Определение № 471 от 18.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 1966/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на В. И. Г. против определение № 201 от 16.04.2020 г., постановено по в.ч.т.д. № 15/2020 г. по описа на Варненски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд, е потвърдил определение № 3461 от 30.09.2019 г., постановено по т.д. № 559/2019 г. на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по предявения от частния касатор иск за прогласяване нищожността на договор за учредяване на ипотека, поради липса на основание, изразяващо се в твърдяна нищожност на договор за предоставяне на банков кредит № 014OD-R-000062/20.08.08 г.,изведена от неизвестност за размера на вземането, тъй като не е посочен размера на лихвата. За да постанови този резултат, въззивният съд е посочил, че не е било спорно между страните, че преди предявяване на иска, ипотекираният имот бил възложен на кредитора след проведена публична продан, постановлението за възлагане е влязло в сила и ипотеката е заличена на основание чл.175,ал.1 ЗЗД, като имотът впоследствие бил продаден на трето лице. Решаващият извод, обусловил потвърждаване на прекратителното определение на първостепенния съд, бил именно заличаването на ипотеката съобразно чл. 175, ал. 1 ЗЗД. С оглед това, въззивният състав е приел още, че едно успешно провеждане на иска за нищожност на ипотеката не би могъл да защити евентуалното нарушено право на собственост на ищцата, нито в производството по предявения по чл. 108 ЗС иск срещу последващия приобретател на имота, нито в производството по предявения по чл. 496, ал. 3, пред. 2 ГПК иск. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният касационен жалбоподател Г. е поддържала основание по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Този довод е подкрепила с буквалното възпроизвеждане на оплакванията, изложени в частната касационна жалба, обективиращи разбирането на страната по съществото на процесуалноправния спор. Поставила е въпросите: „1. Ищецът има ли правен интерес от защита чрез установителен иск във всички случаи, при които нищожна или относително недействителна сделка смущава правното му положение?“ – в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед твърдяно противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 195/17.04.2009 г. по ч.гр.д. № 206/2009 г. на III гр.о. на ВКС; и 2. „След погасяването на ипотеката, поради извършване на публична продан пречка ли е за предявяване на иск за прогласяване нищожност на договор за ипотека?“ Този въпрос е поставен с оглед основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което е изведено от касатора с оглед оплакването й за неправилност на акта в контекста на разбирането й за ощетяване правата на ипотекарните длъжници. Други доводи не са развити. Частният касатор Г. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 и 2 ГПК. Тя е поддържала първо основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК, тъй като касаторът не е развила каквито и да било съображения по него,с оглед разгледаните хипотези, а буквалното възпроизвеждане на оплакванията от касационната жалба налага извод, че са поддържани доводи за неправилност, а не за очевидна неправилност. Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания - правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. С оглед това, поставеният от частния касатор Г. първи въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като същият е формулиран общо и не е съобразен с конкретния решаващ извод на двете инстанции, обусловил прекратяване на делото. Съставите, както на Апелативен, така и на Окръжен съд Варна са се позовали на заличаването на ипотеката, предмет на исковото производство, което прави поддържаният от страната въпрос ирелевантен. По отношение на втория въпрос не са развити доводи във връзка със соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да е налице това основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009 г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване текста на основанието, нито разбирането на страната по въпроса, с оглед защитната й теза, нито оплакванията за неправилност на акта, които по принцип са ирелевантни към основанията за допускане на касационно обжалване. Следователно, при така депозираното изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение