Определение № 891 от 15.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2373/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД срещу решение № 299 от 10.06.2020 г. по в. гр. дело № 17 по описа за 2020 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 489 от 25.11.2019 г. по гр. дело № 625 по описа за 2019 г. на Горнооряховския районен съд, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК е признато за установено, че А. Х. Б. не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата 5 898,94 лв., начислена по партида с клиентски номер 1500083160 за периода 11.01.2018 г.-10.01.2019 г. за неизмерена електроенергия. Касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следния правен въпрос: При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 от ЗЗД? От правно значение ли са в този случай причините, довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът на показания в този регистър е безспорно установен? Касаторът твърди, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на IІІ ГО на ВКС и решение № 21 от 1.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на I ГО на ВКС. А. Х. Б. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: А. Х. Б. е предявила отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата 5 898,94 лв., начислена по партида с клиентски номер 1500083160 за периода 11.01.2018 г.-10.01.2019 г. за неизмерена електроенергия, отчетена при извършена с констативен протокол от 10.01.2019 г. техническа проверка на електромера. Според констативния протокол при софтуерно четене е установена намеса при тарифната схема на електромера, която за типа електромер следва да се състои от две тарифи – дневна /Т1/ и нощна /Т2/, а в случая действително потребената енергия е прехвърлена и отразена в скрит регистър на тарифа /Т3/ – 030688,219 кв.ч. Изводът в констативния протокол е потвърден и от метрологична експертиза, извършена от Българския институт по метрология и отразена в протокол № 320 от 11.03.2019 г. Съгласно тази експертиза при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. През тарифа 3 е преминала енергия от 030688,219 кwh, която не е визуализирана на дисплея. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза не е могла да установи кога, от кого и по какъв начин е възникнало натрупването на показанията в скрития регистър. Горнооряховският районен съд е уважил предявения иск а Великотърновският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Приел е за недоказано, че коригираното количество от 030688 киловатчаса представлява реално потребена от ищцата електроенергия, тъй като не се доказва кога и как е допусната грешката в софтуерното отчитане на електромера. Добавил е, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия е в разрез с регламентирания в чл.81, ал.1 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и по същество представлява санкция за потребителя, без да се установи виновно поведение. Такава обективна отговорност може да бъде въвеждана само от законодателя, което не е направено в приложимата нормативна уредба. Правилата на ОУ на ДПЕЕЕМ за корекция на сметките за изразходвана електрическа енергия противоречат и на разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение. Тези допълнителни доводи на въззивния съд противоречат на цитираните от касатора решения на ВКС по повдигнатия правен въпрос. В решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на IІІ ГО на ВКС и решение № 21 от 1.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на I ГО на ВКС се приема, че задължението на купувача на електрическа енергия за заплащане на разликата в изразходваното количество поради допусната грешка в отчитането произтича от общата норма на чл.183 от ЗЗД. Достатъчно е доставчикът на електроенергия да докаже реалното количество на доставената енергия и разликата между заплатеното и действително дължимото. Ето защо на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК следва да се допусне касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения от касатора въпрос не води до очевидна неправилност, тъй като не е приложена правна норма в противоположния й смисъл или несъществуваща правна норма. Ето защо на това основание касационно обжалване не следва да се допуска. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,