Определение № 106 от 23.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 687/2009 г.

С. И. И. от гр. П. е подал касационна жалба против въззивното решение на Плевенския окръжен съд по гр. д. № 556/2008 год. Ответникът по жалбата, ищец по делото, Б. С. И. от гр. Т. счита жалбата за неоснователна. След проверка, касационният съд установи следното: Плевенският окръжен съд, с въззивно решение от 11. 12. 2008 г. по гр. д. № 556/2008 год. е осъдил С. И. да заплати на Б. И. сумата 799.78 лв. стойността на част от ремонта на двуетажна сграда в гр. Т. и осъдил С. И., К. И. и В. М., като наследници на И. И. /първоначален ответник, починал на 18. 11. 2007 г. в хода на делото/, да заплатят на Б. И. сумата 437.69 лв., стойност на част от ремонта на същата двуетажна сграда в гр. Т.. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, касационно обжалване е допустимо за въззивни решения по дела с обжалваем интерес над 1000 лв. В случая, жалбоподателят оспорва решението на Плевенския окръжен съд, с което е осъден да заплати на Б. И. сума в размер на 945.68 лв. или обжалваемият интерес по делото е до 1000 лв. и касационната жалба е недопустима. Несъстоятелен е доводът на жалбоподателя, че обжалваемият интерес включва и сумата на присъдените по делото разноски, тъй-като те не са част от предмета на спора, а последица от неговото разрешаване. Върховният касационен съд