Определение № 1500 от 28.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 853/2026 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Енел Стрий“ ООД срещу въззивно решение на Апелативен съд – Велико Търново. Ответникът Община Горна Оряховица оспорва жалбата. По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Сезиран с жалба на ищеца, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният евентуален иск по чл. 307 ТЗ за изменение на сключения между страните договор за строителство и е прекратил производството в тази част поради недопустимост на иска. Потвърдил е решението в останалите части, с които са отхвърлени основаният на същия договор главен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на основание чл. 117а ЗОП на допълнително възнаграждение и евентуален иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на същата сума на основание обедняване на ищеца в резултат на изпълнението на договора. Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение в частта относно приетия за недопустим иск по чл. 307 ТЗ, както и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа се също, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно: 1) н ормата на чл. 117а от ЗОП, в редакцията й преди изменението с ДВ, бр.108 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г., изисква ли наличие на допълнително споразумение (писмено съгласие между страните по договор за възлагане на обществена поръчка), за да възникне субективно право на допълнително увеличено възнаграждение по договора, когато в резултат на инфлаиия съществено са се увеличили цените на основни стоки и материали, които формират стойността на договора, и 2) к ъм какви договори е приложима нормата на чл. 117а от ЗОП, в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 108 от 2023, в сила от 22.12.2023 г. - само към договори в процес на изпълнение или и към договори, по които изпълнителят е извършил възложената му работа? По въпроса „Конститутивният иск по чл. 307 от ТЗ намира ли приложение и допустим ли е за изменение на възнаграждение по договор за обществена поръчка, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността, в хипотеза, когато страните не могат да постигнат съгласие под формата на писмено споразумение по чл. 117а от ЗОП във вр. чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП?“ се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (т. д. № 542/2018 г. на I т. о.), евентуално че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото поради наличието на посочена противоречива практика на въззивни съдилища. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по първите два въпроса, които с оглед изложените от въззивния съд мотиви удовлетворяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК. Налице е и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед констатираната противоречива съдебна практика на въззивните съдилища, разкриваща наличието на неяснота на разпоредбите по чл. 117а ЗОП съгласно т. 4 от ТР № 1/2009 относно начина на изменение на възнаграждението и с оглед липсата на практика на ВКС в тази насока. Обжалването следва да бъде допуснато изцяло поради евентуалното съединяване на исковете. С тези мотиви съдът