Определение № 3526 от 07.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2510/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. В. К., подадена чрез назначения от съда по реда на ЗПрП адв. Г. С., против определение №1412/28.05.2025г. по ч.гр.дело № 1359/ 2025г. на САС, ГО, 14 състав, с което е потвърдено определение №560/ 07.05.2025г. по гр. д. № 229/2025г. на Софийския окръжен съд за връщане на исковата молба на К. и прекратяване на производството по делото, на основание чл.129, ал.3 ГПК. Частният касатор счита, че определението е неправилно и иска отмяната му. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК обосновава допускането му до касационно обжалване с основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като САС нарушил процедурните норми и неправилно приложил материалния закон. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като обсъди доводите на страната и взе предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение. За да се произнесе по предварителния въпрос за допустимостта на касационното обжалване, ВКС съобрази следното: Г. К. е подал искова, с която против Софийския градски съд е предявил иск по чл.2в ЗОДОВ за обезщетяване за неимуществени вреди в размер 500 000 лева, в резултат на нарушение на конкретно посочени разпоредби на ЕКЗПЧ, на ХОПЕС, на ДФЕС, на ДЕС и чл. 5, ал. 4 от КРБ, във връзка с нохд № 4680/2016г. на СГС, НО. Софийският окръжен съд е констатирал нередовност на исковата молба по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 и ал.4 ГПК, както и чл. 128, т. 2 ГПК, поради което с разпореждане от 02.04.2025г. я е оставил без движение и е дал на ищеца указания да посочи изрично и ясно фактите, на които основава исковата си претенция, тоест в какво се изразява твърдяното от него нарушение на Общностното право от действия/бездействия на ответника (индивидуализирани по време, място и начин на извършване); изрично да конкретизира нарушените норми на ПЕС в резултат на това поведение на ответника и начина на нарушаването им; да обоснове предявяването на иска против ответника СГС и изрично посочи дали този съд се е произнесъл като последна инстанция по правния спор, във връзка с който се твърди да е било нарушено ПЕС; да посочи банковата си сметка; да представи попълнена декларация по чл. 83, ал.2 ГПК, както и други документи във връзка с искането за освобождаване от ДТ. Съобщението за разпореждането е получено от назначения от съда по реда на ЗПрП особен представител на ищеца на 17.04.2025г., но в предоставения срок-до 24.04.2025г. (присъствен ден), както и към 07.05.2025г. същите не са изпълнени дори частично. Предвид това Софийският окръжен съд с определение № 560/07.05.2025г. е върнал ИМ и е прекратил производство по делото. К. е обжалвал прекратителното определение и с обжалваното пред ВКС в настоящото производство определение по ч.гр.д. № 1359/2025г. САС е посочил, че действително още с исковата молба ищецът е отправил искане за освобождаване от заплащане на държавна такса, но към нея не е приложена декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, нито други документи в подкрепа на това искане; декларацията може да бъде попълнена само лично от ищеца, който се намира в затвора, поради което е следвало указанията в тази им част да му предадени. Независимо от това, съдът е счел обжалваното пред него определение за правилно, тъй като липсата на доказателства за платена ДТ и декларация по чл.83 ал.2 ГПК не е водещата причина за връщането на ИМ и прекратяване на производството. Ищецът не е уточнил, въпреки предоставената възможност, в какво се състои нарушението на правото на Европейския съюз от страна на ответника, което уточнение би могъл да направи назначеният му особен представител. Само по себе си това е достатъчно основание за прекратяването на исковото производство поради неотстраняване нередовностите на исковата молба, т.е. дори ако бе попълнена декларацията по чл.83 ал.2 ГПК и дори ищецът да бъде освободен от заплащане на ДТ, това не би довело до промяна на крайния резултат, постановен от първа инстанция. Това е така, тъй като след надлежно изпълнение на първата част от указанията, съдът би имал задължението да се произнесе по искането за освобождаване от ДТ. Въззивният съд е посочил, че след като указанията не са изпълнени в рамките на предоставения срок дори частично и при липса на направено искане за продължаване на срока за изпълнението им, правилно ИМ е била върната, а производството - прекратено. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира, че обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол. Въззивният съд е извършил дължимата преценка на дадените от състава на първоинстанционния съд указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба и ги е намерил за законосъобразни, поради което е приел, че неотстраняването им в предоставения от съда срок има за последица и законосъобразното упражняване от първоинстанционния съд на правомощието по чл.129, ал.3 ГПК да върне нередовната молба. По отношение на тези решаващи изводи на въззивния съд правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК и разясненията, дадени в ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС не е поставян. За да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен от въззивния съд в обжалваното определение и е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Освен това жалбоподателят следва да е обосновал и наличието на всяка от допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 ГПК. Тъй като жалбоподателят не е формулирал правен въпрос, разрешен от въззивния съд и обусловил решаващите му правни изводи, само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се разглежда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на която частния касатор се позовава. Предвид изложените съображения, определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО