Определение № 257 от 20.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 2687/2014 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощниците на Т. Г. Т., действащ като [фирма] – [населено място] срещу решение №186 от 26.03.2014 г. на Пловдивски апелативен съд по т.д. №1270/2013 г., В ЧАСТТА, с която е отменено частично първоинстанционното решение № 236 от 13.06.2013 г. по т.д. № 45/2012 г. на ОС-Стара Загора и вместо него е постановено друго, с което отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-гр. София за сумата от 31 413,25 лева-застрахователно обезщетение по имуществена застраховка сключена с полица № 120308019893 за причинени вреди при ПТП на 13.01.2009 на товарен автомобил-влекач, марка „Волво” модел ФХ12 с рег. [рег.номер на МПС], както и този за мораторна лихва в размер на 7 336,89 лева за периода: 14.10.2009 г. - 11.01.2012 г.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма]-гр. София в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не се доказва, страните по делото да са били обвързани от договор по имуществена застраховка „Частично Каско” сключена по застрахователна полица №120308019893 включително срещу риск настъпил извън територията на България. Не се спори, че на 13.01.2009 г. в гр. на територията на Република Италия е настъпило ПТП с участието на застрахованото МПС, като според изслушаното по делото вещо лице по А. и приетото негово заключение вследствие на това са причинени материални вреди на влекача представляващи „тотална загуба”, което е довело до неговото бракуване на 14.10.2009 г.. Според съдебният състав това обстоятелство е в доказателствена тежест на ищеца, който въпреки указанията дадени му по чл.146 ал.2 ГПК в изготвения доклад, не е ангажирал доказателства в тази насока. В решението си, въззивният съд не е обсъдил направеното още в ИМ от страна на ищеца искане да бъде задължен ответникът-застраховател да представи целите застрахователни преписки,за които е пояснил,че в тях следва да се съдържа и добавък към основната полица, който се отнася за действието на застраховката и за вреди, настъпили на територията на РИталия, както и определението на съда в с.з. на 05.10.2012 г. по т.д. 45 /12 на СтЗОС, с което съдът е уважил това искане и фактът,че това задължаване на застрахователя да представи тези доказателства не е изпълнено от негова страна, с оглед евентуалното приложение на чл.190 ал.2 ГПК. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, като обуславящ изхода по спора въпрос се сочи този за задължението на съда при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните. Твърди се, че с пропуска си да стори това, въззивният състав е действал в противоречие със задължителната практика на ВКС- Р № 331/04.07.2011 на ВКС по гр.д. №1649/2010 г. на Четвърто г.о. на ВКС и Р №36/24.03.2014 г. по т.д. №2366/13 на Второ т.о. на ТК. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираният въпрос отговаря на горните критерии и се явяват обуславящ изхода на спора. При произнасянето на съда по този въпрос е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС: посочените две решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, което е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК. От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение и такава следва да се допусне. С оглед изложеното, съдът