Определение № 134 от 30.08.2011 г. на ВКС по н. д. № 2146/2011 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл.44, ал.1 НПК по повдигнат спор за подсъдност от Окръжен съд- гр.Велико Търново. В писменото си становище прокурорът от ВКП предлага искането да бъде уважено с оглед промяната на обстоятелствата, настъпили след постановяване на съдебния акт по НЧД №1820/2011 г. по описа на ВКС, НК, І Наказателно отделение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото и становището на прокурора, намира искането за неоснователно по следните съображения: Пред Окръжен съд- гр.Плевен е било образувано НОХД №253/2006 г. срещу подсъдимите Г. П., К. А., Методи Мавров, А. Ю. и Б. М.. С определение от 07.12.2006 г. е било прекратено съдебното производство по делото и то е било изпратено в Окръжен съд- гр.В.Търново. С разпореждане на съдията- докладчик от 13.06.2006 г. е делото е било върнато на ОС- гр.Плевен. С разпореждане на съдията- докладчик от 20.12.2006 г. е бил повдигнат спор за подсъдност. С определение, постановено по ЧНД №1090/2006 г., ВКС на основание чл.43, т.1 НПК е изпратил делото за разглеждане в ОС- гр.Велико Търново. След смяната на подсъдността е било образувано НОХД №80/2006 г. по описа на Окръжен съд- гр.Велико Търново, което е приключило с постановена на 16.02.2010 г. присъда. С решение №242 на Апелативен съд- гр.Велико Търново от 28.09.2010 г., постановена по ВНОХД №140/2010 г. атакуваната присъда е била отменена и делото е било върнато за ново разглеждане на прокурора. На 07.03.2011 г. държавното обвинение е внесло в Окръжен съд- гр.Плевен нов обвинителен акт, въз основа на който е било образувано НОХД №230/2011 г. по описа на същия съд. С разпореждане от 10.03.2011 г. на съдията- докладчик образуваното съдебно производство е било прекратено и делото е било изпратено на Окръжен съд- гр.Велико Търново. В Окръжен съд- гр.Велико Търново е било образувано ВНОХД №208/2011 г., което с разпореждане от 06.04.2011 г. на съдията- докладчик е било прекратено и е бил повдигнат спор за подсъдност. С определение №82 от 17.05.2011 г., постановено по НЧД №1467/2011 г. ВКС, Второ наказателно отделение е изпратил делото за разглеждане в Окръжен съд-гр.Плевен. В Окръжен съд- гр.Плевен е било образувано НОХД №533/2011 г., което с определение на съдията- докладчик от 01.06.2011 г. е било прекратено, като е бил повдигнат спор за подсъдност. С определение №97, постановено на 29.06.2011 г. по НЧД №1820/2011 г. ВКС, Първо наказателно отделение е приел, че са налице предпоставките на чл.43, т.1 НПК и е изпратил делото за разглеждане в ОС- гр.Велико Търново. В Окръжен съд- гр.Велико Търново е било образувано ВНОХД №425/2011 г., което с разпореждане от 15.04.2011 г. на съдията- докладчик е било прекратено и е бил повдигнат спор за подсъдност с Окръжен съд- гр.Плевен. В рамките на настоящото производство ВКС прецени, че искането делото да бъде разгледано от Окръжен съд- гр.Плевен е неоснователно. За касационната инстанция е безспорно, че преценката за приложението на чл.43, т.1 НПК трябва да бъде правена от съдилищата единствено и само въз основа на обстоятелствата, отразени във внесения от държавното обвинение обвинителен акт. В актуалният обвинителен акт и приложенията към него е отразено, че четирима от петимата обвиняеми имат актуален адрес в гр.Велико Търново или в Област Велико Търново, както и двадесет и пет от общо тридесет и един от свидетелите имат адрес в същата област. При това положение може да бъде направен извод, че са налице всички законови предпоставки за приложението на чл.43, т.1 НПК, тъй като изключително голяма част от обвиняемите и свидетелите живеят в съдебния район на Окръжен съд- Велико Търново. С оглед пълнота на изложението трябва да бъде посочено и това, че доводите на съдията- докладчик, отразени в постановения съдебен акт, с който е прекратено образуваното съдебно производство и е бил повдигнат спор за подсъдност са неотносими към настоящото производство. Принципно е недопустимо да бъде правен анализ на част от доказателствения материал по делото с оглед преценка на евентуалното приложение на чл.43, т.1 НПК. Изводите на съда в тази насока трябва да почиват единствено и само на отразеното във внесения обвинителен акт. Именно той дава рамката на обвинението и няма как, след като в него са посочени действителните (според прокуратурата) адреси на обвиняемите и свидетелите по делото съдията- докладчик да приема за актуални други и на това основание да прекратява образуваното съдебно производство. В случай на констатирани нарушения по отношение на част от доказателствени материали, събрани в хода на воденото досъдебно производство и отразените в обвинителния акт релевантни за изхода на делото обстоятелства за съдията- докладчик съществува възможността да обмисли евентуалното приложение на чл.249, ал.1, във вр. с чл.248, ал.1, т.3 НПК, но не и да прекрати съдебното производство и да повдигне спор за подсъдност. При преценката за наличието на предпоставките на чл.248, ал.1, т.1 НПК обстоятелствата, отразени във внесения от прокурора обвинителен акт са задължителни за съда. В този съдебен акт трябва да бъде отчетено и това, че настоящото произнасяне на касационната инстанция по реда на чл.44, ал.1 НПК е четвърто по ред. Прекратяването от страна на съдията- докладчик на вече образуваното съдебно производство е било без основание защото касационната инстанция се е произнесла с определение №97, постановено на 29.06.2011 г. по НЧД №1820/2011 г. ВКС, Първо наказателно отделение по идентично искане, като аргументирано съдът е изпратил делото за разглеждане в ОС- гр.Велико Търново. В този съдебен акт ВКС категорично е приел, че са били налице условията на чл.43, т.1 НПК и делото е трябвало да бъде разгледано от Окръжен съд- гр.Велико Търново. При това положение е било напълно безпредметно да бъде повдигат нов спор за подсъдност въз основа на съществена промяна на обстоятелствата защото такава очевидно не е настъпила, след като не е внасяно каквото и да е изменение в обвинителния акт. Така мотивиран и на основание чл.43, т. НПК, Върховният касационен съд,