Определение № 5333 от 20.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3668/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от И. И. И., Е. Ф. И., Ф. С. И. и Б. Г. И., подадена чрез адв. Ц. Б., срещу определение № 320/31.07.2025 г. по в. ч. гр. д. № 389/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 1321/07.05.2025 г. по гр. д. № 631/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив за прекратяване на производството по предявените от жалбоподателите срещу С. К. и А. К. искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, с които искат да бъдат признати за собственици на лек автомобил марка „Мерцедес *“, с рег. [рег.номер на МПС], номер на рама: * и номер на двигател: *. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В изпълнение на дадени от администриращия съд указания с разпореждане № 771/19.08.2025 г. по в. ч. гр. д. № 389/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив за привеждане на настоящата частна касационна жалба в съответствие с изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК, жалбоподателите са представили молба вх. № 7593/19.09.2025 г., към която е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което се позовават на основанието за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но не е формулиран какъвто и да било правен въпрос, а са изложени единствено оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, с доводи, че въззивният съд не е установил действителната фактическа обстановка и е допуснал нарушение на закона. В законоустановения срок не е постъпил отговор на насрещната страна в производството. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица и срещу преграждащо определение на въззивен съд, подлежащо на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Не са налице обаче основанията за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел следното: В исковата молба ищците са изложили твърдения, че по силата на договор за замяна от 25.06.2024 г., сключен с ответниците, придобили собствеността върху гореописания лек автомобил. На 24.07.2024 г. автомобилът бил иззет от турските полицейски органи, тъй като е бил предмет на кражба, за което е бил обявен за издирване чрез системата на Интерпол. С разпореждане № 946/07.03.2025 г. съдът е дал указания за обосноваване на правния интерес от предявените искове. С уточняваща молба от 14.04.2025 г. жалбоподателите посочили, че правният им интерес се извежда от възможността да получат владението на автомобила от правораздавателните органи на Словакия след представяне на позитивно за тях съдебно решение, легитимиращо ги като негови собственици. Съдът приел, че доколкото по делото липсват данни ответниците да оспорват правото на собственост на ищците върху процесния автомобил, нито пък с действията си да пречат на упражняването на това право, за жалбоподателите не е налице правен интерес от предявените искове, в резултат на което производството по делото правилно е било прекратено на основание чл. 130 ГПК. Съдът счел, че обстоятелството, че автомобилът е бил предмет на кражба в Словакия, за което е иззет от турските полицейски органи, не може да обоснове правен интерес от водене на исковете срещу ответниците, тъй като дори същите да бъдат уважени, това няма да осигури желания от тях ефект – връщане на автомобила. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 TP № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване на въззивно определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. В изложението към частната касационна жалба на ищците в първоинстанционното производство не са формулирани правни въпроси, такива не могат да бъдат и изведени съобразно правомощията на касационната инстанция, очертани в т. 1 TP № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Изложените доводи, оплаквания и обстоятелства в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба са такива по правилността на обжалвания акт и е недопустимо да бъдат обсъждани в настоящата предварителна фаза на касационното производство по селекция на частните касационни жалби. Последните не осъществяват нито общото, нито допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, включително служебно проверяваните от съда по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК, поради което атакуваното въззивно определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Изводът за липса на правен интерес от предявените искове е изцяло съобразен с практиката на ВКС, според която преценката е винаги конкретна, основана на съдържащите се в исковата молба твърдения, като нейната цел е да се съобрази дали при уважаването на иска ще бъде дадена защита на субективното право, което ищецът твърди, че притежава. При това следва да бъде взето предвид доколко както съществуването, така и реализацията на притежаваното от ищеца право се засяга от правото на ответника. Преценката трябва да бъде направена с оглед отношенията между страните по спора, тъй като между тях ще се разпростре силата на пресъдено нещо. В случая такъв резултат не би се постигнал, с оглед на което са и изведени обуславящите мотиви на въззивния съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,