Определение № 3162 от 12.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1440/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 3853/19.06.2026 г. по в.гр. д. № 14712/2024 г. на Софийски ГС, в частта му, с която упражняването на родителските права по отношение непълнолетните деца е предоставено на майката, при което е определено и тяхното местоживеене, а на бащата е определен режим на лични отношения.

Жалбоподателят -В. Д. Г., чрез процесуалния си представител, излага съображения за наличие на основания за допускане на касационното обжалване и за неправилност на постановеното въззивно решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и необоснованост.

Ответницата в касационното производство - К. И. З., чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:

Въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата Е. В. Г., [дата на раждане] и Т. В. Г., [дата на раждане], на майката К. И. З., при която те да живеят.

С решението си въззивният съд е определил режим на лични отношения на бащата В. Д. Г., с децата Е. В. Г. и Т. В. Г., както следва:

• бащата има право да вижда и взима децата всяка втора седмица на месеца от 09.00 часа в понеделник (а ако децата са на училище, респ. детско заведение

– след края на учебните занятия, респ. заниманията в детското заведение) до 19.00 часа в неделя и всеки четвърти петък, събота и неделя на месеца от 09.00 часа в петък (а ако децата са на училище, респ. детско заведение

– след края на учебните занятия, респ. заниманията в детското заведение) до 18.00 часа в неделя; този режим не важи (не се прилага) за времето от 10:00 часа на двадесет и шести май (рождения ден на майката) до 10:00 часа на двадесет и седми май на всяка година, за времето от 18.00 часа на петнадесети юни до 18.30 часа на петнадесети юли на всяка нечетна година и за времето от 18.00 часа на петнадесети юли до 18.30 часа на петнадесети август на всяка четна година и всяка нечетна година от 10.00 часа на дванадесети юни (рождения ден на детето Т.) до 10.00 часа на тринадесети юни и от 10.00 часа на десети май (рождения ден на детето Е.) до 10.00 часа на единадесети май, всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на Р. петък до 18.00 часа на Светлия понеделник, всяка четна година от 18.00 часа на двадесет и четвърти декември до 18.00 часа на двадесет и осми декември и от 19.00 часа на двадесет и девети декември на всяка нечетна година до 19.00 часа на втори януари на следващата четна година;- всяка четна година от 18.00 часа на петнадесети юни до 18.30 часа на петнадесети юли; август;

• всяка нечетна година от 18.00 часа на петнадесети юли до 18.30 часа на петнадесети- всяка четна година за времето от 10.00 часа на Р. петък до 18.00 часа на Светлия понеделник;- всяка нечетна година от 18.00 часа на двадесет и четвърти декември до 18.00 часа на двадесет и осми декември;

• от 19.00 часа на двадесет и девети декември на всяка четна година до 19.00 часа на втори януари на следващата нечетна година;

• всяка година от 10.00 часа на двадесет и първи ноември (рождения ден на бащата) до 10.00 часа на двадесет и втори ноември;- всяка четна година от 10.00 часа на дванадесети юни (рождения ден на детето Т.) до 10.00 часа на тринадесети юни и от 10.00 часа на десети май (рождения ден на детето Е.) до 10.00 часа на единадесети май.

Съдът е приел, че при преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК и съблюдавайки най-добрия интерес на двете деца, включващ в най-широк смисъл добруването и благоденствието им и с оглед конкретните обстоятелства по делото местоживеенето на децата Е. и Т. следва да бъде при тяхната майка К. И. З., която да упражнява родителските права.

От изготвените, на основание чл.21, т.15 вр. чл.15, ал.6 ЗЗДет, за нуждите на въззивното производство социални доклади, се установява, че фактическата раздяла на страните е настъпила през месец март 2022 г., домът на бащата е нает и разполага с обзаведена на нуждите на двете деца стая, а с такава те разполагат и в дома на майката.

От заключението на изготвената по делото комплексна съдебна психологична и психиатрична експертиза се установява, че и двамата родители притежават базисен родителски капацитет и възможности да полагат грижи за децата. Неспособността на бащата да се откъсне емоционално от ангажираността си във взаимоотношенията си майката и за предпазване на децата от въвличане в родителския конфликт е разчетено като значително ограничение в родителския му капацитет. Експертното изследване е констатирало склонност при майката да подценява интензивността на конфликта. Установено е, че този родител значително по-успешно удържа емоциите си и не проявява открито негативно отношение към бащата, не компрометира неговата роля на баща и не смущава децата с коментари, конфликти и поведение, насочено срещу другия родител в тяхно присъствие. Направен е извод, че двамата родители биха се повлияли положително от ползването на психологично консултиране, насочено към родителската им роля и удачните начини тя да бъде упражнявана в ситуацията на раздяла и за развитие на умения да общуват помежду си с оглед на потребностите на децата и координиране на техните грижи за подрастващите

За да постанови своето решение въззивният съд е приел, че и двамата родители имат финансова и жилищна обезпеченост за отглеждането на двете деца, полагали са грижи за двете деца при тяхното отглеждане по време на съвместно съжителство на страните, но понастоящем от бащата преимуществено грижи се полагат от бащата с оглед привременните мерки, а от майката при осъществяване на личните си отношения с подрастващите. Съдът е изтъкнал, че по делото не е доказано твърдението на бащата, че майката е отпаднала от грижата за децата, поради нейно нежелание.

Въззивният съд е кредитирал устните обяснения на вещите лица при защитата на заключението им по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК, според които понастоящем двете деца се нуждаят от по – голямо в сравнение с актуалното положение присъствие на майката в техния живот. Вещите лица са наблюдавали по време на изследването конфронтиране на Е. от бащата с настояване малолетната да съобщи желани от него твърдения по отношение на майката.

Установено е, че децата са привързани и към двамата си родители и имат потребност достатъчно пълноценно да общуват с всеки от тях. За двете подрастващи основна фигура на емоционална привързаност е майката, което е обусловено от възрастта на децата, която предполага повече присъствие на майка спрямо получаваното към момента. За това допринася и по – голямата успеваемост на този родител да не въвлича малолетните в родителския конфликт. Между двете деца съществува привързаност и приоритетно за тях е съвместното им живеене. От психо – емоционална гледна точка за децата е видян като подходящ разширен режим на лични отношения с неотглеждащия родител, който е опростен и не включва часове през седмицата с накъсване. Посочено е, че изпълнението на режимът е благоприятстван от близкото разположение на домовете на страните.

Въззивният съд е посочил, че всяка от страните излага твърдения за хазартна зависимост на другия съпруг, довела до влошаване на финансовото положение на семейството и задлъжняване. Констатирано е, че от писмените доказателства в производството се налага извод, че страните имат задължения по сключени с банкови и небанкови институции кредити, както и за предоставени на В. Д. Г. заеми срещу залог на движими вещи, но е се доказва по какъв начин са разходвани получените по контрактите средства. Въз основа на свидетелските показания е прието за установено, че и двамата съпрузи са се занимавали със залози – свидетелят В. Д. съобщава, че узнала за правени от бащата залози под предлог, че е целял да „излезе от ситуацията със заемите“, а свидетелят С. Б. е възприел съобщено от майката в проведен на високоговорител телефонен разговор, с който тя се е оплаквала от загуба от 50 000 лева за една вечер на хазарт. В останалата част показанията на разпитаните по делото свидетели се основават на съобщено им от страните за хазартна зависимост на другия съпруг. Налице са неоспорени доказателства, че бащата е включен сред уязвимите лица в регистъра по чл. 10г, ал. 1 от Закона за хазарта

По делото липсват данни и доказателства социалното обкръжение на двамата родители да е източник на риск по отношение на двете малолетни. Интересът на децата налага родителските права спрямо тях да бъдат предоставени за упражняване на майката с оглед ниската възраст, в която те се намират. Прието е, че в интерес на двете деца, въпреки разликите в пола и предвид близката им връзка и препоръчаното от експертите съвместно живеене, е да растат в обич и разбирателство помежду си, да изграждат уважение и готовност за взаимопомощ едно към друго. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че с предоставянето на родителските права спрямо двете деца на майката възможно най-малко ще бъде отрицателното въздействие, което решението ще има върху тях в психо-емоционален план като се държи сметка за необходимост от по – значимо присъствие в живота им на майчината фигура и възможността същата в по – голяма степен да ги предпази от въвличане в установения тежък и дисфункционален родителски конфликт

Въззивният съд е кредитирал заключението на изслушаната и назначено от него съдебна психологична експертиза, изявленията на страните, както и в отразеното в изготвеното за нуждите на въззивното производство социално проучване, на бащата следва да бъде определен разширен режим на лични контакти с двете деца съобразно диспозитива на настоящото решение. Съдът е изтъкнал, че определения от него режим отчита близостта на домовете на двамата родители (с оглед изпълнението му и предвид предстоящата сколаризация на дъщерята на страните), емоционалната връзка между бащата и децата, полаганите до момента грижи от този родител за двете подрастващи.

Въззивният съд е посочил, че определения режим ще позволи бащата да участва пълноценно в живота на децата си, да се включва в подготовката на образователни им процес, да участва в организиране на ангажиментите им, да получава актуална информация за развитието на децата от техните преподаватели, възпитатели и треньори и така ефективно да подпомага прогреса на малолетните.

Посочено е, че този режим би предостави оптимална възможност Е. и Т. да растат под грижата и с подкрепата и на двамата им родители и би предоставил възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между двете деца и бащата като по този начин ще съхрани емоционалната връзка помежду им, без да внася драстична промяна в живота на подрастващите.

В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поставя за разглеждане въпросите:длъжен ли е съдът да изследва по какъв начин ще се отрази на децата промяната в средата, в която те ще се отглеждат и възпитават, в резултат на предоставеното упражняване на родителските права върху родителя, с когото децата не са живели самостоятелно до сега, при извършваната от съда задължителна преценка на интересите на детето по критериите по чл. 59, ал. 4 от СК и по § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД, той трябва ли да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото, имащи значение за тази преценка, и в частност - следва ли съдът да обсъди и вземе предвид желанията и чувствата на детето, следва ли при спор относно упражняването на родителски права съдът да съобрази всички факти, относими към възпитателните качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности, при спор относно упражняването на родителските права съдът следва ли да извърши преценка относно възможността на родителя да полага грижи за децата, при съобразяване на служебната му ангажираност, налице ли е процесуално нарушение, когато при постановяване на решението си съдът не е обсъдил всички приети по делото доказателства и всички направени от страните доводи и възражения. Поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените за разглеждане въпроси и на соченото основание. Същите касая задължението на съда да определи кой от родителите да упражнява родителските права и какъв да е режима на лични отношения с другия родител като съблюдава най-добрия интерес на детето. На тях съдът е дал разрешение в съответствие с практиката на ВКС. Съгласно приетото по т. 1 от ТР № 1/2013 г. ОСГТК основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Ограниченията в дейността на въззивната инстанция не се прилагат и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на друг, публичен интерес. В тези случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало. Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, като е длъжен да прецени възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица- близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности (чл. 59, ал.4, вр.ал.2 СК). Във връзка с това задължение, съдът е длъжен служебно да събере относимите доказателства за правнорелевантните факти. Ако констатира наличието на доказателства за правнорелевантни факти, съдът може да постанови събирането им и без доказателствено искане на страната, както и да събере доказателства, за които страната не е направила искането своевременно. В този случай не е необходимо спазване на формата на исканията, нито настъпва преклузия, тъй като съдът осъществява функции в защита на публичен интерес. (т.р.№1/13г. на ОСГТК, решение № 80/13г. на ІІІ ГО).Във всички случаи съдът преценява и съобразява висшият интерес на детето, както е подходил и въззивния съд. Не е в противоречие с изтъкнатата съдебна практика разрешението да се предпочете майката, като родител, който следва да упражнява родителските права. Съответно на установеното в съдебната практика е изтъкнатото от въззивния съд водещо значение кое е най- добре за децата при осигуряване на социално-битова среда. Съдът следва да преценява във всеки конкретен случай интересите на децата. Въз основа на тези свои правомощия и с оглед събраните по делото доказателства, съдът решава на кого от родителите да предостави упражняването на родителските функции, като се ръководи изцяло от интересите на децата. В казуалната практика на ВКС обективирана и в решение № 50029 от 14.07.2023 г. по гр. д. № 3402/2022 г. на IV г. о. е прието, че близостта между братята и сестрите следва да се съхрани, като се стимулират чувствата на привързаност и взаимопомощ. Прието е, че това е в интерес на психичното здраве, емоционалното състояние и израстване на всяко дете. Контактите между тях следва да се ограничават и изключват само, когато това се налага за охраняване здравето, психоемоционалното състояние и възпитанието на някое от децата. Прието е, че следва да бъде съобразено, дали основание за разделянето на децата, както и другите конкретни обстоятелства, следва да се предпише такъв режим на лични контакти с другия родител, който да не възпрепятства, а напротив, да съдейства за близост и опознаване на двете деца, а ако отношенията между тях са били и дотогава добри, да способства за развитието им.

По постъпилата молба вх. № 7130/20.01.2026 г., допълнена с молба вх. № 22543/18.02.2026 г., с която ответницата в касационното производство е поискала да бъдат измени привременните мерки, постановени с определение по гр. д. № 1802/2023 г. на РС – София.

Настоящият състав намира молбата за недопустима. Производството е неприключено в смисъла по § 11 ПЗР ЗИД СК (Обн. ДВ, бр. 52/2025 г.) и за него не се прилага новият чл. 138б СК, който предвижда правомощие на съда, пред когото делото е висящо, по искане на страните или служебно да определи или измени привременните мерки по СК съобразно чл. 323 ГПК. В настоящото производство Върховният касационен съд осъществява характерни правомощия: в първата фаза на касационното производство – по селекция на касационната жалба да установи или изключи предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационния контрол, а във втората фаза - по допускане и разглеждане на касационната жалба да провери правилността на решението според оплакванията в жалбата, с единствената специфика да следи служебно за интереса на ненавършилите пълнолетие деца. Те не допускат по делата, образувани до 30.12.2025 г. - когато влезе в сила ЗИД СК (Обн. ДВ, бр. 52/2005 г.) касационната инстанция да определи или измени привременните мерки по чл. 127, ал. 3 СК, вр. чл. 323 ГПК. Не съществува и разпоредба, която да възлага подобно правомощие на въззивната инстанция по молба за привременни мерки, постъпила след неговото решение по спор за родителски права.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника в касационното производство направените пред настоящата инстанция разноски за процесуално представителство в размер на 511,29 евро.

Предвид изложените съображения, съдът