Определение № 50475 от 17.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1422/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Етажната собственост на сграда „П. П.“, к. к. „С. д.“, [населено място], представлявана от В. З. Б. чрез адв. Е. М., е обжалвала въззивното решение № 104 от 12.11.2021 г., постановено по гр. д. № 251/2021 г. на Варненския апелативен съд в частта, в която е потвърдено отхвърлителното решение на Варненския окръжен съд № 1702 от 19.09.2019 г. по гр. д. № 283/2017 г. по предявените искове срещу „П. П. В.“ Е. с правно основание чл. 109 ЗС. Въззивното решение е постановено при допуснато на основание чл. 23, ал. 5 ЗУЕС участие на „Ю. България“ АД като правоприемник на „Банка П. България“ АД, предвид обстоятелството, че в нейна полза е била учредена договорна ипотека от ответника върху процесните помещения, които са ѝ възложени при публична продан като самостоятелни обекти на собственост. В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че е налице произнасяне в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за релевантния момент на противоправно поведение, като предпоставка за уважаване на негаторния иск, в която връзка се цитират решение № 340 от 25.V.1994 г. на ВС по гр. д. № 918/93 г., IV г. о. и решение № 291 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 629/2009 г., I г. о. - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Отделно от това касаторът се позовава на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, обоснована с довод за допуснато противоречие с императивни правни норми на ЗС и ЗУЕС, регламентиращи статута, режима на ползване и защитата на общите части на сграда в режим на етажна собственост. Касаторът поддържа, че преустановяването на вредните действия от страна на ответника не е основание за отхвърляне на исковете, след като противоправното състояние е било налице при тяхното предявяване. Ответникът „П. П. В.“ Е., чрез процесуалния представител адв. Б. С., изразява становище, че решението на въззивния съд е съобразено с практиката на ВКС по чл. 109 ЗС, като цитираните решения по чл. 290 ГПК са неотносими към конкретния правен спор. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд, непопадащ в обхвата на изключенията по чл. 280, ал. 3 ГПК поради предмета на делото – иск за собственост. Производството пред въззивния съд се е развило след постановено решение на ВКС, І г.о. № 63 от 25.05.2021 г. по гр. д. № 3196/2020 г., с което е отменено първоначално постановеното въззивно решение № 62 от 16.06.2020 г. по гр. д. № 651/2019 г. на Варненски апелативен съд и делото е върнато на друг състав за ново разглеждане. Във връзка с дадените указания на касационната инстанция при повторното разглеждане на делото въззивният съд е приел уточнения на исковата молба от ищеца и е изслушал съдебно-техническа експертиза. С въззивното решение в обжалваната пред ВКС част Варненският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд № 1702 от 19.09.2019 г. по гр. д. № 283/2017 г., с което е отхвърлен иска, предявен на основание чл.109 ЗС от Етажната собственост на сграда „П. П.“, к. к. „С. д.“, [населено място] против „П. П. В.“ Е. за преустановяване на действията на ответника, с които се възпрепятства достъпът на собствениците в етажната собственост до главния вход и сервизните помещения на партерния етаж –кота(кота +2,19): в сградата с идентификатор ..... построена в УПИ I-....., ..... с площ от 8 483 кв.м. в кв. 1 по плана на [населено място], представляващ ПИ с идентификатор .....: рецепция с бюро за обмяна на валута, трезор, битова стая със санитарен възел, стая за обработка на документи,шеф - рецепция, стая за багаж, четири санитарни помещения, измервателни и контролни уреди (табла) и трафопост в сутеренния етаж. Въззивният съд е приел, че ответникът създава пречки за ползването на обособения трафопост в първи /сутеренен/ етаж, означен в кадастралната карта като самостоятелен обект с идентификатор ....., представляващ обща част на сградата по предназначение, както и на достъпа до намиращите се на партерния етаж фоайета и сервизни помещения. Тези помещения, макар да са нанесени в кадастралната карта като самостоятелен обект с идентификатор ....., представляват общи части по предназначение, тъй като обслужват цялата сграда. Помещенията са проектирани и предвидени като общи части при изграждането на сградата. Не са извършвани по-късни преустройства или промяна в предназначението на вече построената сграда след въвеждането ѝ в експлоатация, нито присъединяване на общи части от сградата към някой от останалите самостоятелни обекти в нея. Въз основа на свидетелските показания съдът е приел, че входовете към тях в момента са свободни, свободно е и преминаването през фоайетата към стълбищата и асансьорите за жилищните етажи. Заключен е само входът към лоби-бара, но той е извън предмета на претенцията. При тези фактически констатации, въззивният съд е приел, че за тези помещения предявеният негаторен иск е неоснователен, защото не е доказано препятстване упражняването на правото на собственост към момента на постановяване на решението и е потвърдил в тази част отхвърлителното първоинстанционно решение. По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: По поставения от касатора правен въпрос за релевантния момент на противоправно поведение, като предпоставка за уважаване на негаторния иск, за който се поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, не се установява противоречие с цитираните в изложението решение № 340 от 25.V.1994 г. на ВС по гр. д. № 918/93 г., IV г. о. и решение № 291 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 629/2009 г., I г. о. В първото решение е прието, че пасивно легитимирано по негаторния иск е това лице, което макар и неизвършило нарушението, поддържа противоправното състояние към момента на предявяване на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС. Касае се за спор, при който ищецът твърди да е премахнато съществувало вътрешно стълбище, което е свързвало приземния магазин и жилищния етаж, което пречи на упражняване правото му на собственост, доколкото ограничава достъпа към жилището му, а от друга страна, ответникът като реституиран собственик на магазина независимо от обстоятелството, че това стълбище евентуално е премахнато от предишния собственик, ще следва да отговаря по негаторния иск за възстановяване на правомерното състояние и преустановяване на смущаващото въздействие върху вещта, собственост на ищеца. По настоящото дело решаващият извод за отхвърляне на иска не е основан на разбирането, че не ответникът, а друго лице е извършило действия, с които препятства достъпът на ищеца до общите части на сградата. Съдът е приел, че в момента главният вход, както и достъпът до намиращите се помещения в партерния етаж на сградата са свободни т.е. не се възпрепятства от ответника упражняването на правото на собственост на ищеца по отношение на тези общи части. Във второто цитирано от касатора решение е прието, че искът по чл. 109 ЗС дава правна защита на собственика срещу всяко трето лице, извършващо неправомерни действия, с които се смущава, ограничава или пречи за осъществяване на правото на собственост необезпокоявано и в пълен обем. Основание за защита се поражда и при състояние, от което възниква опасност от бъдещо вредно въздействие върху вещта. Наведените в исковата молба твърдения в конкретния случай са за създадени пречки и смущения при ползването на общи части на сградата, изразяващи се в заключване и непредоставяне на ключ до тях. Съдът е сезиран с искане за осъждане на ответника да преустанови тези действия по отношение на собствениците на самостоятелни обекти в сградата. Не се твърди и няма искане за премахване на такова състояние, от което да възниква опасност от бъдещо вредно въздействие върху вещта. Съгласно практиката на ВКС / решение № 62 от 01.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 339/2015 г., II г. о. /разпоредбата на чл.109 ЗС изисква за уважаване на негаторния иск установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от това действие. В случая въззивният съд не е направил решаващ извод в противоречие с тази практика, а я е съобразил като е отхвърлил иска по съображения, че пречките за ползване на общите части не съществяват в рамките на висящия процес. Д. на касатора за необоснованост на този извод на въззивния съд касае правилността на решението, която не се проверява в производството по чл.288 ГПК. Не са налице основания за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2 предл. трето ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение. Това основание предполага само от мотивите да бъде установим особено тежък порок на решението поради грубо нарушение на закона и принципите на гражданския процес или явна необоснованост на решението. В случая такива пороци не могат да се изведат от мотивите на въззивното решение. Въззивният съд се е произнесъл съобразно дадените указания на ВКС в отменителното му решение по чл. 293, ал. 3 ГПК, като не се констатира да са допуснати такива нарушения при повторното разглеждане на делото, които да обосновават извод за наличие на посочения квалифициран състав на неправилност. Мотивите на съда са последователни и логични, законът не е приложен в неговия обратен смисъл и не се установяват нарушения на правилата на формалната логика. По изложените съображения, поради отсъствие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, постъпилата касационна жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. При този изход на делото, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, ответникът има право на поисканите с отговора на касационната жалба разноски в размер на 2 000 лв., която сума е заплатена изцяло в брой, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 18.02.2022 г. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение