Определение № 716 от 28.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 949/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на М. П. Х. и „МБАЛ Шумен“АД срещу решение №.116/31.10.19 по г.д.№.386/19 на АС Варна, с което е потвърдено решение №.99/25.04.19 по г.д.№.143/18 на ОС Шумен в отхвърлителната му част – с която, след като е осъдил „МБАЛ Шумен“АД и М. Д. Д. да платят солидарно на М. П. Х. 7000лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД, ведно със законната лихва считано от 18.12.15 до окончателното изплащане, предявеният от М.Х. като частичен иск е отхвърлен за разликата над 7000лв. до 26000лв., а предявеният от „МБАЛ Шумен“АД срещу „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД обратен иск е отхвърлен за сумата 8765лв. по договор за застраховка “Професионална отговорност на медицинския персонал“, със съответно произнасяне по разноски. Ответните страни М. Д. и „МБАЛ Шумен“АД оспорват жалбата на М.Х.; претендират разноски. Третото лице помагач „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД оспорва жалбата на „МБАЛ Шумен“АД. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставките на чл.45 и чл.49 ЗЗД за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците по главния иск за обезщетяване на претърпените от М.Х. неимуществени и имуществени вреди от допусната лекарска грешка при извършена на 18.12.15 от доктор М.Д. в ответната болница оперативна интервенция. От фактическа страна е изяснено, че ищцата е била приета на 17.12.15 в отделението по ортопедия и травматология на болницата след констатирани в спешното отделение оток на лява раменна става и палпилаторна болезненост, а при направена рентгенография е установена фрактура на лява раменна кост с дислокация на фрагмента; извършена била репозиция и синтеза с интрамедулапарен пирон /според оперативния протокол е осъществено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация на хумерус /раменна кост/ с поставяне на интрамедуларен заклюващ пирон с четири винта за хумерус и направена постоперативна рентгенография/; това лечение било възможно най-адекватното /с него се осигурява стабилност, ранна следоперативна рехабилитация и бързо възстановяване/; обичайният срок за възстановяване след подобна фрактура бил 3 месеца - като рехабилитацията стартира още от първия ден след операцията и нормалният срок за срастването е 4-6 месеца. На 21.12.16 ищцата била изписана – според изготвената експертиза с гладко протекъл след оперативен период, без усложнение и с подобрение, с препоръка за носене на ортеза за срок от 30 дни; в периода 2.02.16-9.02.16 провела лечение в отделението по физикална и рехабилитационна медицина към „МБАЛ Шумен“АД, където постъпила поради оплакване от болка и ограничени движения в лявата раменна става; установени били силно ограничени и болезнени активни и пасивни движения в ставата, съчетани с тежък мускулен дисбаланс и хипотрофия на левия мускул делтоидес, лек дифузен оток на лява предмишница – като според епикризата в резултат на рехабилитация и физиотерапията е настъпило постепенно подобрение в състоянието, болковият синдром е овладян в значителна степен, но не напълно, и са препоръчани активни движения на ставата. При извършена на 23.02.16 рентгенография в УМБАЛ „Г.Странски“АД е констатирано, че интраоперативно долният винт на интрамедуларния пирон не е бил заключен - което от своя страна е обусловило по-продължителен болков синдром /който не е бил нормален за такъв период след операцията/ и нестабилност на фрактурата /незаключването на пирона е усложнение, което се случва в около 10% от интервенциите от подобен тип/; на 14.03.16 ищцата е постъпила в УМБАЛ „Г.Странски“АД с оплаквания от болки в лявата раменна става и ограничени движения, при рентгенография е установена забавена консолидация на счупване на проксимален хумерус в ляво, както и интрамедуларна стабилизация, като впоследствие е била оперирана /извършена е била екстракция на интрамедулания пирон и поставяне на плака с винтове/. На база всички доказателства съдът е приел, че при извършена от ответника физическо лице – лекар, оператор в ответната болница, операция на ищцата е било допуснато незаключване на долния винт на интрамедуларния пирон, поставен за фиксация на фрактурата на лявата раменна кост; на практика операторът не е извършил в пълен обем последното изискване от предвидените в съответния стандарт протоколи-което от своя страна е обусловило по-бавното й зарастване, ротарната нестабилност на счупването и по-продължителния болков синдром. При тези обстоятелства въззивната инстанция е намерила, че понесените от ищцата вреди поради по-бавното зарастване, по-продължителния болков синдром и по-дългия от обичайния период на затруднени движения на лявата ръка и цялостно възстановяване са следствие от виновно противоправно бездействие – несъответствие между правно-дължимото, вкл. съгласно Закона за здравето и медицински стандарт „Ортопедия и травматология“, утвърден с Наредба №.21/28.06.04, и фактически осъщественото поведение на оператора при осъществяване на възложената работа по оказване на медицинска помощ. С оглед на изложеното е формиран извод, че са налице условията на чл.49 ЗЗД за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът се е позовал на постановките на ППВС 4/68. Съобразил е, че около два месеца след операцията ищцата продължавала да изпитва силни болки, ръката й била подута, не можела да се движи, плачела, изпадала в депресивни състояния, преживяното е било травмиращо, обусловило психическо разстройство в широкия смисъл на думата с характеристика на остър стрес, последван от адаптационна реакция с тревожно депресивен облик; при неадаптивно справяне със стреса, съответно различните му симптоми – физиологични, емоционални, когнитивни и поведенчески, се разгръща адапционна реакция с тревожно–депресивен облик; състоянието се е изявило в тревожност, безпокойство, отчаяние, чувство за невъзможност за справяне, за изолация и принудително ограничаване на контактите-но не е било с изключително голяма тежест. Същевременно понастоящем състоянието на ищцата не носи признаците на психично разстройство, функционирането й в социума е пълноценно и без признаци на адаптационни нарушения, макар и субективно да не отговаря на познатата от преди събитието лична себеоценка и потребности. Съдът е посочил, че като отчита физическите и психическите страдания, техния период и интензитет, възрастта към момента на увреждането – 42г., обстоятелството, че ръката сега е напълно възстановена - с пълен обем на движения в лява раменна става и без болков синдром, психичното състояние, намира, че дължимото обезщетение възлиза на 7000лв. Отразил е, че съобразява факта, че в настоящото производство не се отчитат физически и психически страдания, изживени по повод самото счупване - които сами по себе си са с много висок интензитет, но за тях въззиваемите не носят никаква отговорност, а тези, наложили се поради допуснатата лекарска грешка в оперативната интервенция – при поставяне на металната остеосинтеза за фиксация на фактурата, а именно – по-продължителен възстановителен период на счупването, съпътстван от по-продължителен болков синдром и негативни психически изживявания, вкл. неудобство от битово естество. Посочил е, че в случай, че изобщо не е бил поставен интрамедуларния пирон за фиксация на фрактурата /макар и както в настоящия случай заключен само в горната си част/, ищцата би търпяла много по-големи болки и страдания и трудно възстановяване; факт е, че и при така извършеното заключване, съгласно СМЕ, фрактурата е започнала да сраства /макар и по-бавно/, като при втората извършена операция не се е налагало счупване на костта, за да бъде извършена нова репозиция. Във връзка с възражението за съпричиняване и извършената нова интервенция за поставяне на остеосинтеза съдът е отразил, че за подобряване на състоянието на ищцата безспорно е била необходима втора операция според СМЕ – но не за поставяне на нова синтеза, а за заключване на долната част на пирона – т.е. фактът, че тя е избрала втора операция, сам по себе си не съпричинява резултата, тъй като това лечение е било обективно наложително /заключението в частта, с която се приема, че не е била нужна нова синтеза, съдът е намерил за необосновано, тъй като тези обстоятелства могат да се преценят само съобразно текущото състояние на фрактурата, започналото срастване, състоянието на останалите тъкани, установими в хода на оперативната интервенция, върху които вещото лице няма непосредствени наблюдения, а е факт и обстоятелството, че след втората операция от така поставената нова синтеза ищцата се е повлияла добре, възстановяването й е протекло за около 3м. и движенията на ръката й са напълно възстановени/. По предявения обратен иск е прието, че е налице договор за застраховка „професионална отговорност на лекари и медицински персонал“ /чието сключване е предвидено като задължително съгласно чл.189 ал.1 ЗЗ/, който няма самостоятелна уредба в КЗ/отм./ и попада в нормата на чл.249 КЗ/отм./. Съгласно чл.189 ЗЗ лечебните заведения задължително застраховат лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят вследствие виновно неизпълнение на професионалните им задължения. При тези обстоятелства е намерено, че „МБАЛ Шумен“АД е само застраховащо лице, а не застраховано - такова е всяко физическо лице част от медицинския персонал за отговорността, за която бъде осъдено да плати обезщетение на трети лица за неизпълнение на професионалните му задължения. С оглед на изложеното обект на застрахователна защита са имуществените права на физическите лица, персонал на болницата и съответно деликвенти, а не тези на самата болница; гаранционната отговорност по чл.49 ЗЗД не е предмет на извършеното с процесния застрахователен договор задължително застраховане – за нейното застраховане е следвало да се сключи евентуално отделен договор, с който да се застрахова дейността си като възложител на дадена работа /този модел на задължително застраховане е възприет и в последствие приетия законодателен акт – Наредба за задължителното застраховане на лицата, упражняващи медицинска професия ДВ 80/18г/. При тези обстоятелства и при позоваване на задължителна практика на ВКС /реш.№.355/19.03.19 по т.д.№.855/18, ІІ ТО/ обратният иск е приет за изначално неоснователен. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът М.Х. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка със следните въпроси: „1.Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или друга посока?“ /реш.№.15/30.01.15 по г.д.№.4604/14, ІV ГО/; 2.“При формиране на изводите относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, остатъчните явления и продължителността на търпените болки?“ /ППВС 4/68, реш. №.1149/2.05.11 по г.д.№.574/10, ІІІ ГО, реш.№.121/9.07.12 по т.д.№.6./122/; 3. „Кои са критериите за определяне на справедливо обезщетение?“/ППВС 4/68/. Касаторът „МБАЛ Шумен“АД се позовава на основанието на чл.280 ал.1 пр.3 ГПК – очевидна неправилност. Съгласно цитираната във връзка с първия въпрос на касатора М.Х. практика въззивната инстанция, както първата, трябва да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; в мотивите на решението й трябва да бъде посочено кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи във връзка с достоверността на тези доказателства, на тези доводи трябва да бъде даден обоснован отговор; необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника, когато е приет за основателен довод на въззивника-ищец за неправилност на първоинстанционното решение, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на въззивното решение и е основание за неговата отмяна. Въпросът се задава в контекста на твърдения за неразглеждане и недооценяване на икономическите условия и инфлационните процеси при определяне размера на справедливото обезщетение. В случая съдът е присъдил обезщетение ведно с лихва за забава от момента на деликта, на практика съобразявайки обществено-икономическите условия към тази дата - след която започва и начисляване на законната лихва като обезщетение за забава. Следва да се има предвид, че преценката за размера на дължимото обезщетение е направена при отчитане на обстоятелството, че на обезщетяване подлежат не вредите от самото счупване на ръката, които сами по себе си са с много висок интензитет – но за които деликвентът не носи отговорност, а само тези от допуснатата впоследствие лекарска грешка, в това число по-продължителен възстановителен период на счупването, съпътстван с по-продължителен болков синдром и негативни психически изживявания. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Вторият и третият въпрос касаят критериите за определяне на справедливо обезщетение Съгласно цитираната практика понятието справедливост не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението-характер и тежест на уврежданията, възраст на увредения, обществено положение, степен, интензитет и продължителност на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, продължават ли те да се търпят към момента на постановяване на решението, икономическите условия в страна към момента на увреждането и др. При определяне на дължимото обезщетение въззивната инстанция не се е отклонила от така формираната практика. Тя ясно е дефинирала вредите, които подлежат на обезщетяване, и е обосновала защо намира, че справедливото обезщетение възлиза на присъдената сума. Отчела е както вида и продължителността на физическите и психическите страдания, техния период и интензитет, възрастта на ищцата към момента на увреждането, така и факта, че на обезщетяване подлежат не вредите от счупването на ръката, които сами по себе си са с много висок интензитет – но за които деликвентът не носи отговорност, а само тези от допуснатата впоследствие лекарска грешка-в това число по-продължителен възстановителен период на счупването, съпътстван с по-продължителен болков синдром и негативни психически изживявания; факта, че при липса на подобна грешка нормалният възстановителен период би бил около три месеца, през който също би търпяла неудобства, вкл. от битово естество /новата операция е направена три месеца след първата и възстановяването е протекло за около три месеца/, обстоятелството, че при непоставяне на интрамедуларния пирон за фиксация на фрактурата – макар и както в настоящия случай заключен само в горната си част, тя би търпяла много по-големи болки и страдания и трудно възстановяване, обстоятелството, че и при така извършеното заключване фрактурата е започнала да сраства /макар и по-бавно/, при втората операция не се е налагало повторно счупване на кост, а понастоящем ръката е с напълно възстановен обем на движения в лявата раменна става, без болков синдром, като е съобразен и момента на увреждането. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Доколкото касаторът „МБАЛ Шумен“АД се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика, при постановяването му е налице позоваване на задължителна практика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Разноски на ответните страни не се присъждат, тъй като не са представени доказателства за направени такива пред касационната инстанция. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,