Определение № 5673 от 04.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3068/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Институт по философия и социология, чрез адв. П. против решение № 1530/14.03.2025 г. по в.гр.д. № 11619/2023 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № 13106 от 26.07.2023 г., постановено от Софийски районен съд по гр.д. № 19052/2023 г., са уважени предявените от В. Д. П. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 КТ – за признаване на уволнението, извършено с едномесечно предизвестие, обективирано в уведомление ЛС-05-10/17.01.2023 г., връчено на 18.01.2023 г., на основание чл. 328, ал.1, т.10, предл.2 КТ, за незаконно и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „доцент“ в Институт по философия и социология. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон относно момента, към който се преценява законосъобразността на уволнение, извършено с предизвестие и допуснати съществени нарушения на процесуалния закон с довод, че въззивният съд е допуснал нарушение на принципа на диспозитивното начало, като се е произнесъл по ненаведени в исковата молба основания за незаконност на уволнението– основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните въпроси: 1/ Към кой момент следва да се прецени дали е налице визираната в разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10, предл.2 КТ предпоставка – към момента на връчване на предизвестието или към момента на прекратяване на трудовото правоотношение и 2/ Може ли съдът да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл.344, ал.1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. По първия повдигнат въпрос се твърди, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на съдебната практика на ВКС, обективирана в решения по гр.д. № 1010/1994 г. III г.о., по гр.д. № 2404/2008 г. на I г.о. и по гр.д. № 82/2012 г. на IV г.о., а по втория въпрос – на решения по гр.д. № 4553/2015 г. на IV г.о., по гр.д. № 7025/2013 г. на II г.о., по гр.д. № 1497/2013 г. на I г.о. и по гр.д. № 1008/2012 г. на IV г.о. От насрещната страна – В. Д. П. е депозиран отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и че изложените от касатора доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопризводствените правила, са неоснователни. За да потвърди решението на първата инстанция, с което предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 КТ са уважени, въззивният съд на основание чл.272 ГПК е препратил съм мотивите, изложени от първата инстанция, като е разгледал оплакванията във въззивната жалба на ответника за нарушение на диспозитивното начало и на материабния закон, като е приел, че последните са неоснователни по следните съображения: Видно от исковата молба, ищецът е изложил освен твърдения, че към датата на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото му правоотношение, не е било налице основанието на пред.1 на чл.328, ал.1, т.10 КТ-„придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“, които твърдения са ирелевантни с оглед основанието на което е прекратено трудовото му правоотношение, така и изрични твърдения, че към датата на връчване на предизвестието, той не е навършил 65 години, поради което правилно първоинстанционият съд е направил преценка за законността на уволнението, обсъждайки обстоятелството дали към момента на получаване на предизвестието, ищецът е навършил 65 годишна възраст. За безспорно установени по делото са приети следните обстоятелства: че предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10, предл.2 КТ, обективирано в уведомление ЛС-05-10/17.01.2023 г., е връчено на 18.01.2023 г., както и че към тази дата ищецът не е имал навършени 65 години, както и обстоятелството, че на 20.02.2023 г. му е връчена последваща заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.10 КТ поради „придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“, като по отношение на последната е приел, че същата има само констативен характер. Приел е, че основният спорен между страните въпрос е към кой момент следва да се прецени дали е налице основанието на чл.328, ал.1, т.10, предл.2 КТ – към момента на връчване на предизвестието или към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. При съобразяване на трайната практика на ВКС по този въпрос /решения по гр.д. № 1793/2020 г. на IV г.о., по гр.д. № 944/2011 г. на IV г.о. и по гр.д. № 1242/2011 г. на III г.о./, въззивният съд е приел, че когато трудовото правоотношение се прекратява чрез отправяне на предизвестие, правнорелевантният момент, към който следва да се извърши преценката за законосъобразност на изявлението за прекратяване на трудовия договор, е датата на връчване на предизвестието. Доколкото към момента на връчване на предизвестието, ищецът не е бил навършил изискуемата 65 годишна възраст, въззивният съд е приел, че извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10, предл.2 КТ, се явява незаконосъобразно. При така изложените от въззивния съд решаващи мотиви по спора, повдигнатите от касатора въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, не обуславят допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните: Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл.280, ал.1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т.е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Настоящият състав на ВКС намира, че повдигнатите въпроси са решаващо произнесени от въззивния съд, т.е. отговарят на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, но по тях не се разкрива сочения допълнителен критерий – противоречие с практиката на ВКС. Трайната съдебната практика на ВКС последователно приема, че релевантното основание за прекратяване на трудовото правоотношение е това, което е посочено в предизвестието, а не това което евентуално е записано в последващата заповед за прекратяване, която има само констативен характер, както и че законосъобразността на уволнението, извършено с предизвестие, се преценява към момента на връчване на предизвестието. Всички последващи действия, вкл. издаването на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, имат само декларативен характер и не влияят върху законосъобразността на уволнението. Моментът на изтичане на срока на предизвестието е релевантен единствено за настъпване на прекратителния ефект, но не и за преценката на законосъобразността на упражненото право на уволнение. Безспорно, в миналото в практиката на ВКС /цитираните от касатора решения, както и други, застъпващи различно становище – по гр.д. № 788/2009 г., по гр.д.№ 650/2009 г./ е съществувала известна неяснота относно момента на преценка на законосъобразността на уволнението, извършено с предизвестие, но тя е преодоляна с постановени впоследствие решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК, в които еднозначно се приема, че законосъобразността на уволнението, извършено с предизвестие, се преценява към момента на връчване на предизвестието. В този смисъл са решения по гр.д. № 3012/2016 г. на IV г.о., по гр.д. № 5006/16 г. на IV г.о., гр.д. № 1793/2020 г. на IV г.о., по гр.д. № 1222/2015 г. на IV г.о., по гр.д. № 3860/2024 г. на III г.о. на ВКС, според които при прекратяване на трудовия договор с предизвестие, правнорелевантният момент, към който следва да се извърши контролът на съда относно законосъобразността на изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение, е датата на връчване на предизвестието. Това е моментът, в който работодателят упражнява потестативното си право за прекратяване на трудовия договор, а самото прекратяване настъпва с изтичането на срока на предизвестието, без да са необходими допълнителни действия от страните. В тези актове се прави ясно разграничение между момента, в който работодателят упражнява правото си да прекрати трудовото правоотношение /връчване на предизвестието/ и моментът, в който настъпва прекратителният ефект /изтичане на срока на предизвестието/ и се приема, че закосъобразността на уволнението се преценява към момента на упражняване на правото, а не към момента на настъпване на прекратителния ефект. Вторият въпрос е обусловен от доводите на касатора, че ищецът не е оспорил законността на уволнението, извършено на основание чл.328, ал.1, т.10, предл.2 КТ, което твърдение се опровергава от съдържанието на исковата молба – стр.4, където е изложено изрично твърдението, че към датата на връчване на предизвестието – 18.01.2023 г., цитираното в него основание – чл.328, ал.1, т.10, предл.2 КТ, състоящо се в навършване 65 години, не е налице. Именно при съобразяване на горното, въззивният съд е намерил за неоснователно заявеното в жалбата възражение за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на диспозитивното начало. Липсата на допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по повдигнатите въпроси, обуславя извод за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,