Определение № 60141 от 19.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3096/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Х. Й. Х. срещу определение № 2104 от 14.06.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1244/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд. Касаторът счита определението за неправилно и иска неговата отмяна. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение окръжният съд е потвърдил определение № 262317 от 25.02.2021 г. по гр.д. № 7329/2019 г. на Варненския районен съд в частта му, с която е отхвърлена молбата на касатора по чл.248 ГПК за изменение на решение № 261317 от 19.11.2020 г., постановено по гр. дело № 7329/2019 г. на Варненския районен съд, с което е извършена съдебна делба на недвижим имот, в частта му за разноските, и за осъждане на съделителя Д. Н. Ч. да му заплати разноски за първата фаза на делбата в размер на 1800 лв., която сума представлява заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че производството по гр.д.№ 7329/2019 г. на Варненския районен съд е образувано по предявен от касатора против Д. Н. Ч. и Н. Х. Д. иск за делба на недвижим имот, като в исковата молба са изложени твърдения за начина на възникване на съсобствеността и правата на съделителите. С писмения си отговор ответникът Д. Н. Ч. е оспорил иска с възражения, че ищецът не е собственик на претендираните от него 9/10 ид. части от имота. С влязло в сила решение от 25.02.2020г. районният съд е допуснал делбата на имота между страните, като е счел възражението на ответника за неоснователно. С решение № 261317 от 19.11.2020 г. по същото дело, също влязло в сила, делбата е извършена по способа, установен в чл. 348 ГПК, като имотът е изнесен на публична продан. С решението по извършването на делбата съдът се е произнесъл и по отговорността на страните за разноски, като сторените само от касатора разноски във връзка с ликвидирането на съсобствеността са разпределени между съделителите съобразно квотите им при приложението на чл. 355, изр.1 ГПК. С молба от 10.12.2020 г., подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, ищецът е поискал да се измени решението в частта му за разноските, като в тежест на съделителя Д. Н. Ч. се възложат сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в първата фаза на делбата в размер на 1800 лв. и 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за втората фаза. При тези фактически данни, въззивният съд е приел, че първоинстанционното определение в обжалваната му част, с която е отхвърлено искането за изменение на решението в частта за разноските и за осъждането на ответника Д. Н. Ч. да заплати на ищеца сумата от 1800 лв. - разноски за един адвокат в производството във фазата по допускането на делбата, е правилно, тъй като съгласно чл. 355 ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Изложени са съображения, че по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по правилото на чл. 78 ГПК, като под искове цитираната норма има предвид такива по чл. 42 ЗН; по чл. 30 ЗН; по чл. 23, ал. 1 и 2 СК; по чл. 12, ал. 1 ЗН и чл. 26 ЗЗД. Заявените в първата фаза под процесуалната форма на преюдициални спрямо иска за делба възражения оспорвания и претенции, не съставляват присъединени искове в делбеното производство по смисъла на чл. 355 ГПК. Изключение прави само претенцията по чл. 30 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част, по която претенция, макар и да е заявена под формата на преюдициално спрямо иска за делба възражение, съдът дължи произнасяне с нарочен дизпозитив, каквато хипотеза в случая не е налице. С оглед на това въззивният съд е приел, че доколкото в случая в първата фаза присъединени искове по смисъла на чл. 355, изр.2 ГПК не са предявявани, разноски в полза на касатора за заплатено адвокатско възнаграждение за производството по допускането на делбата не следва да бъдат присъждани. Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и при неговата вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: Има ли право съделител, който успешно е защитил съществуването и обема на правата си в съсобствеността от неоснователно оспорване от друг съделител в първата фаза по производството по делба, да претендира да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за осъществената защита. Върховният касационен съд, състав на II г.о., намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2-ро ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно разпоредбата на чл. 355, изр. 1 ГПК страните в делбеното производство заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, т.е. при приключване на делбеното производство. Според практиката на ВКС /определение № 193 от 26.11.2020 г. по ч.гр.д. № 2700/2020 г. на ВКС, II г.о./ това правило е приложимо относно разноските, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост (за призоваване на свидетели, възнаграждения за вещи лица и др.), като при липса на оспорване на правата на съделителите и способа за извършване на делбата всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. Когато обаче е налице спор дали съществува съсобственост, досежно правата на съделителите и способа, по който следва да бъде извършена делбата, както и по присъединените искове в делбеното производство, а така също и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК. В настоящия случай, с отговора на исковата молба ответникът Д. Н. Ч. е оспорил правата на съделителя – ищец по отношение на процесния недвижим имот. С решение № 954 от 25.02.2020 г. по гр. дело № 7329/2019 г. на Варненския районен съд имотът е допуснат до делба между съделителите при посочените от ищеца в исковата молба квоти, а възражението на ответника е счетено за неоснователно. С оглед на това, процесуалното поведение на ответника представлява основание да бъде ангажирана отговорността му да заплати на ищеца Х. Й. Х. разноските, направени за защита срещу неоснователното възражение в отговора на исковата молба, по реда на чл. 78 ГПК - с решението, с което е допуснато извършването на делбата. В първата фаза на делбеното производство /на 30.01.2020г./ ищецът е представил списък на разноските, като е посочил размера на претендираното адвокатско възнаграждение за съответната инстанция – 1800 лв. С решението по допускането на делбата съдът не се е произнесъл по отговорността на разноските на страните. Доколкото направените разноски за процесуално представителство от адвокат в настоящия случай следва да се разпределят по реда на чл. 78 ГПК, а не по чл. 355, изр. 1 ГПК, съдът е следвало с решението си по допускане на делбата да ги присъди. Първоинстанционният съд обаче е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на разноски, поради което жалбоподателят е следвало да поиска допълване на решението по допускане на делбата в преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 ГПК, което не е сторено. Този срок е започнал да тече от датата на връчване на решението - 04.03.2020 г. и е изтекъл на 06.04.2020 г. /понеделник/. В случая жалбоподателят с молба от 10.12.2020 г. е поискал изменение на постановеното решение от 19.11.2020г. по извършване на делбата, като наред с разноските за адвокатско възнаграждение във втората фаза на делбеното производство, е поискал и присъждане на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в неговата първата фаза. Тъй като тези разноски не биха могли да бъдат предмет на решението по извършване на делбата, искането по чл.248 ГПК за неговото изменение, респ. допълване се явява недопустимо и не е следвало да бъде разглеждано по същество. Ако се приеме, че с тази молба е поискано допълване на решението по допускане на делбата в частта му за разноските, то е направено далеч след изтичане на срока по чл.248, ал.1 ГПК и отново е недопустимо. С оглед изложеното обжалваното въззивно определение и потвърденото с него първоинстанционно определение в частта му, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв., направени в първата фаза на делбата, следва да бъдат обезсилени като недопустими, а молбата по чл.248 ГПК в тази ѝ част следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,