Определение № 60649 от 25.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 485/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Л. А. срещу решение №12218 от 02.11.2020г. по т.д.6049/19г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба – ЗК „ Лев инс“,гр. София е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, чрез пълномощника си – адв. А. М. е поддържал основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, като е сочил противоречие с ТРОСНГТК №1/16г.В тази връзка е направено оплакване за неправилност на изводите на състава относно доказването на близостта между пострадалата и ищеца – неин брат. Страната е посочила още, че решението противоречи и на „ задължителна практика на ВКС“, като са цитирани части от мотивите на две решения на ВКС, с които се обосновава основателност на искане пред съставите на ВКС за обезщетяване на морални вреди от смъртта на лица, извън очертания с ППВС № 4/61 и ППВС №5/69 кръг на материалноправно легитимирани да получат такова обезщетение. Страната отново е посочила, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като, според нея, въззивното решение противоречало на тази практика. В хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК са поставени четири въпроса относно критериите, по които следва да се извършва преценката за създадена емоционална и трайна връзка на лица извън очертания с двете постановления на ВС кръг и пострадалия. В заключение е посочено, че решението е неправилно като лаконично са развити оплаквания в тази насока. Други доводи не са развити.. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване. Той е поддържал общо противоречие с тълкувателна и казуална практика на ВКС без да постави правен въпрос, по който да обосновава такова противоречие, тъй като не решението следва да бъде в противоречие с тази практиката, а разрешенията дадени по такъв въпрос. Т.е. не е налице общо основание, което е задължителна предпоставка за преценката за основателност на искането за допускане на решението до касационно обжалване. Дори,обаче и да бъде изведен релевантен въпрос от поставените в подобен контекст въпроси във връзка със сочено основание по чл.280,ал.1, т.3 ГПК, отново липсва твърдяното противоречие с така сочената практика - ТР ОСНГТК № 1 /18г. и другите сочени актове С това твърдение, страната, не обосновава наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради това, че липсва противоречие между изводите, обосновали решаващите мотиви на въззивния съд и приетото с цитираната тълкувателна и казуална практика. Така касаторът, с исковата си молба, е поддържал, че е установена емоционална връзка между брата и сестрата, надхвърляща обичайната, като с касационната жалба е развил разбирането си, че това било доказано по спора, а съставът неправилно приел нейната недоказаност. Въззивният съд, обаче, с оглед фактите, установени по делото изрично е мотивирал недоказаност на тези твърдения.Позовавайки се на цитираната от касатора задължителна практика, е приел, че за да е налице, основание да бъде приложено изключението, с оглед очертания от ППВС № 4/61 и ППВС№5/69 кръг лица, които следва да бъдат обезщетени, следва да бъдат доказани от ищеца отношения извън обичайните отношения в семейството, считани за традиционни за българското общество- отношенията на обич и привързаност между братя и сестри. Изключение, според даденото от ОС НГТК разрешение е само в хипотези, при които поради конкретни житейски обстоятелства тази привързаност е надхвърлила обичайните си рамки на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост и поради това е довела при смъртта на сестрата до морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за съответната родствена връзка. В конкретния случай, е приел съставът, с оглед тези разрешения, всички установени факти обосновават, че отношенията между ищеца и пострадалата негова сестра съставляват обичайните отношения между братя и сестри, израснали в едно и също семейство, впоследствие създали свои семейства, но запазили взаимното уважение и близост и не са израз на такава дълбока връзка, установяваща изключението, определящо ищеца като лице извън кръга на очертан от двете цитирани постановления на Пленума на ВС. Следователно, като е приел, липса на доказаност за връзка между ищеца и починалата,надхвърляща нормалните отношения на привързаност между братя и сестри, съдът не е постановил акта си в противоречие с разгледаната задължителна практика на ВКС. Същото е онносимо и за цитираната казуална практика на този съд, тъй като тя е по приложението на разгледаните тълкувателните разрешения, като третира определена установеност на факти, които в разглеждания случай, въззивният състав е мотивирал като недоказани. Наличието на тази практика изключва приложението на соченото от страната основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК дори и да се приеме, че някой от множеството поставени по това основание въпроси е релевантен. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд.