагащата го страна - ответник по предявения обратен иск, „А. Агро“ ЕООД /в ликвидация/ със седалище в [населено място]. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да обезсили като недопустимо решението на Окръжен съд - Стара Загора, Апелативен съд - Пловдив е съобразил, че след постановяване на решението на 28.01.2016 г., а съответно и след подаване на въззивните жалби от ДФ „Земеделие“ и от „Фермер 2000“ ЕАД, са настъпили факти от значение за спора, които следва да бъдат взети предвид съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, а именно: С решение № 243 от 02.02.2017 г., постановено по т. д. № 6854/2016 г. на Софийски градски съд и обявено в Търговския регистър на 06.02.2017 г., е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на „Фермер 2000“ ЕАД, след което дружеството е обявено в несъстоятелност (вписване № 20170622155541); Според данните в Търговския регистър ищецът ДФ „Земеделие“ не е предявил вземанията си към „Фермер 2000“ ЕАД /н./, предмет на защита с предявения пред Окръжен съд - Стара Загора осъдителен иск, в откритото производство по несъстоятелност на ответника - обстоятелство, потвърдено изрично от ДФ „Земеделие“ с представена по делото писмена молба. След преценка на посочените факти въззивният съд е формирал извод, че непредявяването на претендираните с осъдителния иск вземания, предмет на заварено исково производство по смисъла на чл. 637, ал. 1 ТЗ, в производството по несъстоятелност на ответника в сроковете по чл. 685 и чл. 688 ТЗ и по предвидения за това ред обуславя недопустимост на иска, поради което първоинстанционното решение подлежи на обезсилване, а производството по недопустимия иск - на прекратяване. В мотивите към решението си въззивният съд е изложил съображения, че след откриване на производството по несъстоятелност завареното исково производство би могло да се развие само като обслужващо производството по несъстоятелност, а решението по него е с установително действие в отношенията между длъжника, синдика и кредиторите на несъстоятелността - чл. 637, ал. 4 от ТЗ; При непредявяване на вземането в сроковете по чл. 685 и чл. 688, ал. 1 ТЗ исковото производство следва да се прекрати, тъй като липсва правен интерес от продължаването му, доколкото кредиторът не може да се удовлетвори в производството по несъстоятелност, а чл. 739, ал. 1 ТЗ предвижда, че непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Предвид безспорния по делото факт, че в сроковете по чл. 685 и чл. 688, ал. 1 ТЗ ищецът ДФ „Земеделие“ не е предявил претендираните с осъдителния иск вземания в откритото производство по несъстоятелност на ответника „Фермер 2000“ ЕАД, въззивният съд се е произнесъл, че за ищеца липсва правен интерес от постановяване на решение с предвиденото в чл. 637, ал. 4 ТЗ установително действие и че поддържаният в завареното исково производство осъдителен иск е недопустим. Допълнителен аргумент за недопустимост на иска е изведен от разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ, с която е отречено правото на иск относно вземания на кредиторите на длъжника след откриване на производството по несъстоятелност, освен ако исковото производство не може да послужи за нуждите на производството по несъстоятелност. Съобразявайки предмета на предявения от „Фермер 2000“ ЕАД /н./ срещу „А. Агро“ ЕООД /в ликвидация/ обратен иск - регресно притезание, произнасянето по което е обусловено от уважаване на главния осъдителен иск срещу „Фермер 2000“ ЕАД /н./, и особеностите на обратния иск въззивният съд е преценил, че първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено и в частта по обратния иск, като бъде прекратено производството по него. Посочил е, че при прекратяване на производството по първоначално предявения иск съдът не следва да се произнася по обратния иск, тъй като няма сбъдване на поставеното условие за разглеждането му, и с оглед на това първоинстанционното решение подлежи на обезсилване и в частта на обратния иск. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че постановеното от Апелативен съд - Пловдив въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения: Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, с които касаторът ДФ „Земеделие“ е обосновал приложното поле на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, са зададени във връзка с оплакването в касационната жалба, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон като е аргументирал недопустимостта на главния иск с разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ, неприложима към заварени при откриване на производството по несъстоятелност искови производства, и с настъпилото след предявяване на иска материалноправно погасяване на вземането (чл. 739 ТЗ). В мотивите към обжалваното решение въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ, според която след откриване на производството по несъстоятелност е недопустимо образуване на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника с изключение на посочените в т. 1 - т.3, но не е основал на нея решаващия си правен извод за недопустимост на предявения от ДФ „Земеделие“ осъдителен иск. За да се произнесе по допустимостта на иска, въззивният съд е изходил от разпоредбата на чл. 637, ал. 1 ТЗ, предвиждаща, че с откриване на производството по несъстоятелност се спират висящите съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника (с изключение на трудови спорове по парични вземания и на производства с участие на длъжника като ответник, в които съдът е приел за съвместно разглеждане предявен от длъжника насрещен иск или направено от него възражение за прихващане). Във връзка с приложението на чл. 637, ал. 1 ТЗ съдът е съобразил, че като последица от спиране на висящото съдебно (исково) производство ищецът следва да предяви вземането си, предмет на търсената съдебна защита, в производството по несъстоятелност на длъжника в сроковете по чл. 685 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Развитието на спряното производство зависи от резултата от предявяване на вземането, тъй като ако вземането бъде прието в производството по несъстоятелност при условията на чл. 693 ТЗ, исковото производство се прекратява (чл. 637, ал. 2 ТЗ), а ако вземането не бъде включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък по чл. 692 ТЗ, респ. ако бъде включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е направено възражение по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ, исковото производство се възобновява и продължава с участие на синдика и кредитора, съответно и на лицето, подало възражение (чл. 637, ал. 3 ТЗ), като постановеното решение има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността (чл. 637, ал. 4 ТЗ). Въз основа на разпоредбите на чл. 637, ал. 1 вр. ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ТЗ въззивният съд е направил извод, че непредявяването на вземането, предмет на завареното от решението за откриване на производство по несъстоятелност на ответника исково производство, в производството по несъстоятелност лишава ищеца от правен интерес да поддържа иска си, тъй като евентуалното съдебно решение за уважаване на иска няма да има предвиденото в чл. 637, ал. 4 ТЗ установително действие спрямо синдика, длъжника и всички останали кредитори на несъстоятелността и ищецът няма да може да се удовлетвори за вземането си в производството по несъстоятелност (и извън него - с оглед недопустимостта на индивидуално принудително изпълнение). Предвидената в чл. 637, ал. 6 ТЗ забрана за предявяване на искове срещу длъжника след решението за откриване на производство по несъстоятелност е изтъкната като допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че след откриване на производството по несъстоятелност по отношение на длъжника реализирането на правата на кредиторите е подчинено на специалните правила за предявяване на вземания в производството по несъстоятелност. Недопустимостта на иска е мотивирана с липсата на правен интерес вследствие пропуск на ищеца да предяви вземането си в сроковете по чл. 685 и чл. 688, ал. 1 ТЗ в откритото производство по несъстоятелност на ответника - длъжник, а не с разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ (втори въпрос) и с извод за „настъпило материалноправно погасяване на вземането“ (трети въпрос). С оглед мотивите към обжалваното решение поставените от касатора въпроси не могат да се квалифицират като значими за изхода на делото в смисъла, изяснен от ОСГТК на ВКС в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., поради което касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. По отношение на посочените от касатора въпроси не е изпълнено и специфичното за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК допълнително изискване - да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в контекстна на разясненията в т. 4 от цитираното тълкувателно решение. При действието на чл. 290 ГПК е формирана трайна и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, в която е възприето следното правно разрешение, съобразено от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение: Предявеният в заварено от решението по чл. 630 ТЗ производство иск срещу длъжник в открито производство по несъстоятелност е недопустим поради отпадане на правния интерес и погасяване на правото на иск, ако ищецът - кредитор не е предявил претендираното с иска вземане в производството по несъстоятелност в сроковете по чл. 685 и чл. 688, ал. 1 ТЗ; Когато към момента на откриване на производството по несъстоятелност с решение по чл. 630 ТЗ има висящо дело срещу длъжника, което се спира на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ, законодателят обвързва възможността за по-нататъшно развитие на делото с нуждите на производството по несъстоятелност, като за процесуална икономия на производството по чл. 637 ТЗ се отрежда ролята на иск по чл. 694 ТЗ за вземането на ищеца, а запазването на извършените по завареното дело процесуални действия е обвързано с наличието на спор относно вземането след предявяването му в производството по несъстоятелност; При наличие на такъв спор (чл. 637, ал. 3 ТЗ) завареното и спряно на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ производство се възобновява, като решението по него има установително действие спрямо всички участници в несъстоятелността - чл. 637, ал. 4 ТЗ; Постановяването на решение с предвиденото в чл. 637, ал. 4 ТЗ действие е предпоставено от предявяване на спорното вземане в производството по несъстоятелност на длъжника в сроковете по чл. 685 и чл. 688, ал. 1 ТЗ и има смисъл само ако кредиторът (ищец) е участник в производството по несъстоятелност и може да удовлетвори вземането си в него, тъй като индивидуално принудително изпълнение по ГПК е недопустимо (чл. 638 ТЗ); По аргумент от разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ задължително условие за удовлетворяване на кредитора в производството по несъстоятелност е той да е предявил вземането си, за да не бъде то погасено; След като при непредявяване на вземането кредиторът не може да се удовлетвори в производството по несъстоятелност, постановяването на обслужващо това производство решение с установително действие съгласно чл. 637, ал. 4 ТЗ е безпредметно, т. е. кредиторът няма правен интерес от решението и производството по чл. 637 ТЗ подлежи на прекратяване като недопустимо (в този смисъл решение № 53/16.07.2015 г. по т. д. № 3170/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 33/16.09.2014 г. по т. д. № 1025/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 3170/16.07.2015 г. по т. д. № 3170/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 178/22.01.2016 г. по т. д. № 1889/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 13/06.02.2017 г. по т. д. № 3021/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 50010/11.07.2024 г. по т. д. № 1825/2022 г. на ВКС, І т. о., и др.). Съществуващата практика не се нуждае от промяна или осъвременяване съобразно разясненията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а при нейното наличие касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,