Определение № 1100 от 12.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2514/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, сега Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния представител инспектор И., против въззивно решение № 222/27.02.2023г. по в.гр.д. № 831/21г. по описа на САС, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от КПКОНПИ срещу П. И. В. и „ЕВРО ДИВИДЕНТ ИНВЕСТ” ЕООД искове с правно основание чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане в полза на държавата от патримониума на П. И. В. и „ЕВРО ДИВИДЕНТ ИНВЕСТ” ЕООД на основание чл. 62 и чл. 63, ал. 1 и чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.), респ. по чл. 66, ал. 2, във вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.), на следното имущество на обща стойност от 963946,20 лв.: I) от П. И. В.: 1) сума в размер на 14868,63 лв. - равностойността на „платената сума за уравняване на дялове по договор за доброволна делба на идеални части от недвижим имот, сключен през 2010 г. между П. И. В. и брат му В. И. В.” и 2) сума в размер на 500 лв. – внесена сума от трето лице по разплащателна сметка в лева с IBAN [банкова сметка] в „Първа инвестиционна банка” АД и II) от „ЕВРО ДИВИДЕНТ ИНВЕСТ” ЕООД: сумата от 485000 евро (с левова равностойност от 948577,55 лв.), представляваща получен превод по сметка в евро с IBAN [банкова сметка], открита в „Алфа Банк” АД на 14.12.2015 г., с нов IBAN [банкова сметка] в „Юробанк България” АД. Касаторът иска отмяна на решението, което счита постановено в нарушение на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, в контекста на оплакването за неправилност на приетото, че сумите не подлежат на отнемане, се поставят в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК следните въпроси: 1/ „Следва ли да се изследва законността на източниците за придобиване на имуществото преди да се определи „ значителното несъответствие“ по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, респ. §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ ?“ 2/ „Представляват ли незаконно придобито имущество внесените по банкови сметки на проверяваното лице парични суми, за които не е установено законно основание за получаването им?“ 3/ „Възможно ли е да се приемат за безспорен доход внесените от трети лица суми по банкови сметки на проверяваното лице, без да бъде изследвано имущественото състояние на тези трети лица, с оглед установяване или не на законността на източника на тези суми и основанието за получаването им?“ 4/ „При определяне на значителното несъответствие по смисъла на ЗОПДНПИ /отм./, респ. ЗПКОНПИ, следва ли да се съпостави само наличното към края на проверявания период имущество или следва да бъде съпоставено имущество за целия проверяван период?“ 5/ “Сумата за присъдено обезщетение по чл. 55, ал.1 ЗЗД по т.д.№ 77/2020г. по описа на ОС Видин, решение № 17/14.05.2021г. /неприсъствено/ с ищец „Ай Ди Ай“ КДА и ответник „ Евро Дивидент Инвест“ ЕООД идентична ли е (предвид на това, че парите са заместими вещи) със сумата, предмет на отнемане в полза на държавата (доказана по безспорен начин, че е притежание на ответното дружество и е в неговия патримониум) ?“ 6/ „Може ли постановеното по т.д.№ 77/20г. на ОС Видин решение № 17/14.05.2021г. /неприсъствено/ с ищец „Ай Ди Ай“ КДА и ответник „ Евро Дивидент Инвест“ ЕООД с правно основание чл. 55, ал.1 33Д да се ползва със СПН в настоящия процес ?“ Ответниците П. И. В. и „ЕВРО ДИВИДЕНТ ИНВЕСТ” ЕООД не са депозирали отговор по чл. 287, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд намира касационната жалба за допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване приема следното: За да отхвърли исковите претенции въззивният съд е приел следното: Всички приходи на ответника за проверявания период са в размер общо на сумата от 89945,32 лв. ( тук е включена и сумата 500 лева -банков превод от трето лице, като тази сума впоследствие е изтеглена на каса). Нетните доходи по смисъла на §1, т.5 от ДР на закона възлизат на положителна величина от 15179,60 лв. (89945,32 лв. приход - 74765,72 лв. обичайни и извънредни разходи). Имуществото на проверяваното лице по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на закона е на стойност, както следва: 1) 22900 лв., представляваща стойността на придобитите 1/2 ид. част от апартамента и масивния гараж въз основа на договора за делба на придобитата по наследство имущество, сключен на 30.09.2010 г. с брата на проверяваното лице (по пазарна стойност на тези имоти към момента на тяхното придобиване – съгласно приетата от САС като компетентно изготвена и неоспорена от страните СОЕ); 2) 2 лв. – стойността на придобитите дружествени дялове от проверяваното лице и 3) 948577,55 лв. (левова равностойност на 485000 евро), постъпили по банковата сметка на ответното търговско дружество и налични към подаване на исковата молба. Сумата 14868,63 лв., представляваща равностойността на „платената сума за уравняване на дялове по договор за доброволна делба на идеални части от недвижим имот, сключен през 2010 г. между П. И. В. и брат му В. И. В.”, представлява разход за придобиване на вещни права, а не имущество по смисъла на специалния закон. При така приетите за установени правнорелевантни факти въззивният съд е достигнал до фактическия извод, че е налице превишаване по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на закона на придобитото през проверявания период имущество (971479,55 лв.) и нетния доход (15179,60 лв.), като несъответствието между имуществото по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на закона и нетния доход по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на закона е 956299,95 лв., поради което то е значително (над 150000 лв.). Въпреки, че ищецът е установил наличието на значително несъответствие, съдът е намерил конститутивните искове за изцяло неоснователни, тъй като е останало недоказано, че исковите суми са годен предмет на отнемане в полза на държавата, а именно че те представляват имущество по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на закона, във вр. с чл. 62 от закона, което да принадлежи на ответниците. Този решаващ извод на въззивния съд е обоснован по следния начин: Целта на закона, изяснена в чл. 1, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.), е насочена към лишаване на проверяваното лице от материалните активи, придобити с незаконни средства. За да бъде постигната тази цел, на отнемане подлежат само имуществени блага, които са налични към края на проверявания период (включително наличните парични средства по банковите сметки). Когато са прехвърлени на свързан с проверяваното лице по смисъла на чл. 65 от закона правен субект, те се отнемат от това лице, а в случай че имущественото благо не е налично или е отчуждено възмездно в полза на трети добросъвестни лица - с аргумент от обратното основание от чл. 64, т. 2 от закона, се отнема паричната му равностойност - арг. чл. 72 от закона. Съгласно чл. 70 от закона в случаите, когато незаконно придобитото имущество е било частично или изцяло преобразувано в друго имущество, на отнемане подлежи преобразуваното имущество. На основание чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.), т. е. по гражданскоправен ред не може да бъде отнет доход, респ. разход, а имущество (което е незаконно придобито). Незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през изследвания период, което обаче е налично в края на този период. Не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в края на изследвания период, тъй като не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период. Паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл. 63, чл. 64, чл. 65, чл. 66 и чл. 67 от ЗОПДНПИ (отм.), не попадат в предметния обхват на чл. 62 и чл. 63, ал. 2 от закона и не подлежат на отнемане. В тази връзка, не подлежат на отнемане в полза на държавата от проверяваното лице следните суми: 1) 14868,63 лв., представляваща равностойността на „платената сума за уравняване на дялове по договор за доброволна делба на идеални части от недвижим имот, сключен през 2010 г. между П. И. В. и брат му В. И. В.” и 2) сума в размер на 500 лв. – внесена сума от трето лице по разплащателна сметка в лева с IBAN [банкова сметка] от „Първа инвестиционна банка” АД, изтеглена на 07.03.2012г. По отношение на сумата от 485000 евро (с левова равностойност от 948577,55 лв.), представляваща получен превод по сметка в евро с IBAN [банкова сметка], открита в „Алфа Банк” АД на 14.12.2015 г., с нов IBAN [банкова сметка] в „Юробанк България” АД, налична към момента на предявяване на исковата молба, въззивният съд е приел, че тя е „придобита” без правно основание (годен юридически факт по смисъла на чл. 55 и сл. ЗЗД), поради което в икономическия смисъл не е притежание на „Евро Дивидент Инвест“ ЕООД – макар и да е постъпила по негова банкова сметка. Този извод е направен при зачитане на СПН на влязлото в сила на 14.05.2021 г. решение № 17/14.05.2021 г., постановено по т. д. № 77/2020 г. по описа на ОС-гр. Видин, ТК ( с което ответникът „Евро дивидент инвест” ЕООД е осъден да възстанови незаконно постъпилата в неговата банкова сметка, но „чужда” сума по иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, предявен от командитно дружество с акции „Ай Ди Ай”), според която сумата 485000 евро е с доказан „чужд” произход (принадлежи на трето лице). По тази причина въззивният съд е приел, че и това имуществено благо не подлежи на отнемане в полза на държавата. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Първите три въпроса нямат обуславящ характер. В съответствие с константната съдебна практика, въззивният съд е изяснил в мотивите си, че по реда на ЗОПДНПИ /отм./ и ЗПКОНПИ не се отнема конкретна облага /доход/ приход, а незаконно имущество - това, за което не е установен законен източник на доходи, което е налично към датата на проверката и може да формира стойността на „значителното несъответствие” по смисъла на ДР на закона, като изводът за незаконност на получен доход може да се направи едва след крайния извод, че е налице незаконно придобито имущество поради наличието на значително несъответствие. Съблюдавайки така изясненото, въззивният съд е включил сумата 500 лева в доходите на ответника, а сумата 485 000 евро - в имуществото по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на закона. Така и двете суми са отчетени при формиране на извода за наличие на „значително несъответствие“ по на § 1, т. 7 от ДР на закона. Причината сумата 485 000 евро да не бъде отнета е, че тя не принадлежи на проверяваното лице или на контролиран от него правен субект. Причината сумата 500 лева да не бъде отнета е, че тя не е била налична в края на проверявания период. Или и в двата случая въпросът законно ли са придобити тези суми няма връзка с крайния извод за неоснователност на исковете и съответно не е обсъждан от въззивния съд. Четвъртият въпрос е получил с обжалваното решение отговор, който е изцяло в съответствие с разрешението по т.1 на Тълкувателно решение № 4/18.05.2023г. по т.д.№ 4/2021г.на ОСГК на ВКС, съгласно което: „Не представляват „имущество“, по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне на размера на несъответствието, съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“. Петият и шестият въпрос са фактически ( касаят правилното възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд), а не правни, поради което не покриват общия селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК. В обобщение, няма основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и настоящият състав на ВКС, ІІІ ГО