Определение № 331 от 14.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12180/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Й. В. с адрес: гр. Плевен, [улица], [адрес] против Определение № 4176 от 03.12.2024г., постановено по административно дело № 989/ 2024г. по описа на Административен съд Плевен (АС- Плевен), с което е оставена без разглеждане жалбата, подадена против Решение №435 от 28.11.2024г. на Общински съвет Плевен и е оставено без разглеждане искането, за спиране на допуснатото на основание чл.60, ал.1 от АПК предварително изпълнение на същото решение. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Оспорва се изводът на съда, че решението на общинския съвет не представлява административен акт, като излага аргументи в обратна насока. Ответната страна- Общински съвет- Плевен в писмено възражение, подадено от адвокат В. Иванов от ПАК в срока по чл. 232 АПК оспорва като неоснователна частната жалба. Моли да се остави в сила като правилно, законосъобразно и обосновано обжалваното определение. Претендира разноски по делото. Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Административен съд- Плевен е сезиран с жалба, подадена от Д. Й. В. против Решение № 435 от 28.11.2024г. на Общински съвет Плевен, с което е освободена от длъжност като управител на „Паркстрой“ ЕООД, не е освободена от отговорност и на основание чл.60, ал.1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на решението. В жалбата са изразени доводи за неговата незаконосъобразност. В резултат с обжалвания съдебен акт подадената жалба е била оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. Административният съд е приел, че с Решение № 435, прието с Протокол № 20/ 28.11.2024г. на заседание на Общински съвет- Плевен, проведено на 28.11.2024г., на основание чл.137, ал.1, т.5 от Търговския закон (ТЗ), чл.21, ал.1, т.23, във връзка с чл.21, ал.2 от ЗМСМА и чл.26, т.6 от Наредба №8 на Общински съвет Плевен за реда за учредяване и упражняване правата на общината в публични предприятия и търговски дружества с общинско участие в капитала, е освободена от длъжността управител на „Паркстрой“ ЕООД Д. Й. В., поради избор на нов управител и В., не е освободена от отговорност. Изложил е съображения, че това решение на общинския съвет, не е административен акт и не подлежи на контрол за законосъобразност по реда на АПК. Касаело се за гражданско мандатно правоотношение, при което актовете, които общинският съвет издава във връзка с договора не са административни актове, а са изявления на органа на управление, които обвързват съответното общинско предприятие, като страна по договор. Предвид това на основание чл. 159, т. 1 АПК, жалбата е била оставена без разглеждане, а производството по делото- прекратено. Определението на административния съд е ПРАВИЛНО. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение при правилно приложение на закона във връзка със спорните по делото въпроси относно характера на акта, който се оспорва. Съгласно чл. 140 от Конституцията на Република България и чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) общината е юридическо лице и има право на своя собственост. В правомощията на общинските съвети като органи на местно самоуправление по чл. 21, ал. 1, т. 9 ЗМСМА се включва приемането на решения по създаване, преобразуване и прекратяване на търговски дружества с общинско имущество и определяне на представители в тях. В случая решението е взето в изпълнение на правомощието на съвета по чл. 21, ал. 1, т. 9 ЗМСМА, има гражданскоправен характер и се регулира от Търговския закон. Правомощията, които притежава общината по отношение на това дружество се осъществяват чрез Общинския съвет и са такива на едноличен собственик на капитала по смисъла на чл. 147, ал. 2 ТЗ. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ последният има право да избира управител на дружеството и да определя възнаграждението му. Това негово волеизявление не е административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, приет в изпълнение на правомощия, като орган на изпълнителната власт. АС Плевен правилно е констатирал наличието на отрицателна процесуална предпоставка- липса на годен за оспорване по съдебен ред административен акт. Правилно съдът е оставил в сила и разпореждането за предварително изпълнение. Частната жалба не съдържа оплаквания срещу определението в тази му част. Съдът, като е потвърдил това волеизявление на общинския съвет, поради неговия характер и последици, и в тази част е постановил правилно определение. Налице е абсолютна пречка за съществуване правото на оспорване, поради което настоящият състав на Върховния административен съд, намира частната жалба за неоснователна, поради което обжалваното определение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,