Определение № 34 от 25.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5944/2015 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК Образувано е по частна жалба на В. С. М. срещу определение №18781от 07.10.2015г по ч. гр. д №12442/2015г на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение на Софийски районен съд от 11.09.2015г по гр.д № 5494/2015г за връщане на искова молба, поради недупустимост на предявения от жалбоподателката иск на основание чл.439 ГПК че не дължи изпълнение за сумата 7350 евро ,за която е осъдена с влязло в сила решение На свой ред въззивният съд приема ,че искът не е основан на факти ,свързани с изпълнителната сила на решението и промени, изменили или погасили материалното право на обезщетение за вреди, в частност пропуснати ползи .От ищцата е било изтъкнато влязло в сила решение от 03.10.2012г по иск на основание чл. 26 ал.2 ЗЗД ,което не е факт, настъпил след приключване на съдебното диране по делото ,по което е издаден изпълнителен лист от 20.11.2013г .Освен това както по отношение на този, така и по отношение на останалите изтъкнати факти ,свързани с разрешаването на съдебен спор за недействителност на придобивно основание на всискателя В. Н. М. за ид. части от недвижим имот ,молба на последния от 12.12.2013г по изпълнителното дело ,съдържаща искане за възбрана на ид. части от същия имот и насочване на принудително изпълнение,не е налице условието те да водят до погасяване на материалното право, устантовено с решение по гр.д. № 6422/2011г СГС, ІІ състав В постъпило изложение се формулира искане обжалваният акт да бъде допуснат до радзглеждане по основанието на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК ,тъй като със съображения по основателността ,които са и по доказването ,съдилищага са мотивирали становище по допустимостта на иска. Това е в противоречие с реш.№198/2011 по гр.д №4864 ІІ г.о, опр. № 113/2011г ч.т.д № 577/2009 ТК и реш. 101/1972 на ОСГК .Поставя се въпрос, с допустимостта или с основателността на иска по чл.439 ГПК е свързан въпросът дали сочените нови факти ,настъпили след приключване на съдебното дирене ,установяват изменение на материалното право, признато на взискателя. В отговор ответника в производството В. Н. М. изтъква ,че формулираният въпрос не е обусловил решаващата воля на съда .Изпълняваното решение е постановено по иск на основание чл. 45 ЗЗД ,присъденото е пропусната полза от невъзможността да се реализират граждански плодове в резултат на противоправно поведение .Не се сочат факти по естеството си да изменят или погасят вземането ,като например погасяване чрез плащане, потасителна давност и пр. ,а се твърди начална липса на основанието в опит да се пререши спора.Цитираната практика е неотносима ,няма и противоречие. Частната жалба е постъпила в срок срещу въззивно определение .Съгласно чл. чл.274 ал.3 от ГПК, по същество не следва да бъде допусната до касационно разглеждане по критерите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, по следните съображения: Въззивното определение е съобразено с установената практика на ВКС, предвид естеството на конкретно посочените от ищцата факти, което се игнорира при формулирането на поставения в изложението правен въпрос - смесва за установяването на правнорелевантен факт, с правната му релевантност, която произтича от нормата. Освен да е нов, т.е да е настъпил след приключване на съдебното дирене в производството ,по което е издадено изпълнителното основание, фактът трябва и да е относим към това основание като го погасява или изменя и да не е преклудиран поради силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение, когато изпълняемото право е признато по съдебен ред. Примери за такива факти са посоченят в решение реш.№198/2011 по гр.д №4864 ІІ г.о,и обсъжданият в определение № 113/2011г ч.т.д № 577/2009, ТК, а пример за обратното са фактите, посочени от жалбоподателката в нейната исковата молба. По нейни възражения,в качеството й на ответник по приключилото дело, относимостта на изтъкнатите с иска по чл. 439 ал.2 ГПК факти - независимо дали те са съдебно установени и кога, е вече отхвърлена от съда при постановяване на решението от 23.05.2013г по гр.д. № 6422/2011г СГС, ІІ състав. Въпреки възраженията й по иска по чл. 45 ЗЗД, че не дължи обезщетение заради противоправното прекъсване на електрозахранването в имота ,тъй като същият е нейна и на дъщеря й, а не ищеца собственост, за да присъди вземането съдът е решил, че по отношение задължението й да обезщети ищеца за вредата от противоправното си поведение е без значение дали последният е собственик, дали е действително придобивното му основание, дали тя е собственик и въобще какви са правата на страните в собствеността на имота. Затова постановени съдебни решения, изтъквани като нови факти във връзка с установяването на спорната собственост, или за недействителността на сделки с транслативен ефект, както и изявления на насрещната страна по спора в други производства (каквито изявления ищцата тълкува като извънсъдебно признание по отношение на правата й в собствеността - молбата на всискателя от 12.12.2013г по изпълнителното дело) не могат да бъдат факти, предмет на установяване в исковия процес по чл. 439 ГПК. Правното им качество на правопроменящи ,или правопогасяващи относно присъденото вземане, вече е съдебно отречено. Касае се за преценка по допустимостта, а не по основателността на иска – реш. № 333/2011г по гр.д №1244/2010 ІІІ г.о, опр. по ч. гр.д №471/2009 ІVг.о на ВКС, която задължителна за съдилищата практика е изтъквана и при фактултативния касационен контрол, осъществяван от ВКС (опр. №233/2009 ч.т.д №239/2009 ІІ т.о, опр.№497/2012г по ч.гр.д №481/2012г І г.о и др.) Не е налице и основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,предвид Решение на ОСГК № 101 от 1.ХІІ.1972 г. по гр.д. № 95/ 1972г В него е прието ,че предпоставките на иска по чл. 255 ГПК (отм.) са изпълнителната сила на решението и промените, които са изменили или погасили материалното право, установено с решението в производството, по което е издадено изпълнителното основание.Ако сочените с иска факти поначало не могат да се свържат с такава промяна, установането им в спорен исков процес по реда на чл. 439 ал.1 ГПК е безпредметно. Ето защо касационно обжалване не следва да се допуска. Воден от горното, ВКС ІІІ г.о.